Изпълнителен директор на голяма технологична компания съвсем спокойно може да отнеме високоговорителя дори на смятания за най-могъщ политик - президента на САЩ Доналд Тръмп. Политиците се оказаха ужасно зависими от социалните мрежи, които са най-пряката трибуна към техните избиратели. А довчерашните радетели на свободата на словото - социалните мрежи, днес са спрягани за най-свирепи цензори.

Ако компаниите Microsoft, Alphabet (компанията майка на Google), Apple, Facebook, Amazon и Twitter бяха държава, тя щеше да е третата световна сила, оставяйки пред себе си само САЩ и Китай. Засега. Технологичните гиганти са суперсилата, чиято обща капитализация е близо 8 трилиона долара. А сега представете си, че тези компании - гиганти, макар и конкуренти, тръгнат срещу вас. Доналд Тръмп не само си го представи, но и бе тотално заличен от тях виртуално.

След като Twitter изтри профила на Доналд Тръмп в края на президентския му мандата заради призивите към бунт и щурма на Капитолия, примерът беше последван от Facebook, Instagram, YouTube, Amazon и още няколко по-малки платформи. Европейските политици се разтревожиха. Причината: технологичните гиганти са концентрирали прекалена власт - икономическа, политическа и комуникационна. И всеки политик може да се окаже персона нон-грата, ако интересите за трилиони на гигантите не съвпадат. Акцията "Тръмп" повдигна редица въпроси, свързани със социалните мрежи - тяхното икономическо влияние, възможността да променят политическия ред и опасността за свободата на словото.

Това са темите, по които говорим днес в предаването "Матине" с журналистите Михаил Кръстев и Цвете Тюлева. Включваме авторът на Dir.bg Цвете директно от САЩ с коментар за отзвука там и с последни подробности за най-горещото събитие в света на 20 януари - встъпването в длъжност на американския президент Джо Байдън.

"Наистина, великата Америка стана за смях заради това, че Доналд Тръмп успя да внедри омраза и разединение по един много елементарен начин, който за учудване на целия свят се оказа много работещ. Тази реч на омразата и думите му, че демократите са му откраднали властта, го направи персона нон-грата в социалните мрежи, което стана и новина №1 в цял свят.

Това определено е прецедент в Америка, който много сериозно беше отразен в медиите и продължава да бъде отразяван предвид силната чувствителност на американците към темата за свободата на словото и въпросите за човешките права. Много хора в САЩ го нарекоха цензура. Някои дори са категорични, че това е недопустимо и технологичните гиганти трябва да отговарят пред съда", казва Цвете Тюлева, която следи отблизо и ситуацията около инаугурацията в днешния ден. 

Светът върви към информационна антиутопия

На фона на днешната церемония, предшественикът на Байдън - Доналд Тръмп продължава да попада под светлината на прожекторите, след като бе "затъмнен" в социалните мрежи, а свободата на словото е под заплаха ако регулациите не бъдат променени, категоричен е журналистът Михаил Кръстев в своя анализ пред Рени и Вяра.

"Стигна се до ситуацията, в която едни иначе конкурентни компании координираха действията си и само в рамките на няколко дни успяха не само да забранят на Доналд Тръмп да публикува в социалните мрежи, но и да ограничат и неговите привърженици и платформите, които са склонни да дават трибуна на неговите привърженици. Става дума за 70 млн. души", посочи Кръстев.

Казусът с информацията, споделяна в социалните мрежи е тема повече от всякога, въпреки че от самото им начало се знае, че от тях не може да бъде търсена отговорност за публикациите. Същевременно те имат свободата да модерират съдържанието в своите платформи по собствено усмотрение - отново без да може да им бъде потърсена отговорност. Регулации трябва да има и то под формата на разбиване на този монопол, тъй като влиянието на социалните мрежи е осезаемо и променя политическия и икономически ред, смята журналистът.

"Както може да бъде навигиран процес с нахлуването в Капитолия чрез социалните мрежи, така могат да бъдат навигирани и обратните процеси - привърженици на лявата партия, на демократите, крайни радикали да щурмуват нещо друго. Точно тук е моментът, в който всеки един политик трябва да си дава сметка колко е зависим от тези технологични гиганти. Точно тук е моментът да опазим свободата на словото. Европейските политици вече започнаха да усещат, че положението е много опасно. Дори в Европейския парламент ще бъде обсъдено как да се ограничи тази всевластност на социалните мрежи. Няма значение дали одобряваме Доналд Тръмп или не. Има значение дали одобряваме свободата на словото и дали едни корпорации не я налагат. Държавното управление е излъчено от хората, независимо дали ги харесваме или не. А в корпорациите няма как да сменим хората."

БГ-мрежата също дава тон на политиците

В България е трудно да се стигне до пълно информационно затъмнение по отношение на дадена политическа фигура, но социалните мрежи ще имат все по-голяма тежест и политиците трябва да помислят много добре какво се случва с тях, казва журналистът Михаил Кръстев.

"Виждаме, че у нас това, което се обсъжда в социалните мрежи, се прехвърля директно в политическия разговор дори на най-високо ниво. Може да се стигне и до министерски оставки за нещо, което се случва в социалните мрежи - те са основен фактор и в българската политика. Оттук нататък всеки един политик трябва да си прави сметка дали няма да се окаже изхвърлен, репресиран, с отнето право да се изразява в социалните мрежи. За радост на българските политици, традиционните медии все още имат достатъчно тежест, за да може да се предава информацията, дори и да не си в социалните мрежи."

Кой е следващият политик, който би следвало да се притеснява технологичните гиганти да не му отнемат онлайн трибуната? Какъв е полезният ход на политиците? И останаха ли защитници за Тръмп?

Гледайте в "Матине" с Рени и Вяра.