Борислав Цеков: Вот пред буря

Кабинетът „Борисов 3“ на този етап може да падне не заради натиска на опозицията, а само ако се самосвали под външен натиск

Павлин Даскалов, Dir.bg

Борислав Цеков: Вот пред буря

10:00 | 25 юни 2018 | Автор: Борислав Цеков 61 4698 Павлин Даскалов, Dir.bg

Вотът на недоверие не е губене на време, дори и да няма шанс да свали кабинета. Стига обаче да отговаря на поне три важни политически предпоставки, анализира пред "Труд" Борислав Цеков от Института за модерна политика по повод предстоящия вот на недоверие в областта на "Сигурността", поискан от БСП.

Кабинетът "Борисов 3"

Първата е - да бъде подбран подходящ политически момент. А такъв обикновено е налице, когато на общественото небе се сгъстят облаците на значими управленски грешки и скандали, или се извият гръмотевичните бури на сериозни кризи в държавата. Втората политическа предпоставка е формулирането на солидни от експертно гледище и съществени от политическа гледна точка тема и мотиви за конкретния вот на недоверие. Не е нужно мотивите да са научна дисертация, но трябва да изтъкват добре подбрани факти и да предлагат обосновани изводи в ущърб на правителствената политика, които имат широк и тревожен обществен резонанс. И трето, ключово е значението на стратегията и тактиката на политическо представяне на мотивите за вота в публичното пространство и по време на самите пленарни дебати.

Ако наложим тази матрица върху конкретния вот на недоверие, който ще се обсъжда утре, ще открием следното.

Политическият момент едва ли е най-подходящият. Правителството все още е на крилете на успешното европредседателство. Самите управленски противоречия и скандали, които периодично избухват, засега нямат онзи магнитуд, който е в състояние да взриви масово обществено недоволство и да разтърси правителствената конструкция. Това не означава, че след седмица няма да възникнат такива, но в момента няма.

Мотивите са свързани със сферата на сигурността. Въпрос на преценка е дали това е най-болезнената тема точно сега. Поне според мен не това е темата, която може да разклати правителството из основи. Далеч по-сериозно би могла да отекне в обществото тема със социално звучене -социалната политика, положението на хората с увреждания и пр. Но ръководството на БСП е преценило, че сигурността е по-невралгична за управляващите. Конкретните аргументи в мотивите обаче са недостатъчни и направо слаби. Посочени са няколко случая, сред които и недоказаните твърдения на един адвокат, който защитава своя клиент. Мотивите приличат повече на развълнувано антрефиле в заводска малотиражка, отколкото на компетентно формулирана парламентарна атака срещу политиката на правителството в сектор "Сигурност". Вярно е, че качеството на парламентарната дейност в този парламент клони към нула, но все пак не трябва да занижаваме критериите, по които следва да бъдат оценявани депутатските инициативи.

И накрая, съществен проблем за вносителите е дефицитът на кредибилни политически говорители в сферата на сигурността и борбата с престъпността. Усилията и енергията на неколцината, които говорят по темата, са симпатични и вероятно вдъхновяват червените редици, но думите им нямат нужната тежест нито сред правната общественост, нито сред специалистите по национална сигурност. А без да бъдат убедени поне лидерите на мнение в тези общности, трудно може да се разчита на сериозни политически последствия. Това е и генерален, стратегически проблем пред БСП понастоящем - кадровият. Коя е кадровата алтернатива, която партията предлага, кои са нейните кандидати за вътрешни министри и въобще за правителство. Не че няма такива, но възниква въпроса дали и доколко са по-добри от съответните кадри на ГЕРБ.

Независимо от тази критична оценка, внесения вот най-вероятно ще постигне една цел -да се поддържа прилично опозиционно темпо на критиката към правителството. Това не е малко, но не е достатъчно.

Трябва да сме наясно, че "Борисов 3" на този етап може да падне не заради натиска на опозицията, а само ако се самосвали под външен натиск. Или от прекалено свикване с властта - вече са налице симптоми на умора от управлението. Те властват, а не управляват.

Вижте повече от анализа на Цеков в "Труд".