В онкологията образната диагностика е основен метод за скрининг, диагностика и проследяване. Тя е неразривно свързана с работата на онколозите и често изпълнява ролята и на предиктор - да предвиди успеваемостта на настоящата терапия или да повлияе върху промяната на лечението. Каква е разликата между различните образни методи, кога се прилагат и какви са новите технологични възможности, при които изкуственият интелект и човешката експертиза работят в колаборация, на тези въпроси отговаря доц. д-р Веселка Стойнова, завеждащ Клиника по образна диагностика на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост.

Доц. Стойнова, образната диагностика ползва компютъризирани машини, а днес изкуственият интелект е може би една от най-актуалните теми. Смятате ли, че той ще измести в скоро време личната преценка на рентгенолога в името на това да се минимизират човешките грешки и субективния фактор?

Оптимизирането на програмите, с които работим, се правят за наше улеснение и те много бързо влизат в практиката. Вече не е нужно да се сменя целия апарат, а само "мозъкът" му. Принципът на работа остава същият. Дали изкуственият интелект ще замести образния диагностик, на този етап това не може да се случи. Ние и в момента го използваме в програмите си, но той все още не е в състояние да съобрази индивидуалните особеностите на конкретния човек. Както знаете, в медицината две и две не прави четири. Редица фактори влияят за даден патологичен процес, а и той никога не се проявява по строго специфичен начин. Аз мога логично да стигна до определен извод, когато само изображението не дава категорична яснота и ще го направя на база на всякакви други изследвания, анамнеза и т.н. Точно тази сложност на интерпретацията пречи на изкуствения интелект да ни замени. Въз основа на дадени параметри той ще даде 5000 решения, докато на базата на анализа един специалист ще ги филтрира до 5. Все още човекът е този, който изчиства излишествата, които апаратът дава. Машината това не го може. Затова на този етап изкуственият интелект само ни помага да имаме по-информативни изследвания. Все още човекът поставя диагнозата.

Полип, видян на виртуална колоноскопия и стандартна колоноскопия

снимка: Аджибадем Сити Клиник

Има различни образни методи. Всеки ли има строга индикация за употреба?

Различните образни методи имат различни възможности и работят на различен принцип. Магнитният резонанс има в пъти по-добра чувствителност и възможност да оцени например мозъка от скенера. При него няма и рентгенови лъчи и не е доказана вреда за човешкото тяло. Компютърният томограф е рентгенов метод и може да види детайл на белодробния паренхим, който ЯМР не може. Макар да работят с рентгенови лъчи, съвременните КТ апарати толкова са редуцирали дозата при правилно ползване, че се прилагат вече и за скрининг при рискови групи пациенти. В болницата разполагаме с такъв нискодозов компютърен томограф, който при нужда прави скрининг за рак на белия дроб при високо рискови хора - такива, които са над 50-годишни, пушат от години по кутия дневно или са спрели цигарите преди по-малко от 15 години. Това е европейската индикация за човек с висок риск. С това изследване ние сме се доближили до най-малкото възможно рентгеново лъчение, но ползата, ако такъв ранен рак се открие, е огромна. Такива пациенти дори забравят, че са боледували от тази онкологична болест. Jтова се отнася и до виртуалната колоноскопия - изследването е толкова нискодозово, че профилактичните ползи са несъизмеримо по-големи от риска. С две думи, различните образни техники се допълват и като цяло образната диагностика вижда почти всичко на макро ниво - над няколко милиметра мм, а от там-нататък идва микроскопът и хистологията.

Споменахте виртуална колоноскопия. Какво представлява тя?

Това е един метод, който се въведе преди около двайсетина години, както по света, така и у нас. Изследването представлява КТ със специален софтуер, при който червото предварително е изчистено с очистителни препарати и в него се вкарва въздух, за да се раздуе умерено. Резултатът е реконструкция, при която виждаме виртуална детайлна картина на лумена на червото без употребата на класическия колоноскоп и оптика. Реконструкцията я прави компютър, но тя е автентична и е доказано, че това, което се изобразява е идентично с действителността. За тази диагностика обаче се изисква специално обучение и опит.

У нас прилага ли се този метод?

