Това стана с окончателното приемане на промени в Закона за гражданската регистрация на второ четене. 128 народни представители гласуваха "за", 22-"против" и трима се въздържаха, предаде БТА. 

За поправката настояваха от ДПС, според които хиляди български турци, починали между 1984 и 1990 г., са погребани със сменените им имена.

Заявлението ще се подава от наследник на починалото лице. При разногласие между наследниците спорът ще се решава от Районния съд, решиха още депутатите.

Според закона българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена, като възстановяването се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му.

Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Дора Янкова от БСП посочи, че имат притеснение по какъв начин ще се разбере дали има разногласия между наследниците. Тя отбеляза, че промяната може да създаде административни проблеми, когато промененото име се съдържа като бащино или фамилно, тъй като това се записва в ГРАО.

Ще има проблеми и с много документи, свързани с наследяване, реституция, агенция по вписване, добави Янкова. Тя заяви, че не биха имали нищо против по принцип за промяната, когато родът е в съгласие.

Филип Попов от левицата допълни, че тази промяна ще създаде огромни предпоставки за измамни действия. Най-малкото тези текстове означават един нов Възродителен процес, заяви той. Според него е недопустимо, когато едно право е с оглед на личността, друг човек, бил той и наследник по права линия, да упражни това право въпреки незнайната воля на починалия или на другите наследници. Това ще създаде огромни трудности от административен ред и с много негативни правни последици за българските граждани и за институциите, коментира той.