32 години след 10 ноември Dir.bg потърси един от емблематичните бунтари от зората на демокрацията и СДС, д-р Панчо Панайотов, за да го питаме - има ли нещо, за което да съжалява. Отговаря, че няма такова нещо и съвестта му е чиста. Но се махнал от политиката по морални причини - защото видял, че е обграден от лъжа и от хора, които мислят само за далавери и приватизация. Бивш депутат от СДС, бивш кмет на Дупница, днес 73-годишният д-р Панайотов е пенсионер, но продължава да практикува лекарската си професия - от няколко години в Спешния център на град Рила. От две години лекува и болни с коронавирус, когато потърсят Спешна помощ", защото, по думите му, личните лекари "лекуват по телефона". "Личните лекари, като не преглеждат болните, болните звънят на нас и ние отиваме, и ги преглеждаме", разказва днес спешният медик д-р Панчо Панайотов.

- Д-р Панайотов, днес е 10 ноември, бяхте депутат от СДС, бяхте на барикадите. През призмата на отминалите 32 години от тогава, каква е днес мисълта и емоцията?

- В днешния ден твърдя, че това, което стана тогава - 89-а, 90-а, 91-а година, беше само една стъпчица, една малка крачка в еволюцията на тоталитарната политическа идеология и практика за нас. В България това беше комунизмът. Те направиха това, за да съхранят себе си. И точно заради това днес България е паракомунистическа, посткомунистическа в своята същност, тоталитарна държава. Тя е безпрецедентна демокрация. Такава демокрация светът не познава. Тя е само формално демокрация, но няма нищо с истинската, където правото на избор, свободата, справедливостта, хуманизмът - са основни категории и основни ценности.

Тогава ние бяхме много въодушевени, изпълнени с надежда. Бяхме като малки дечица - толкова наивни, толкова чисти. Аз сега твърдя, че беше точно това - крачка в еволюцията на комунистическата партия, която беше невъзможно да остане такава, и еволюира по този начин. Ако някой иска доказателства, ще му дам един вагон. Продължават да ни управляват тоталитарно. Продължаваме да сме с типичния комунистически обременен манталитет на несвободата, на голямата юрисдикция на държавата. Ние не сме помръднали или сме мръднали съвсем малко от комунистическата си същност. Това е.

- Съжалявате ли за нещо, което сте направили тогава, което сте преживели?

- За нищо не съжалявам. Аз живях и си живея живота почтено. Удовлетворен съм от себе си. Имам себеуважението си, няма от какво да се срамувам и не съжалявам за нищо.

- Каква беше причината да се дръпнете от политиката и да се върнете към професията си на лекар?

- Причината е единствено морална, нищо друго. Когато бях кмет, покрай мен и около мен, лъжа, далавери, кражби, измами - такова нещо категорично нямаше. Когато отидох в парламента - аз мислех, вярвах, че съм там със съмишленици, че те мислят така, както аз мисля, а какво се оказа - бяха ми нужни 7-8 месеца, за да разбера, че те са посредствени в своята общност хора, хора без кауза. Случайно попаднали там. И само говорят за далаверки, за приватизацийка оттук-оттам, "нашият човек"... Нямах работа аз там, моята кауза е друга. И затова по морални причини ги напуснах. Толкоз.

- Наричате тогавашните депутати "посредствени хора", но картинката в днешните парламенти как я виждате?

- За тези трийсет и няколко години, с малки изключения, продължават да ни управляват хора, които нямат нищо общо с демократичния манталитет, нямат нищо общо не само с демократични политически ценности - нямат общо с общочовешките ценности. Посредствени хора. Простовати хора. Хора без дух, без сърца, мизерници.

- Защо тогава интелигентните хора позволяват да ги управляват по-посредствени?

- Не е вярна тезата, така прокламирана, че нашият народ е прост, балкански, необразован - това не е вярно. Това е нонсенс в света. Няма народ, за който да се отнася това, включително и за нашия. Лъжа ли е, че през 91-а година същият този "прост народ" гласува срещу комунистическата партия? Гласува ли? Гласува. Не искам да се връщам много назад с негативни послания, със забележки, но същият този народ даде ли ни доверието си през 97-а година? Даде ни го. След това гласува за царя, ама този народ гласува за спасението си, за доброто. Не той е виновният. А сега, днес, от дълги години, той непрекъснато е лъган този народ. Кой не го излъга? Кой е тоя? И ето, че той естествено вече си е изградил своята скептичност към така наречената "политическа класа" или политическа утайка, по-скоро.

- Въпреки че, както Ви чувам, горите и врите в политическия процес, нищо, че сте се дръпнали от политиката, но избрахте да лекувате хората. Вие сте на първата от първите линии в тази пандемия. Какво видяхте, какво разбрахте досега от началото й?

- Това, което видях, не е от първата линия толкова. Просто имам познания по медицина и съм достатъчно праволинеен, за да ги защитавам. Да, този вирус е аерозолен, от семейството на коронавирусите. Разликата между този вирус и всички останали е, че този вирус е новороден и при всеки новороден вирус хората нямат изграден имунитет. И той налази света. По отношение на тази вирулентност, която е характерна за всички вируси, този по-опасен ли е от грипния? Отговорът е не. Дори е по-безобиден.

