Мозъчният инсулт е едно от най-честите социално значими заболявания със значителна смъртност и инвалидизация, а България е сред страните с най-висока честота на случаите. Годишно около 45 000 души у нас получават инсулт или по един на всеки 10 минути.

"Инсултът е заболяване с огромна и непосредствена смъртност. Много голяма част от хората, които оживяват, получават тежки ограничения за живота си - двигателни, ментални и говорни, и имат нужди от постоянни грижи и внимание с години. Това може да бъде спестено, ако пациентите получат бързо и адекватно лечение - тромболитично или интервенционално в специализирано болнично звено, което разполага и със специалисти, и с апаратура", каза председателят на Българското дружество по инсулт и началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ "Св. Анна"-София доц. Росен Калпачки.

Засега единственото специфично съвременно лечение на исхемичния мозъчен инсулт при липса на контраиндикации е интравенозната тромболиза - разграждане на кръвния съсирек, запушил мозъчната артерия, която трябва да бъде проведена в първите четири часа и половина от началото на инсулта. В случай на необходимост терапията може да бъде комбинирана с ендоваскуларно лечение (механична тромбектомия), проведена до 6-ия час от началото на исхемичния мозъчен инсулт.

Тромболизата е утвърденa в Европа като единствено лечение на инсулт през 2002 година, а в България - през 2005 година, и е безплатнa за пациентите. В момента се прилага в повече от 40 центъра в страната. Само за последните 5 години броят на тромболизираните инсулти е нараснал 6 пъти, но все още терапията се прилага при едва 2,5% от случаите на инсулт. За сравнение - средно в Европа тромболитична терапия се прилага на 10% от случаите.

Според доц. Калпачки една от причините за това е, че не всички инсулти са подходящи за такова лечение. Терапията не може да бъде приложена при пациенти, при които симптоматиката е започнала преди повече от 4,5 часа от постъпването в болницата, с вътречерепен кръвоизлив, с повишен риск от кървене, неконтролирана тежка хипертония, мозъчно сътресение, тежка черепно-мозъчна травма (фрактура или контузия на мозъка през последните три месеца), тежко чернодробно заболяване, големи операции или тежки травми през последните 14 дни, прием на медикаменти за потискане на кръвосъсирването и други.

"Oсновната причина за малкия брой тромболизи у нас е, че хората идват късно. За венозна тромболиза времето за започване на лечение е 4,5 ч. Тъй като в повечето болници диагностиката (приемането, провеждането на скенера, кръвните изследвания, консултациите, рентгеновата снимка, подготвянето на болния с ЕКГ, катетър, абокат и т.н.) отнема около час, винаги казвам, че пациентът трябва да стигне до болницата за три часа. Шест часа е "прозорецът" във времето, през което може бъде направена тромбектомия. И пак пациентът трябва да стигне до болницата поне час преди изтичането на крайния срок. След това единствената възможност остава конвенционалното лечение", каза доц. Калпачки.

Той допълни, че обичайно у нас по-трудно се разпознават симптомите на инсулта - нарушения на зрението, говора и трудно разбиране, едностранна парализа на ръцете, краката или едната половина на лицето (увисналият ъгъл на устата е често срещан признак на инсулт), замайване и нарушен баланс, силно главоболие, което се появява внезапно и се свързва с други симптоми като гадене или повръщане.

"Обикновено, когато прилошее на някого, българинът казва "полегни си, за да ти мине", "дай да ти измерим кръвното, сигурно е високо, ще ти дам таблетка и ще ти мине". Докато чакаме да мине от таблетката за кръвно, нещата се влошават трайно. Инсултът е свръхспешно състояние и симптомите му не бива да бъдат неглижинарани", категоричен беше доц. Калпачки.

Национален план за борба с мозъчния инсулт

Доц. Росен Калпачки съобщи, че от Дружеството по инсулт ще внесат допълнителни предложения за разработвания от 2021 г. Национален план за борба с инсулта.

Планът трябва да бъде синхронизиран с Европейския план за борба с инсулта и да включва цели и задачи във всяка от областите на първичната профилактика, организацията на дейностите и грижите при остър инсулт, вторичната профилактика, рехабилитацията и живота след инсулта. Предлага се създаване на организация на процесите, обхващаща цялата верига от грижи при инсулта, както и създаване и прилагане на национална стратегия за насърчаване към здравословен начин на живот и контрол на рискови фактори, като артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемия, предсърдно мъжене, обструктивна сънна апнея, ниска физическа активност, затлъстяване, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, злоупотреба с различни медикаменти, ритъмно-проводни сърдечни нарушения, мигрена, депресия и др.

С плана се цели още повишаване на информираността на населението за мозъчния инсулт, намаляване на мозъчните инсулти с 10%, достигане до ниво 15% от всички инсулти да получават тромболитична терапия и 5% - интервенционално лечение.

"Stroke" центрове

В Плана за възстановяване и устойчивост е предвидено изграждането на 10 центъра за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания на стойност 128.5 млн. лева. Те ще бъдат създадени в университетски многопрофилни болници в 6 региона, ще покриват цялата територия на страната и ще се използват освен за диагностика и лечение, и за обучение на лекари за третиране на мозъчни аневризми, мозъчни артерио-венозни малформации, артерио-венозни фистули, както и терапията при остър мозъчен инсулт.

"Със сигурност изграждането им ще доведе до по-добър резултат. Тази програма ще доведе допълнително до доста сериозна организация на процеса, защото това ще бъдат центрове, равномерно разпределени в страната. Те ще изискват и голям брой пациенти, лекувани с тромболиза", коментира темата доц. Калпачки.

Той подчерта, че колкото повече такива центрове има, толкова повече излекувани хора ще има и толкова повече хора ще срещат хора, при които вече е била предотвратена инвалидността и смъртта.

"Това ще доведе до лавинообразно увеличаване на добрите примери, до сериозно увеличаване на случаите, дошли навреме, на правилно диагностицираните случаи, до подобряване на логистиката на наземната Спешна помощ. Всичко това ще канализира и подобри организацията при лечение на инсулт и ще има възможност за реакция 24 часа, 7 дни в седмицата. В момента не навсякъде има възможност пациентът да бъде приет и обработен дори да дойде навреме, през нощта, през почивните и празничните дни. Докато ситуираните центрове, колкото и да са на брой, ще канализират тази дейност и със сигурност ще подобрят съвременното лечение на инсулта", каза още неврологът.