''Величие'' и МЕЧ получиха места в парламентарните комисии
Парламентът прие на второ четене промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения
Месец след полагането на клетва депутатите от "Величие" получиха места в постоянните комисии в парламента. Днес депутатите гласуваха проекти на решения за ново определяне числеността, състава и ръководствата им.
Повторното конституиране на постоянните комисии се наложи заради сформирането на парламентарната група на "Величие", чиито депутатите положиха клетва на 19 март. Лидерът на партията Ивелин Михайлов многократно заяви пред медиите, че се блокират правата им като народни представители, защото депутатите му не участват в състава на постоянните комисии.
Преди парламентарната ваканция депутатите от "ДПС-Ново начало" също внесоха проекти на решения за попълване състава на постоянните комисии. Това стана причина Лена Бориславова от "Продължаваме промяната - Демократична България" да заяви по време на гласуванията на проекторешенията, че с влизането на парламентарната група на "Величие", които имат 10 народни представители, се е разместила бройката, която пропорционално се е падала на всяка една парламентарна група като квота в парламентарните комисии.
"Поради влизането на "Величие" "ДПС-Ново начало" на Делян Пеевски бяха ощетени с девет места в комисии и тъй като те не могат да допуснат и не са съгласни да имат девет кандидати по-малко в комисии, които могат да се решаващи за определени мнозинства, затова и изборът се бави толкова много време", заяви Бориславова, цитирана от БТА.
"ДПС-Ново начало" извиваше ръцете на управляващите, докато не им се увеличат бройките в комисии. Това, което в момента управляващото мнозинство правят, е несъразмерно и против формулата за справедливо разпределение на места в комисиите, съгласно общия брой депутати", каза още тя и уточни, че целта е да се дадат допълнителни места в полза на "ДПС-Ново начало" в три комисии.
Бориславова визира комисиите по околна среда, по земеделие и антикорупционната комисия. Поради тази причина парламентарната група на ПП-ДБ няма да подкрепи увеличението на бройката на тези комисии.
Според парламентарния правилник постоянните комисии са 25.
В Комисията по образованието и науката депутатите избраха за членове Виолета Комитова от МЕЧ и Любиша Блажевски от "Величие".
В Комисията по околната среда и водите - бяха освободени Сейфи Сабри Мехмедали и Христинка Илийчева Иванова и избрани за членове Пламен Петков от МЕЧ и Красимира Катинчарова от "Величие".
В Комисията по демографската политика децата и семейството за членове бяха избрани Красимир Дончев от МЕЧ и Лариса Савова от "Величие". За заместник-председател на комисията бе избран Красимир Дончев.
В Комисията по външна политика за членове бяха избрани Христо Расташки от МЕЧ и Ивелин Михайлов от Величие, като за заместник-председател бе избран Христо Расташки.
В Комисията по енергетика за членове бяха избрани депутатите Станислав Анастасов от "ДПС - Ново начало", Красимир Манов от МЕЧ и Красимира Катинчарова от "Величие".
В Комисия по икономическа политика и иновации бяха освободени депутатите Димитър Григоров от "ДПС - Ново начало" и Снежанка Траянска от "Има такъв народ". Като членове на тяхно място бяха избрани депутатите Иван Клисурски от ИТН, Пламен Петков от МЕЧ и Мария Илиева от "Величие".
В Комисията по конституционни и правни въпроси бяха освободени депутатите Дафинка Аспарухова Семерджиева от ГЕРБ-СДС, Ремзи Осман от ДПС-ДПС и като член и заместник-председател на комисията депутатът от ИТН Александър Рашев. На тяхно място парламентът избра Явор Хайтов от ДПС-ДПС, Николета Кузманова от ИТН, Христо Расташки от МЕЧ и Юлиана Матеева от "Величие".
В Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове бяха избрани за членове Димитър Григоров от "ДПС - Ново начало", Явор Хайтов от ДПС-ДПС и Павлин Петров от "Величие".
В Комисията по отбрана парламентът гласува освобождаването на Димитър Гърдев от ИТН като член на комисията и избра Георги Станков от ГЕРБ-СДС, Станислав Анастасов от "ДПС - Ново начало", Наталия Киселова от "БСП - Обединена левица", Александър Вълчев от ИТН, Николай Радулов от МЕЧ и Ивайло Лазаров от "Величие" за членове на комисията.
В Комисията за службите за сигурност и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, която е сформирана на паритетен принцип бяха освободен Александър Рашев от ИТН като член на комисията и бяха избрани Сейфи Сабри Мехмедали "ДПС - Ново начало", Николета Кузманова от ИТН, Иван Клисурски от ИТН и Ивайло Лазаров от "Величие".
В Комисията по труда и социалната политика бяха избрани за членове лидерът на МЕЧ Радостин Василев и Костадин Хаджийски от "Величие".
В Комисията по бюджет и финанси бяха избрани Александър Койчев от "Възраждане", Красимир Манов от МЕЧ и Мария Илиева от "Величие".
В Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление за членове на комисията бяха избрани Наталия Киселова, Ремзи Осман, Ивайло Костадинов, Виолета Комитова и Ивелин Михайлов. Михайлов бе предложен за заместник-председател на комисията, но мнозинството отхвърли предложението с 45 гласа "за", 97 - "против" и 34 - "въздържал се". За заместник-председател депутатите гласуваха предложения от ГЕРБ-СДС Валери Лачовски със 104 гласа "за", 46 - "против" и 25 въздържали се.
В Комисията по земеделието храните и горите за членове бяха гласувани Венцислав Асенов от ИТН, Иван Данаилов Йорданов от МЕЧ и Павлин Стефанов Петров от "Величие", който бе избран и за заместник-председател.
В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред депутатите избраха за членове Снежанка Траянска от ИТН, Николай Радулов от МЕЧ и Юлиана Матеева от "Величие", като последната бе избрана и за зам.-председател.
В Комисията по туризъм депутатите гласуваха избирането за членове на Фатима Йълдъз от "ДПС - Ново начало", Надя Петрова от "ДПС - Ново начало", Ивайло Костадинов от "Величие", Иван Данаилов Иванов от МЕЧ и Лариса Савова от "Величие".
В Комисията по превенция и противодействие на корупцията бяха избрани Дафинка Семерджиева от ГЕРБ-СДС, Димитър Стоянов Гърдев от ИТН, Кирил Веселински от МЕЧ и Стилиана Бобчева от "Величие". Александър Рашев от ИТН бе избран за член и заместник-председател на комисията.
В Комисията по културата и медиите депутатите освободиха Манол Пейков от ПП-ДБ като член и заместник-председател и избраха Кирил Веселински от МЕЧ и Костадин Хаджийски от "Величие", като Хаджийски бе избран и за заместник-председател на комисията.
В Комисията по въпросите на младежта и спорта бяха избрани за членове Айсел Алиева Мустафова от "ДПС - Ново начало" и Венцислав Петков от МЕЧ, който заема и заместник-председателското място.
В Комисията по електронно управление и информационни технологии за членове бяха избрани Костадин Стойков от ГЕРБ-СДС, Ербил Халим Халим от "ДПС - Ново начало" и Радостин Василев от МЕЧ.
В Комисията по здравеопазване за членове бяха избрани Надежда Йорданова от ПП-ДБ, Александър Велиславов Тодоров от МЕЧ и Любиша Блажевски от "Величие".
В Комисията по политиките за българите извън страната бе избран Красимир Дончев от МЕЧ.
В Комисията по правата на човека и вероизповеданията Александър Тодоров от МЕЧ бе избран за член и заместник-председател на комисията.
В Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество пленарната зала гласува избирането Стелиана Бобчева от "Величие". Станислав Балабанов от ИТН бе избран за заместник-председател на комисията.
В Комисията по транспорт и съобщения бяха избрани за членове депутатите Кристиан Ганчев (ГЕРБ-СДС), Галя Василева (ГЕРБ-СДС), Танер Кадир Тюркоглу от ИТН и Венцислав Петков от МЕЧ. Тюркоглу бе избран и за заместник-председател на комисията.
Освен промени в комисиите, депутатите приеха и промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Те са на второ четене и са окончателни.
С тях се предвижда изключението от защитата по закона да засяга само поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти ("привилегия на правната професия"), а не както е в момента - да обхваща лицата, упражняващи юридическата професия. По този начин адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, юрисконсулти, които са задължени да опазват професионална тайна, ще бъдат защитени при подаване на сигнали за нарушения на законодателство или актове на Европейския съюз (ЕС), застрашаващи или увреждащи обществения интерес, предаде БТА.
От разпоредбите на закона да могат да се ползват не само работниците и служителите, но и доставчиците на услуги, решиха депутатите.
Въвежда се алтернатива на документирането на устните сигнали, като към съществуващата възможност те да се записват във формуляр, се добавя и възможността да се архивират чрез запис на траен и позволяващ извличане носител.
С промените общинските съвети се задължават да приемат Етичен кодекс на общинските съветници. Когато постъпят сигнали за корупция и конфликт на интереси в общините, с тях няма да се занимават създадените по места етични комисии, а ще се препращат на компетентните органи.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев обясни, че с приетите промени по никакъв начин не се засяга адвокатската тайна, а ясно се отличават професиите, които имат право на защита по закона, и тези, които не попадат в обхвата му, именно предвид задължението си за конфиденциалност, съгласно специалното законодателство. Задължението за конфиденциалност на адвокатите по силата на закона за адвокатурата обхваща и адвокатските помощници, които заради действията или бездействията на адвоката са издали адвокатска тайна, поради което режимът на защита не се променя, посочи той.
По думите на министър задачите с този законопроект са няколко - подобряване на правната уредба в посока подобряване защитата на лицата, подали сигнали срещу свой висшестоящ, заради което биват понижавани в длъжност, уволнявани, преместване на друго място. Въвеждаме изискването информацията, придобита по трудово правоотношение да бъде в работен контекст, в рамките на който служителят е чул за съответното нарушение и после го е докладвал, добави Георгиев.
Той изтъкна, че приемането на законопроекта е поредната крачка в отблокирането на суми в размер на 653 млн. евро по второто плащане от Националния план за възстановяване и устойчивост. Наред с това се изпълняват и препоръки за присъединяването ни към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подчерта правосъдният министър.