10:27 | 23.12.24

17-11-2017 20-11-2018

За първи път в 155-годишната история на БАН жена бе избрана за председател

Член-кореспондент Евелина Славчева получи 81 гласа срещу 19 гласа за другия кандидат - микробиолога акад. Христо Найденски

Снимка: БТА

За първи път в 155-годишната история на БАН жена бе избрана за председател

13:57 | 2 декември 2024 | Редактор : Лилия Чалева 34 11939 Снимка: БТА

Химикът член-кореспондент Евелина Славчева беше избрана днес за председател на Българската академия на науките (БАН) от Общото събрание на научната институция. Така за първи път в 155-годишната история на академията жена ще я оглави.

Още по темата

Славчева беше избрана с 81 гласа, а за другия кандидат - микробиолога акад. Христо Найденски, подадените гласове бяха 19.

ВИЖТЕ СНИМКИ >>>

Пред членовете на Общото събрание на БАН член-кореспондент Славчева благодари за подкрепата, която е получила и каза, че знае, че "трудното сега едва започва и само всички заедно можем да продължим успешния път на Академията". Ще положа всички усилия това да се случи и вярвам във вашата подкрепа и оттук нататък, добави новоизбраният председател на БАН, цитирана от БТА.

Снимка: БТА

Мандатът на председателя на БАН е 4 години.

Изборът на председател на БАН беше между микробиолога акад. Христо Найденски и химика чл.-кор. Евелина Славчева

Вторият мандат на сегашния председател на БАН акад. Юлиан Ревалски изтича на 7 декември.

Аакад. Юлиан Ревалски (вдясно) поздравява новоизбрания председател на БАН

Снимка: БТА

Досегашният председател на БАН акад. Юлиан Ревалски също поздрави член-кореспондент Евелина Славчева с убедителното й избиране за председател на Българската академия на науките и подчерта, че за първи път в 155-годишната история на БАН има дама начело.

"Очевидно е, че Общото събрание я избра не защото е дама, а заради много други качества, които тя демонстрира - както днес, така и по времето, когато беше два мандата председател на Общото събрание на Българската академия на науките. От името на моите колеги й пожелавам само успехи, а от свое име, винаги с каквото мога, да помогна на председателя или на неговите заместници, ще бъда на разположение", увери акад. Ревалски.

Той поздрави двамата кандидати за председател на БАН за изключителната колегиална надпревара и отбеляза, че не е имало никакво напрежение.

"Убеден съм, че член-кореспондент Славчева има всички качества, за да изпълнява достойно ролята на председател на Българската академия на науките", каза акад. Юлиан Ревалски.

Член-кореспондент Евелина Славчева отговори и на журналистически въпроси, свързани с приоритетите в нейния управленски мандат на БАН и с очакванията й за бюджета за 2025 г.

"Приоритетите не са малко, но това, което бих искала да постигна е още по-голям интегритет на Академията и на всички нейни институти, за да бъдем наистина една общност, един голям екип с неговото цяло многообразие в служба на знанието и на българската държава, и общество", каза Славчева.

На въпрос това означава ли, че има разединение, член-кореспондент Евелина Славчева отговори, че няма, "но институтите са разнообразни като научна дейност, те са разделени в няколко направления и мисля, че можем още повече да комуникираме помежду си и да обменяме добри практики, а и лоши такива". Работим в същата посока, надграждаме над това, в което в момента имаме. Аз казах, че моят основен принцип е приемственост и модерност, което означава, че нищо добро от миналото няма да бъде забравено, а ще бъде използвано и надградено, заяви новоизбраният председател на Академията.

Попитана какви са очакванията й за бюджета за 2025 г. и частта от него за предвидените средства за БАН, член-кореспондент Евелина Славчева каза, че когато стане въпрос за пари, всички проявяват интерес и това не важи само за БАН. "Абсолютно съзнавам, че предстои един доста тежък период, имам опасения, мисля, че и всички вие, че през следващата година ще трябва да се справяме с настоящия бюджет, както се вижда, трудно ще бъде приет нов бюджет в рамките на тази година. Ще бъде трудно, имам голяма грижа по отношение на хората в Академията, защото дълги години ние се борихме да получим някакъв алгоритъм, по който нашите заплати да бъдат определяни, а не в края на всяка година да бъдем в напрежение и в непрестанни комуникации с управляващите. Сега това се случи за академичния състав, но остават хората, които са на неакадемични длъжности и администрацията. Разликата вече става съществена, а ние без тези хора няма как да функционираме добре и това е нещото, което ще се опитвам да обяснявам, да убеждавам, че и за тях трябва да се помисли. И разбира се равнопоставеност с нашите уважавани колеги от висшите училища, ние сме една научна общност и трябва да бъдем заедно", заяви новоизбраният председател на БАН член-кореспондент Славчева.

