Двамата бивши депутати от Реформаторския блок, които сега са част от формацията "Демократична България" - Петър Славов и Мартин Димитров, осъдиха Министерство на финансите за отказ да предостави публична информация за това колко пари е успяла да си събере държавата след приемането на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Той беше приет в началото на миналата година по предложение на Делян Пеевски и други депутати от ДПС, като целта беше да бъдат възстановени поне 1,4 милиарда лева.

Новината съобщи Славов, който публикува във Фейсбук профила си съдебния акт.

Решението е на Административния съд в София и не е оконачателно - подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. В него се казва, че отказът на ведомството на Владислав Горанов да отговори на запитването, направено по реда на Закона за достъп до обществена информация, е неоснователен.

Снимка: Facebook/Петър Славов

Първото питане на двамата бивши десни депутати е било 6 месеца след влизането в сила на закона, а второто - 1 година по-късно.

От министерството са опитали да не отговорят за първото шестмесечие с аргумента, че не разполагат с данните във вида, параметрите и периодите, в който двамата са ги поискали. Съдът обаче посочва, че въпреки това информацията е налична именно в Министерство на финансите, което получава и месечен отчет от синдика на банката, който отчет после предоставя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

"Следователно, макар министърът на финансите да не създава тази информация, той има задължение да я съхранява", пишат магистратите.

Ето и шестте въпроса, които са задали Славов и Димитров:

1. На колко възлиза масата нанесъстоятелността на КТБ към 07.03.2018 година и от какви активи се състои?

2. На колко възлиза масата нанесъстоятелността на КТБ към 13.09.2018 година и от какви активи се състои?

3. Какъв е общият размер от събраните от синдиците на КТБ средства след влизане в сила на промените в Закона за банковата несъстоятелност, обнародван в Държавен вестник, бр. 22 от 13.03.2018 година?

4. Какъв е размерът на оценените като несъбираеми кредити?

5. Какъв е размерът на средствата, събрани в периода 07.03.2018 година-13.09.2018 година от изпъленния срещу обезпечения по просрочени кредити, отпуснати от КТБ?

6. По какви критерии се преценява спрямо кои субекти и кои сделки приоритетно да се приложат новите правомощия на синдиците?

"Ако министерството реши да обжалва пак, това със сигурност означава, че има нещо за криене", коментира Димитров пред Клуб Z.

"Министерство на финансите трябва да отговори къде са тези 1,4 милиарда лева, които се обещаваше да бъдат събрани със закона, защото иначе ще изглежда като закон за уреждане на конкретни казуси", допълни Славов.

Предложенията на вносителите на закона бяха всички цесии, както и всички заличавания на обезщетения по кредити, да бъдат ревизирани. Президентът Румен Радев наложи вето заради ретроактивното действие на закона, но то, разбира се, бе отхвърлено от мнозинството.