И съвсем не изненадващо върна на поста вечния шеф на националния жп превозвач – Владимир Владимиров.

За трети път Владимиров – бивш лидер на столичния червен комсомол – сяда на управленското кресло в железниците. И за трети път – по времето на кабинет на Борисов.

Шефското място в БДЖ на Владимир Владимиров се оказа точно толкова непоклатимо, колкото кметския пост на вечния кмет на Галиче Ценко Чоков.

През януари т.г., малко преди да бъде уволнен, Владимир Владимиров отчете, че след 2009 г. (първият кабинет на ГЕРБ- бел.ред) в БДЖ са проведени редица успешни реформи. Чрез тях дълговете намалели от 849 милиона лева на 445 милиона лева. Освен това били редуцирани загубите и били приложени цели 332 мерки за оптимизиране на процесите, въвеждане на добри бизнес практики и намаление на кражбите.

Реалността обаче е съвсем различна. Влаковете закъсняват с часове. Десетки композиции отпаднаха от графика за движение, оставяйки населени места без транспорт или с крайно неадекватен такъв. Подвижният състав е тотално амортизиран. Да вали сняг вътре във влака вече не е екзотика, а реалност за пътниците.

Все повече машинисти напускат и отиват в частните жп превозвачи или в столичния Метрополитен, където заплатите са по-адекватни за тежкия и отговорен труд на хората, без които БДЖ всъщност не може да функционира. А в същото време администрацията на компанията е излишно голяма.

На всичко отгоре именно Владимир Владимиров бе човекът, заради когото през 2011 г. железничарите вдигнаха национална стачка. Нещо, което в България не се бе случвало от 100 години.

Отдавна е казано, че със стари к...и, нов бардак не се прави. Лошото е, че в БДЖ и бардакът си е стар. И това няма да се промени с трети опит.