Коя е Евелина Славчева

Евелина Павлова Славчева е родена през 1961 г. в град Брезник. Завършва гимназия "Христо Ботев" в Перник през 1979 г., а през 1985 - Висшия химикотехнологичен институт (ВХТИ) в София като инж.-химик. От 1994 е кандидат на химическите науки, ВХТИ. През 2005 г. е старши научен сътрудник II ст., ИЕЕС - БАН, през 2012 г. става професор, ИЕЕС - БАН, а през 2021 - член-кореспондент на БАН.

Снимка: БТА

Чл.-кор. Евелина Славчева е основател и ръководител на секцията "Водородни системи с полимерен електролит" (2012-2020) в Института по електрохимия и енергийни системи. От 2012 до 2015 г. е председател на Научния съвет на института и е негов директор от 2015 до 2023 г. Председател е на Общото събрание на БАН от 2016 до юни 2024 г. Чл.-кор. Славчева е автор на 127 научни публикации и на един патент. Тя ръководи 23 научноизследователски проекта. Сред тях е и "Център на компетентност ХИТМОБИЛ - технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия".

Снимка: БТА

Приоритетите й в управленската програма

Основните й приоритети в дейността на БАН през следващия управленски мандат са свързани с фундаменталните научни изследвания, които са основа за напредъка и цялостното развитие на обществото, в които Академията има водеща роля на национално и регионално ниво, пише в програмата на Славчева, публикувана в сайта на научната институция.

Друг приоритет е за социалните и обществените науки, които са ключови за демократичното развитие на България като правова и социална европейска държава. Тя акцентира също на ефективната научно-приложна дейност и създаването на иновации в индустрията, енергетиката, цифровите технологии и изкуствения интелект, транспорта, екологията и природните ресурси, биомедицината и биотехнологиите, и в други сфери на обществено-икономическия живот.

Като приоритет извежда и взаимодействието с бизнеса (директно, чрез браншовите организации, чрез регионалните академични центрове на БАН, чрез различни инициативи) за развитие на иновативни разработки на технологично ниво до степен на готовност за реализация и внедряване (от нива пет/шест по европейската технологична скала до последното девето ниво).

Научната и музейната дейност за опазване на материалното и нематериално културно наследство, за изучаване и опазване чистотата на българския език, за разцвета на българската литература и изкуства - е друг приоритет на чл.-кор. Славчева.

Тя отбелязва и образователната дейност на всички нива - осигуряване на високо ниво на подготовката на докторанти, ръководители на магистри, ментори на практиканти и млади учени, лектори към Центъра за обучение на БАН, гост преподаватели в партньорски университети, методическа помощ, съставителска дейност на учебници и учебни помагала, работа с талантливи деца и ученици.

Друг приоритет е за висококачествената експертна дейност в полза на държавата и обществото - за изработване на стратегически документи, анализи, оценки, законодателни инициативи, включително и за дейности, свързани с националната сигурност и със суверенитета на страната.

С успешното изпълнение на тези приоритети БАН ще продължи да има решаващ принос - както за просперитета на България, така и за изпълнението на Европейската рамкова програма "Хоризонт Европа" на регионално ниво и за укрепване на лидерството на Европейския съюз (ЕС) в науката и иновациите, пише в своята програма член-кореспондент Славчева.

Тя отбелязва, че човешките ресурси и научният потенциал са основната ценност на Академията.

