Вижте кои дипломи за висше образование дават най-високи заплати

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите "Военно дело" и "Информатика и компютърни науки"

Снимка: iStock by Getty Images

Вижте кои дипломи за висше образование дават най-високи заплати

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите "Военно дело" и "Информатика и компютърни науки"

13:09 | 29 октомври 2024 | Редактор : Лилия Чалева 15 15965 Снимка: iStock by Getty Images

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите "Военно дело" и "Информатика и компютърни науки" (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили "Математика", "Металургия", "Комуникационна и компютърна техника", "Национална сигурност", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Енергетика", "Обществено здраве" и "Електротехника, електроника и автоматика" (между 3000 и 4000 лв.). Тези данни бяха оповестени днес на пресконференция от служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков и от Георги Стойчев от консорциума "ИОО-С", съставен от Института "Отворено общество" и от "Сирма Груп", предаде БТА.

Още по темата

На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направлението "Администрация и управление" на Американския университет (9697 лв.) и "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (7869 лв.) и Нов български университет (7200 лв.).

Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (6738 лв.).

Придобиването на по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда, показва новото обогатено, 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ).

Според изданието на националната рейтингова система за 2024 г. над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% от завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции. Завършилите магистърски програми се отличават с по-високи доходи, с по-висок дял на осигурените и с по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми.

Новото издание на българската рейтингова система за първи път публикува данни за реализацията на завършилите по различните образователни-квалификационни степени. Това дава допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование.

Друга новост в рейтинговата система на страната е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение. Близо 37% от студентите, анкетирани за целите на РСВУ, заявяват, че идват от семейства, в които нито един от двамата родители няма по-високо от средно образование, а под 2% заявяват, че идват от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование.

Най-голям дял студенти първо поколение, идващи от семейства с максимално достигнато средно образование от родителите, има в направленията "Материали и материалознание" (65%), "Социални дейности" (61%) и "Педагогика" (57%). На следващо място се нарежда направлението "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" с 56%, като това е и сферата с най-голям дял студенти, идващи от семейства с максимално достигнато основно образование на родителите - близо 13%. Най-малък дял студенти първо поколение има в направленията "Стоматология" и "Биотехнологии" (13%), "Математика" (15%), "Медицина" и "Театрално и филмово изкуство" (17%). Делът на студентите първо поколение е показателен за достъпността и за включващия характер на висшето образование.

Изданието за 2024 г. на Рейтинговата система на висшите училища в България регистрира продължаващи тенденции за подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда и за повишаване на дела на чуждестранните студенти в България.

Безработицата сред българските граждани, завършили висше образование в България през предходните пет години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%, каза министър Галин Цоков. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, също остава на достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от 14% при над 25% през 2014 г. Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г.

Въпреки тези положителни тенденции новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.

Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления "Военно дело", "Медицина", "Математика", "Фармация", "Стоматология", "Металургия" и "Теория и управление на образованието", а най-висока - сред завършилите "Социални дейности" (3,8%).

Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има сред завършилите "Военно дело", "Медицина", "Стоматология" и "Теория и управление на образованието", а най-ниска - сред завършилите "Туризъм" (26%).

Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията "Теория и управление на образованието", "Фармация" и "Горско стопанство", а най-малък - сред завършилите "Транспорт корабоплаване и авиация" и "Изобразително изкуство" (под 72%).

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс в направленията "Медицина" (5,73), "Фармация" и "Стоматология" (5,69), и "Математика" (5,59). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направлението "Материали и материалознание" (4,42). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през миналата година. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 г. насам.

Трите професионални направления с най-голям брой студенти през 2024 г. са: "Икономика" с 25 383, "Педагогика" (16 448) и "Медицина" (13 265). Най-малко студенти се обучават в направлението "Теория на изкуствата" - 54.

Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет "Св. Климент Охридски" - с 18 988, следвано от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" - с 15 801, и от УНСС - с 15 671 студенти. В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 42 акредитирани висши училища.

В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления "Театрално и филмово изкуство" - 70%, "Изобразително изкуство" - 45%, "Теория на изкуствата"- 43% и "Администрация и управление" - 41%.

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява - от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2024 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията "Медицина" (58% от действащите студенти), "Стоматология" (47%) и "Ветеринарна медицина" (31%). В още четири професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са "Фармация" (14%), "Транспорт, корабоплаване и авиация" (13%), "Музикално и танцово изкуство" (12%) и "Туризъм" (11%).

В страната има 103 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2024 г. са се обучавали 2,8% от действащите студенти.

В общите стандартизирани класации по професионални направления на рейтинговата система за 2024 година СУ "Св. Климент Охридски" се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите. Техническият университет в София се класира на първо място в шест професионални направления от общо 11, с които участва в класациите. Медицинският университет в София е първи във всичките пет направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет има три първи места. Аграрният университет в Пловдив, Тракийският университет в Стара Загора и Лесотехническият университет в София имат по две първи места. Други 11 висши училища оглавяват по една класация. Още четири висши училища оглавяват класации по конкретна образователно-квалификационна степен. В осем професионални направления общите класации се оглавяват от висши училища извън столицата, а в едно професионално направление - от частно висше училище.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижността и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в РСВУ за 2024 г. е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, от Националната агенция за оценяване и акредитация, от Националния център за информация и документация, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от социологически проучвания сред работодатели, студенти, преподаватели, от ръководни и административни служители във висшите училища.

Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. От настоящата година на платформата на рейтинговата система се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ). Към момента в системата е достъпно изданието на НКВОРБ за 2023 г. След одобряване на изданието на картата за 2024 г. от Министерския съвет, неговата електронна версия също ще бъде публикувана на платформата на РСВУ.

ИЗБРАНО