Православната църква отбелязва Симеоновден на 1 септември. Християнският празник е в чест на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година. По този повед Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит отправи обръщение.

"Обични в Господа братя и сестри, по Божия воля встъпваме в още една църковна година, в която заедно ще извървим целия богослужебен кръг, за да съпреживеем и осмислим отново спасителните събития от богочовешката история. Историята на Божия Син, Който заради нас и заради нашето спасение стана Син Човешки, като възприе и освети човешката природа, и живя между нас, изпълнен "с благодат и истина" (Йоан 1:14), за да възкръсне от мъртвите и да възнесе на Небесата обновеното ни естество", казва в обръщението си българският патриарх, цитирано от Софийската митрополия.

Негово Светейшество подчертава, че земният живот на Богочовека Христа Иисуса е съвършеният идеал и вечен образец за нас, които сме кръстени в Неговото име и "в Неговата смърт", и сме погребани "с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот" (Рим. 6:3-4). Този обновен живот имаме в пълнота и съвършенство, когато живеем в Църквата, която "Той си придоби със Своята кръв" (Деян. 20:28) и остави след Себе Си заради нас и в която неизменно пребивава Пресветият Божи Дух, Утешителят, Който ни наставя във "всяка истина" (Йоан 16:13).

В нея - в светата Църква Христова, вече трето хилядолетие продължава да се осъществява тайната на богочовечеството, на помирението на земното с небесното, и да се възвестява "... Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава" (1 Кор. 2:7). Участието ни в живота на Църквата е предвкусване на Царството Божие, където по свидетелството на Спасителя има "много жилища" и където за всекиго от нас има от Господа приготвено място (Йоан 14:2), казва патриарх Неофит.

"Нека извървим и тази Нова църковна богослужебна година достойно, в пълнота на духовната радост, като верни Христови свидетели и вестители в света на Неговото славно Възкресение. Да страним от всичко онова, което възпрепятства пътя ни към Небесата и помрачава Божия образ в нас, като проявяваме дейна любов към Бога и ближните, за да достигнем и до "пълната възраст на Христовото съвършенство" (Еф. 4:13). Божият мир и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!", отправя благослов към вярващите в своето обръщение Негово Светейшество.

Със Симеоновден започва земеделската нова година

От този ден започва есенната оран и сеитба и събирането на орехи.

Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.

Сред българите денят е известен още като "Симеон орач", "Симеон сърп", "Симеон брульо", "Летен полазник".

Народните обичаи повеляват сутринта на 1 септември жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.

Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".

Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата - ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с "пълно", житото ще роди много зърно.

На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.