"Анализът на настоящия кадрови състав на учените в БАН, независимо от отбелязаното съществено намаление спрямо предходните две десетилетия, показва сравнително добро разпределение по академични длъжности, пол и възраст. Общият състав на Академията, по данни от октомври 2024 г., наброява около 4460 учени и служители, от които академична длъжност заемат 2270 учени: 370 професори, 775 доценти, 927 главни асистенти и 198 асистенти. Прави впечатление обаче недостатъчният брой на асистентите, както и значителният брой на специалистите с висше образование. Наличието на непропорционален брой асистенти спрямо общия академичен състав се дължи на факта, че те са на срочни трудови договори и в рамките на четири години би трябвало да преминат на длъжност "главен асистент". За съжаление, немалък брой асистенти след изтичане на този срок, напускат системата на БАН и в това отношение трябва да се вземат мерки. Необходимо е да се стимулира участието на асистентите в програмите за млади учени. Тези програми са много добра възможност за придобиване на изследователски опит и по-голяма самостоятелност в писането, изпълнението и отчитането на проекти, както и финансов стимул. Трябва да се отбележи също, че ролята на менторите, хабилитирани учени с опит, макар и изключително важна, остава недооценена. В процеса на подготовката на проектите, менторите имат насочваща роля, а успешното изпълнение на работните програми изисква постоянно да са в помощ на младия колега със съвети, дискусии, а не рядко и с практическа помощ за усвояването на експериментални умения, за овладяване на нови изследователски методи и т.н. Ето защо, тези опитни колеги също трябва да бъдат стимулирани - както финансово, така и с отчитане на провежданата обучителна дейност при периодичните атестации на учените. Полезно би било като ментори на "свободна практика" да се включват и изтъкнати пенсионирани учени, които са активни и имат желание да предават своя опит на младите. Това е ценен потенциал, който не се използва достатъчно. Някои от тези колеги работят и след пенсионирането си, заемайки неакадемична длъжност, с което отчасти се обяснява сравнително високия процент на специалисти с висше образование. Много от тях имат съществен принос за осигуряване на добра приемственост в съответната научна тематика и техният опит трябва да се използва пълноценно. Трябва да се следи броят на тези учени да не води до дисбаланс в структурата на научния състав и до неоправдан разход на бюджетни средства. Препоръчително е, за заплащането на труда на тези учени да се ползва и финансов ресурс от собствени приходи на институтите", пише в програмата си член-кореспондент Евелина Славчева.

Според нея положителна практика за мотивация на асистентите и докторантите в БАН, която би било полезно да се разшири, е организирането на повече научни форуми за млади учени. Много от институтите на БАН провеждат свои тематични семинари и младежки конференции, които се радват на добра посещаемост и интерес. Някои са вече традиционни, други си проправят път и е добре да бъдат насърчавани. Под егидата на Центъра за обучение на БАН се провежда един ежегоден мултидисциплинарен научен форум за млади учени и докторанти, който вече има своя собствен облик и преимущества, отбелязва чл.-кор. Славчева.

Общото събрание на БАН избра за председател химика чл.-кор. Евелина Славчева

Снимка: БТА

Тя предлага и някои социални стимули, които БАН, в качеството си на голям работодател, може да предприеме.

"Подобни структури в други държави предлагат немалко възможности на служителите си за отстъпки в определени музеи, концерти, театрални представления, събития, посещения в спортни обекти и т.н., включително дори и отстъпки при пазаруване в определени магазини. Всичко това може да се договори с отделни организации и фирми, имащи интерес от по-голяма посещаемост. Не на последно място стои въпросът за осигуряване на жилища за постъпващите млади учени от провинцията. Този въпрос е изключително важен и изисква специално внимание. Ще инициирам дискусия в Общото събрание на БАН относно възможностите БАН да изгради собствено модерно общежитие за млади семейства като най-напред се изработи инвестиционен проект, а впоследствие се потърсят и средства за реализацията му", пояснява член-кореспондент Славчева.

Снимка: БТА

"През последните седем-осем години БАН има общо над 180 официално признати и издадени документа за интелектуална собственост (патенти и полезни модели), което представлява около 45% от всички защитени изобретения в страната за посочения период. Възходящият тренд е впечатляващ. Достатъчно е да отбележим, че всички технически университети заедно имат значително по-малко патенти и полезни модели от БАН. Факторите за това постижение са няколко. Един от тях е рекордното финансиране, което получиха множество институти на Академията като участници в националните Центрове за върхови постижения и за компетентност. С придобитата уникална апаратура нашите изследователи могат да осъществяват авангардни, на световно ниво, изследвания, представляващи научни и приложни пробиви. Друга немаловажна причина е, че в последните години изобретателите в БАН (създателите на патенти и полезни модели) целенасочено се стимулират. Разширява се обхватът на институтите, които имат признати изобретения, появяват се нови изобретателски екипи. В този специфичен вид творчество се включват все повече млади хора, особено докторанти и асистенти. Всичко това оценявам като резултат от работещата иновационна политика в БАН, която следва да се отбележи, че получава значителна подкрепа от Общото събрание", пише в програмата си чл.-кор. Славчева.

Тя казва, че БАН има модерна и добре структурирана интернет страница, която редовно се обновява и представя важни събития и инициативи на Академията.

"Отделът за връзки с обществеността следи, обобщава и ежедневно разпространява резюме на медийните публикации, свързани с дейността на БАН. Традиционно добри са връзките на БАН с Българската телеграфна агенция, с националното радио и телевизия. Все по-често се публикуват интересни материали за актуални разработки на институти и за отделни научни екипи в различни списания, вестници, интернет сайтове, социални мрежи. Ежегодно БАН присъжда награди за обективно журналистическо отразяване на дейността на Академията и за нейните звена в електронните и печатни медии", отбелязва член-кореспондент Евелина Славчева.

ИЗБРАНО