Битката за поста си оспорваха двама представители на точните науки - физикът-сеизмолог чл.-кор. Николай Милошев и математикът акад. Юлиан Ревалски.

Според Устава на БАН изборът в Общото събрание е с тайно гласуване и с мнозинство поне 50+1 от списъчния състав на събранието.

Математикът акад. Ревалски получи 57 гласа „за”, а чл.-кор. Николай Милошев, - 27 гласа "за". Това съобщиха от комисията по избора, предаде БТА.

Преди да бъде избран за поста на настоящия акад. Стефан Воденичаров, акад. Ревалски заяви, че основният акцент в неговата програма е запазване и по-нататъшно устойчиво развитие на научния потенциал в БАН, който е най-ценният продукт на Академията.

"Първите стъпки са свързани с недофинансирането на Академията, свързани с публичното и непубличното финансиране. Става въпрос не само за заплатите на служителите и научните работници в Академията, а за подобряване на условията на труд като цяло, поддържането на инфраструктурата и осигуряване на устойчиво развитие на научните изследвания. Това е един цялостен и сложен въпрос, свързан с финансирането на науката”, категоричен бе акад. Ревалски, цитиран от БНР.

Той обясни, че първите му стъпки ще бъдат контакти с Комисията по наука и образование в Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси, както и с Министерство на образованието и науката.

"Заедно с тях да начертаем първите мерки, които ще подпомогнат по-нататъшното дофинансиране на БАН, за да може тя да функционира нормално. Иначе няма да успеем. Има и много други неща, които могат да се направят в последствие, свързани с дългосрочни и краткосрочни политики”, каза той.

Математикът акад. Юлиан Ревалски ще ръководи Българската академия на науките през следващите четири години.

Акад. Юлиан Ревалски (1956 г.) от 2013 г. е директор на Института по математика и информатика (ИМИ) на БАН, а през 2011-2012 г. негов зам.-директор. Той има принос за учредяването на наградата на ИМИ за постижения на млади български учени в областта на математиката. Бил е и гост-професор в университети в чужбина.

4-годишната му програма за управление на БАН е от 26 страници. Като една от основните и социално ангажирани мисии на БАН той сочи трансфера на научни знания към студентите и преподавателите във висшите училища.

Средната работна заплата в БАН сега е с около 200 лева по-ниска от тази в страната, а в сравнение със средната работна заплата във висшите училища разликата е още по-голяма, посочва акад. Ревалски.

Той уверява, че ще положи всички усилия, заедно с ръководните органи на БАН и със Съвета на настоятелите, "за съществено увеличение на заплащането на научния и научно-помощния персонал".

Междувременно днес парламентът не отрази допълнителните средства за БАН и СУ "Свети Климент Охридски" за 2017 г.
Преди това депутатите гласуваха на второ четене допълнителни 10 млн. лв. допълнително за БАН и 500 хиляди лева за СУ в бюджета на Министерството на образованието.
Така БАН няма да получи допълнителните средства за 2017 г., които им бяха отпуснати по-рано.
Парите щяха да отидат предимно за подпомагане на младите учени и докторанти в БАН, за което българските учени отдавна настояват. В БАН те са 600 души и ръководството среща голяма трудност да ги задържи на научна работа, заради срамно ниските им заплати.

Миналия месец учените от БАН проведоха открито общо събрание с искане за нормален бюджет за наука в България. Демонстрацията бе на софийския площад "Княз Александър Първи".