- Ами защо тогава българите толкова умират, защо сме на първо място по смъртност?

- А, ще си дойдем на другия въпрос. Българите имат от дълги години по-кратък живот, например, от французите. Във Франция умират два пъти по-малко на година на 100 000, отколкото в България - и тук не говоря със или без коронавирус. Нашата заболеваемост е в пъти по-тежка, неглижирана, запусната, например, от европейската. И всичко това опира до две неща - първо, качеството ни на живот, което е изключително лошо. И второ - системата на здравеопазване.

- Но този модел на здравна система беше създаден точно по времето на вашето управление на СДС и в момента министър на здравеопазването е един от авторите му, ваш съмишленик от барикадите на Дупница, Стойчо Кацаров. 

- Системата беше копирана от здравното осигуряване на Западна Европа. Преди нас мисля, че Полша беше, копираха 7-8 месеца преди нас тази система. Направиха един фал със заплащането на джипито и тя фалира. Ние това не го допуснахме, но сложихме базата на здравното осигуряване.

По-късно трябваше да се развие дейността с доболничната медицинска помощ, болничната помощ и заплащането, много неща. Никой не разви системата. Системата ни е - да, по модела на Западна Европа, но тя е побългарена. Тя е побългарена, защото са нарушени основни правила. Например, тази система, която не е финансирана от бюджета, трябва да се управлява от обществото. Чрез свои избраници в надзорния орган - няма такова нещо. Там си влиза министърът на финансите, на здравеопазването, представител на "Подкрепа" и други - тоест, хора, които са назначени, а не избрани да управляват парите. И второто нещо - Медицинският одит и договорите са същността на Здравната каса. Това е абсурдно. Ние тогава въведохме този начин на плащане на лекарите и на Касата временно. Казахме - две години да се стабилизира системата и ще махнем и начина, и таксата.

Никой нищо не направи и това си съществува. И начинът на плащане е средновековен. Изобщо, сложихме модела на европейската система, която след това не се доразви, а се омърси още повече, защото тези в политиката са разбойници и всичко под тях - загнило. Системата е добра и 90% от нещата могат да се оправят в рамките на няколко месеца и останалите 10% - да се оправят за пет-шест месеца, с новия бюджет, например. Договорите, изпълнителите и Касата, и Медицинският одит от друга страна.

Моля Ви се! МЗ няма никакви компетенции по отношение на диагностики и лечение, а Медицинският одит е в МЗ. Това министерство трябва да се занимава с хигиена, епидемиология, контрол на храни и медикаменти, както е по света. Не са техни парите. Парите са на обществото и това общество трябва да си управлява само парите, а не министърът да ги управлява.

- Грешка ли беше, че си разбихме поликлиниките, а виждаме сега, особено на фона на пандемията, че доболничната помощ почти не съществува, с редки изключения и светли примери на лекари. И другото - болниците като търговски дружества. Това ли беше правилният модел?

- Не е проблемът в това дали са търговски дружества или други. Не е проблем и с поликлиниките. Има си лични лекари. Въпросът е, че личните лекари, например, в тази епидемия сега... Вие знаете ли, че 90% от личните лекари не желаят да си преглеждат болните?! Е, аз оня ден говорих с един областен шеф и той ми казва: "Не знам, не можем да се оправим". За какво говорим? Значи, болният нито се преглежда за COVID, нито за сърдечна недостатъчност, нито за анемия, нищо! Тоест, ние, защото не сме си направили модерното, което е на Запад, пожелаваме онова, което е в комунизма. Какво, с бюджетно финансиране ли? Няма да стане тази работа.

Въпросът е, че системата ни е побългарена. Тя се оправя с няколко неща. Първо, финансовото министерство си превежда адекватна сума за децата, пенсионерите и служителите - а то не превежда и това се знае. И второ - същността на договорите с НЗОК. И Медицински одит при министъра - откъде накъде?!

- Отчитате ли грешки на управляващите сега през последните 6 месеца, на този етап на пандемията - с мерките, сертификатите, ваксините?

- Глупости са това. Доц. Мангъров, който не е човек от улицата, той има много познания и практика, проф. Чорбанов и други колеги - ние виждаме за какво иде реч. Кое да е правилното? Стойчо, преди да стане министър, говореше точно обратното на това, което сега защитава. И не ми се говори за него, той за мен не е нещо значимо, че да говоря за него. Този вирус е аерозолен. Тия глупости - на открито да носиш маска, в магазина да чакат по един или двама само... Неграмотници. Това е страхотна глупост.

- Как да се пазят хората тогава?

