Съдиите пък мълчат и не обясняват решенията си на обществото, а понякога бавят обявяването на мотивите за дадена присъда с месеци и дори над година, пише още анализа.  

Това са изводите на фондация "Риск монитор", която е анализирала 18 дела от обществен интерес, пише в. "Дневник".
Сред тях са процесите срещу Маргините, Марио Николов, Николай Цонев, както и срещу магистрати, политици и митничари.

По делата с медиен интерес се влага ресурс от страна на съдебната система, какъвто не се прилага по всички останали, каза на специална дискусия авторът на анализа Ралица Илкова, която е преподавателят по наказателно право, съобщи БТА.
 
"На бързината се отдава по-голямо значение, отколкото на качеството. Бърза се с внасянето на обвинителни актове, а след това отговорността при провал се прехвърля на съда", заяви Илкова. Освен това анализът е установил, че по едно дело често се събират прекомерно много доказателства и се разпитват ненужно много свидетели.

От наблюдението на "Риск монитор" става ясно, че доминират оправдателните присъди и там, където има осъдителни, било видимо усилието на адвокатите да бавят съдебните процеси. 
При присъда невинен прокуратурата е прилагала неправилно закона, но най-вече става ясно, че съдът като цяло се е опитвал да дисциплинира страните по процеса. 

Главният инспектор на инспектората на ВСС Ана Караиванова каза, че е фрапиращо, че има дела, които повече от година са с ненаписани мотиви към присъдата. Затова според нея и председателите на съдилищата трябва да носят отговорност, че работата на подопечните им не е добре организирана.

Усещането за справедливост е базов проблем на българската политика, обясни депутатът от Синята коалиция Веселин Методиев (ДСБ).
По думите на съдията от Софийския апелативен съд Нели Куцкова, подходът с мисленето "щом съдът пуска някого от ареста, значи е грешка" е неправилен. Фактът, че съдът оправда Елена Костова, значи ли че съдът е лош?, обърна се Куцкова към Методиев.

Колегата й Красимир Шекерджиев заяви, че от година и половина съдът се демонизира и отговори на критиките на Караиванова, че сроковете, които според нея не се спазват, не са задължителни, а препоръчителни. "Не може всички съдии да бъдат слагани под общ знаменател. Опасна игра е това обществото да харесва съда", смята Шекерджиев.
"Понякога общественият натиск тласка съда към нарушаване на закона. Не е работа на съда да прави реформа, а да я прилага. Не може ние сами да си чистим къщичката", посочи съдията.

Зам.-председателят на парламента Екатерина Михайлова каза, че не може да се има ефективно разследване, след като контролните органи на страната не работят. Ръководителят на сектора за противодействие с корупцията към Върховната прокуратура Павлина Николова пък обясни, че с действащия сега НПК не може да се разследва тежката престъпност, която се е зародила в последните 20 години.

Бъдещето на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов до голяма степен зависи от изхода на конфликта между съда и МВР, коментира председателят на фондация "Риск Монитор" Стефан Попов.

Ако всеки от контролните органи в страната не чака непременно прокуратурата да се произнесе, а си върши работата, това ще доведе до качествен ръст на обвинителните актове и осъдителните присъди, заяви междувременно в Русе главният прокурор Борис Велчев.