Над 1000 лева "Гражданска отговорност" може да стане факт, ако не бъде ограничен размерът на обезщетенията след смърт на близък, предупредиха вчера от Асоциацията на застрахователите в България. От бранша смятат, че са изправени пред финансова заплаха след решението на Върховния касационен съд за по-широк кръг на роднини с право на обезщетение.

"Ние не искаме лимит на обезщетенията по "Гражданска отговорност", искаме лимит на един единствен компонент по тях - обезщетението за болка и страдание. Той е трудно оценим, практиката е много изкривена и поражда тежки и криминални схеми", коментира пред bTV Светла Нестерова, председател на Асоциацията на застрахователите.

По думите й много по-честно би било да се плаща за действителния икономически ефект.

"Човешкият живот няма цена, но има икономически ефект от загубата - в целия свят има методиката за изчислението му", уточни Нестерова.

"Практиките са ужасяващи - като се започне от това да се прибират по 80-90% от обезщетението под формата на адвокатски хонорар, наемат се погребални агенти, работи се със служители на МВР, адвокати разбират за смъртта на човек на пътя преди близките му. Ние се борим с тези практики отдавна", каза още застрахователката.

Експерти дадоха пример - адвокат плаща предварително 5000 лева на близките на починал, които искат веднага пари без да чакат дела, след което осъжда застрахователя за многократно по-голяма сума и си я прибира. Това се случва, след като потърпевшите са подписали нотариално пълномощно.

Според Несторова предложените от Менда Стоянова 20 000 лева лимит на обезщетенията са кризисна мярка, а лимитите трябва да временни, докато се изработи методика за тези обезщетения.

Куцкова: Трябва да има рамка за обезщетенията при телесни повреди

"С много от колегите сме говорили, че абсолютно е необходима някаква рамка за обезщетенията "от - до" и вече в рамките на "от - до" да може да се преценяват в рамките на конкретния случай, конкретните доказателства. И такава рамка е особено необходима при телесните увреждания, защото ние, за да присъдим, примерно, обезщетение за счупена ръка, счупен крак, се базираме на заключенията на вещите лица - колко дълго човекът е бил болен, колко дълго не е можел да ходи и други такива неща. Но би било полезно за всички да има установени критерии, включително с участие на лекар, за телесните увреждания", коментира междувременно пред БНР съдия Нели Куцкова.

Що се отнася до обезщетенията за смъртни случаи, тъй като вече сме в ЕС, понякога се налага да прилагаме чуждестранно право, подчерта тя. И допълни, че в някои държави няма обезщетение за неимуществени вреди от смърт, освен ако близкият на загиналия не го е преживял особено тежко. В други държави има тарифа - например в Чехия за братя и сестри има определени суми.

"Добре е да се проучи опитът в други страни и да се направи един анализ. Не мисля, че е кой знае какъв проблем и наистина има нужда от едно голямо обсъждане", добави Куцкова.

Тя поясни, че при делата за обезщетение се преценяват и неимуществените вреди, но всеки случай е различен:

"За разлика от това, което се пише, че е цената на човешкия живот, този вид дела, които са граждански и където пострадалият гражданин и застрахователите са равни страни, там наказание не се налага, по тези дела подлежат на обезщетяване мъката, болката, страданието, загубата на близък човек, както и болките и преживяванията, ако човекът е осакатен при пътно-транспортно произшествие. Т. е., оценява се т. нар неимуществена вреда, която човек търпи в резултат от загубата на близък човек. И това е много индивидуално. Ще ви дам примери от практиката. Съпрузи, които на хартия са все още съпрузи, но от 20 години не са поддържали никакъв контакт и съпругата научава от полицията, че мъжът ѝ е загинал при катастрофа, претендира обезщетения за това колко много е страдала от неговата загуба. Има случаи, в които млада жена с две деца губи мъжа си и цял живот трябва сама да гледа тези две деца и се доказва, че тя има изключително тежки последици за психиката и тогава, разбира се, обезщетението ще е много по-голямо."