Вицепремиерът Атанас Зафиров заяви, че изпращането на войници в Украйна не е обсъждано и няма такава хипотеза. Той коментира пред журналисти в отговор на въпрос дали има хипотеза за участието на България с мироопазващи сили в Украйна и за коментар на изказването на президента Румен Радев по темата.

"Нямам представа кое е провокирало тези думи на президента, няма такава хипотеза и няма такова обсъждане в Министерски съвет", каза Зафиров. 

По-рано днес държавният глава каза, че като върховен главнокомандващ е категорично против България да изпраща войници в Украйна под каквато и да е форма.

Не виждам какво се е променило, за да коментирам подобни възможности. Не, няма такава хипотеза, заяви още Зафиров пред медиите.

Атанас Зафиров участва днес в конференцията по случай 35-ата годишнина от създаването на Конфедерацията на независимите синдикати в България.

Коментарът на президента е по повод питането на САЩ към правителствата в ЕС биха ли изпратили мироопазващ контингент в Украйна, ако се постигне съгласие за мир.

Обезпокоени от диалога между Доналд Тръмп и Владимир Путин за Украйна, лидерите на ключови европейски държави проведоха вчера извънредна среща в Париж, за да представят единен фронт, но същевременно разкриха разногласията си относно изпращането на мироопазващи войски, предаде АФП.

Британският премиер Киър Стармър първи не изключи изпращането на военни на украинска територия, ако това бъде нужно. Още миналата година подобна идея беше лансирана и от френския президент Еманюел Макрон. Швеция също не изключи участието си в подобна мисия след евентуално прекратяване на огъня в Украйна.

На другия полюс - категорично против са Полша, Словакия и Унгария. Противоречиви са сигналите от Германия дни преди предсрочните парламентарни избори - от правителството на Олаф Шолц отхвърлиха идеята, но от Християндемократическия съюз, който се очаква да спечели вота в неделя, са "за" изпращането на военни.

Сред колебаещите се държави се нареждат още Дания, Испания и Нидерландия.