- Независимо от възрастта на пациента, ги деля на две групи - на клинично здрави и на такива с подлежащи заболявания. Здравите няма никаква опасност вирусът да ги убие. Другите обаче, които са с тежки заболявания, дали ще бъде сърдечна недостатъчност, дали ще бъде с ритъмно нарушение, дали ще е с анемия или ХОБ, те са на ръба. Целият им жизнен капацитет е на ръба и когато нахлуе някаква инфекция - дали е вирусна, дали е COVID, дали е бактериално, няма значение, организмът се поставя на изпитание и този човек просто няма резерви да устои.

Ето, ще дам пример - две мои пациентки - едната на 75, другата на 77 години. По-възрастната жизнена - оплаква се от болки в коленете и кръста, ама работи в градината с мотиката. Другата жена - занемарена с тежка анемия, хемоглобин 60, хваща я коронавирусът. По-възрастната - вкъщи, нищо й няма, минава, другата умира, не за друго, а защото първо не я приемат в болницата, второ - тя умира от анемията, не от COVID-а. Нея и хрема да я хване, тя ще умре.

- А съветвате ли пациентите си да си слагат ваксини?

- Съветвам да ги слагат хората с хронични заболявания. На един мой приятел, за когото знам, че е клинично здрав, му казвам "не се занимавай с глупости", но на един друг, който ми се обади оня ден и ми вика: "А,бе, знам ти мнението за ваксините, ама аз какво да правя?" А този мой приятел е с тежка форма на затлъстяване, това е развило относителна сърдечна недостатъчност, относителна дихателна недостатъчност и му казвам: "Ако беше здрав и с нормално тегло, щях да ти кажа - не се занимавай с глупости. Но ти си рисков, ти си със затлъстяване, със сърдечна и белодробна недостатъчност, така че моят съвет е - направи си ваксина!" На везните слагаш риска - вирусът, като те хване, да бъде тежко.

- А как лекувате пациентите си с коронавирус? И не е ли грешка прекомерното затрупване на организма на болния с антибиотици, при положение, че е вирус?

- Това е грешка. Ето, че ти си журналист и знаеш, а ги изписват. Не само това. Личният лекар по телефона лекува! "Какво ти има? Температура". И дава един, два, три антибиотика - глупост. Антибиотиците нямат действие върху вируса. Особено, ако се дават по два, по три, те унищожават нормалната микрофлора в организма. Ние имаме в себе си, освен патогените, милиарди малки животинки, които ни вършат работа, и с антибиотика ги унищожаваме. Не давам антибиотици. Обяснявам, че ако температурата е до 38,5, да не взема лекарства за температура. Това е основната защитна реакция на организма. Защото вирусите виреят при 36,8-36,9 градуса, при 37,2 започват да умират.

- Кои са най-тежките случаи, които сте имали в практиката си и сте успели да спасите хората?

- Имам такива, но те не са от COVID. Имам и коматозни състояния, млади хора с хипертермична кома, трудно за диагностициране, също и случаи на анафилактичен шок, хипоглекимичен шок. Това са тежки състояния и не действаш ли за пет минути, както трябва, умира човекът.

- Има ли места при вас в болницата? И Вие самият как се пазите, като посещавате непрекъснато болни с коронавирус?

- Не ми се говори за болниците. Би било смешно, ако не беше толкова трагично. Ние сме безпрецедентно общество. При нас всичко е обърнато с главата надолу, а може бързо да се оправи.

Аз съм пенсионер и давам дежурства в Спешния център. Личните лекари, като не преглеждат болните, болните звънят на нас и ние отиваме, и ги преглеждаме.

Двете най-опасни места да се заразиш са болничната стая, в която има двама-трима болни с COVID, и стаята на този, който е болен вкъщи. Тоест, влизам в едно от двете най-опасни места две години - нито съм се заразил, нито нищо. Защо? Защото съм достатъчно умен и съм си направил един алгоритъм. От какво зависи заразяването? На първо място от експонация - тоест от количеството вируси, които ще те нападнат. 1000 вируса - ти ги унищожаваш, няма и да разбереш. 1 милион - ще прокашляш нещо, но ще мине. Но 1 милиард вируси, когато вече те атакуват, става трудно, защото те се размножават, имунната система не може да те защити.

И във връзка с това аз съм си изработил алгоритъм - отивам до градинската врата при този, който е близък на болния и ме посреща, казвам му "Влез първо вътре, отвори прозорците, отвори вратата и ела да си поприказваме". Влиза, отваря прозорци, врата, където е болният - най-важно е да се проветри, да влезе чист въздух, това е аерозол. И след това всичко правя отвън, на прага - анамнеза, информация. Влизам в стаята само по една-две минути, преглеждам експедитивно болния и излизам. Нито вирус ме е хванал, нито нищо, но съм умен и знам.

- Каква е рецептата днес на д-р Панчо Панайотов за удовлетворен живот?

- Работя в Спешния център на град Рила - едно китно градче до Рилския манастир. Живея си между две селца в една къщичка сред природата и ми е много добре.

- Хем на чист въздух и далеч от шумната тълпа, хем помагате на хората.

- Ами, така е, да. А на всичкото отгоре и ми плащат. Аз им казвам - "ще давам дежурства и без да ми плащате", а пък те ми плащат.

Снимка: Личен архив