Жуан Ле Пен, с който Фицджералд ни откри Ривиерата
С яхтите, с преливащите цветове на красивото море, с кея, отрупан с тъмносини шезлонги, който се забива в него - това е Лазурният бряг в цялата му прелест
Великият роман "Нежна е нощта", както и любимият ни "Великият Гетсби", който разказва за Ню Йорк и Лонг Айлънд, са писани на мястото, където Франсис Скот Фицджералд и вече полудялата му съпруга Зелда бягат именно от ... Ню Йорк. Те са, заради които днес цял свят, особено богатите американци и супер звездите на Холивуд се тълпят на Ривиерата, заедно със супермоделите от Европа, руските олигарси и вся остальная...
Днес тези хора прехвърчат с лимузините си край къщата на писателя, тръгнали от намиращия се близо до нея "Хотел на Райската скала", за който вече ви разказахме, която се намира до малкото яхтено пристанище на Кап д" Антиб.
И дори не знаят, че минават покрай храма на стила и сладкия живот. Защото някогашната вила "Сен Люи" е превърната в малкия хотел "Бел Рев" или "Хубави мечти" до парка на селцето Жуан Ле Пен, сега квартал на Антиб, но самостоятелна гара на Ривиерата. За Антиб вече ви разказахме - най-близкият град до летището в Ница, от което е на около 15 км.
Старата къща от началото на 20-и век, чиито сецесионни стенописи бяха наистина невероятни, попромени уюта си с новия собственик. Но със сигурност никъде на френската Ривиера няма такава тераса над морето, каквато тук. Сядате, поръчвате си от уникалния класически ретро бар какъвто и да било коктейл - съвсем да се почувствате като Фицджералд и неговия приятел Хемингуей, които измислят и правят световна мания смесени напитки, не гледате сметката, а невероятния залив на Жуан. С яхтите, с преливащите цветове на красивото море, с кея на хотела, отрупан с тъмносини шезлонги, който се забива в него - това е Лазурният бряг в цялата му прелест.
Ако напуснете пределите на хотела, трябват ви минута - две, за да минете покрай високия дувар на скъпа частна вила от едната страна на улицата и недостроен руски хотел от другата, за да навлезете в селото.
Ще ви заприлича малко на Нерха от любимия ни в детството сериал "Синьо лято" - Нерха, която сега е грозотилище на презастрояването, но по тази тема ще пишем друг път. Сега за Жуан Ле Пен, който си носи добрия стар чар на Ривиерата, каквото си я представяте от филмите на Луи дьо Фюнес.
Вляво е пясъчната алея под субтропичните дървета, на която възрастни господа играят петанк, после - покрай малките магазинчета, излизате на централния площад. "Бугати Вайрон" за над милион евро пред входа на хотела с казино - единственото ново и стъклено, но поне не и мащабно нещо наоколо, а напред е цяла върволица от двуетажни провансалски къщи с барове и ресторантчета под тентите на приземните им етажи. Тук-таме има някое двузвездно хотелче. От прочутия заради работата на най-великия френски готвач Дюкас навремето ресторант "Жуанна", а след него - хубава къща с часовник, сега ресторант, започва плажът на Жуан Ле Пен.
Осеян със заведения в началото, прелива в пясъчна ивица, после отново заведения, после отново пясък - златен и мек като памук. Вървите надолу по крайбрежната, която води към съседното село Голф жуан Валори с прочутия си ресторант "Тоту", където супата буябес (типична за западното средиземноморие от Валенсия до Мантон) е над сто евро купичката, но купонясват мегазвездите на киното и попмузиката.
Та от едната страна на крайбрежната е плажът със заведенията, но от другата също не липсват прекрасни ресторантчета, където за 20 евро ще вземете вечеря с десерт и малка бутилка розе. А покрай тях се носи пролетното ухание на Ривиерата - един храст с прекрасно на вид и по аромат растение с бели и розови цветове, което в Жуан Ле Пен ви лъхва от първия момент, в който попаднете тук - независимо дали с такси от летището в Ница или с влака пак оттам.
За нас това ухание, което на места се слива с аромата на прясно изпечени кроасани, особено рано сутрин, е Ривиерата. Проверете дали за вас е така. Още тази пролет или може би през лятото...