Разбира се. Ние го работим от години тук. Откриваме чрез него полипи и тумори в червото дори по-добре от стандартната фиброоптична колоноскопия и то без агресия. В Америка е приет в програмите за скрининг, а в страните с организиран скрининг това е равноправен метод заедно със стандартната колоноскопия и пациентът има право на избор.

Кой би избрал тогава фиброоптична колоноскопия?

Предимство на фиброоптичната колоноскопия е, че ако има полип, се маха на момента и няма облъчване. Някои пациенти обаче точно заради начинът на провеждане предпочитат виртуалната, защото освен червото, скенерът обхваща и целия корем - вижда се черният дроб, далакът, бъбреците, панкреасът и така се профилактират всички коремни органи.

По колко такива виртуални колоноскопии правите дневно?

По две три на ден, въпреки, че НЗОК не покрива това изследване. И става все по-популярно.

Кои са рисковите пациенти за рак на дебелото черво, които от една възраст нататък е добре да правят скрининг?

При рак на дебелото черво скринингът за всички хора, без рискови фактори, е от 45- 50 години. Ако има полипи те трябва да бъдат отстранени, но и без полипи на всеки 10 години трябва да се прави колоноскопия. Това е за хората със средностатистически риск. Онези, които имат родител с рак на дебелото черво, трябва да започнат профилактика 10 години преди възрастта, на която е открит рака на дебелото черво при съответния родител.

Има ли ранни симптоми ракът на дебелото черво?

Не. Нито ракът на белия дроб или на стомаха имат ранни симптоми. За съжаление и фекалния тест за окултни кръвоизливи не винаги е достатъчен, защото не всички полипи и раци кървят. Каква е ползата от един скрининг, който ще успокои някого, че няма кървене? Това не значи, че няма рак.

Слузести изпражнения, кръв, редуване на констипация с диария - това са класически симптоми, които сме чували, че се асоциират с рака на дебелото черво...

Това са късни симптоми на заболяването.

За дебелото черво стана ясно, а за останалите най-чести патологии кои са скрининговите образни методи?

Скрининг означава изследване на определена рискова група за търсене на онкологична болест преди появата на оплаквания и симптоми. В скрининга различните методи имат различно място. Ехографията е удобна, защото е безвредна, но не е достатъчно чувствителна и както споменахме, е изключително субективен метод. По тези причини ехографът не е метод за скрининг. Ехография на гърди може да се прави на млади жени, но те не са в рискова група, защото за висок риск от рак на гърдата се говори след 40 години, а тогава метод на избор е дигитална мамография. ЯМР също не е общоприет скринингов метод, защото е по-бавен, скъп и по- малко разпространен. . За някои категории жени с висок риск обаче е метод на избор. Скрининг за белодробен карцином се извършва само с нискодозов КТ.

Каква е ролята на образните изследвания в диагностиката и проследяването на раковите заболявания?

При диагностиката и проследяването образните изследвания са незаменими. Няма ракова болест, която да не се диагностицира и проследява с образен метод. Дори имаме възможност да кажем дали дадено лечение работи. Онколозите лекуват, а ние можем да видим как влияе терапията и ако не показва положителен резултат, лечението може да се промени. Така можем да предскажем ефекта от лечението и да помогнем то да бъде корегирано навреме.

При кои ракови заболявания образният метод е първа стъпка в диагностичния процес при вече изявена симптоматика?

При белодробните тумори. Те не могат да се хванат нито на слушалка, нито на бронхоскопия, защото бронхоскопията не може да влезе в паренхима. При тях КТ е метод на избор.

При мозъчните тумори няма друг начин освен ЯМР детайлно да се оцени локацията, отношението към нервните структури. Туморите на шията също, паренхимните коремни органи - бъбреци, черен дроб... Единствено при кухите органи може да се каже, че образните изследвания имат комплементарна роля - допълват се образните с оптичните методи, тъй като оптиката вижда само това, което е в лумена, в кухината, докато всичко останало: ангажирането на стената, околните тъкани, лимфните възли в съседство, стадирането, го правим ние.

Всъщност няма онкологична диагноза, при която ние да не сме на първа стъпка.

Кои са най-честите предизвикателствата в образната диагностика?

Да се постигне максимално информация с минимално лъчи.

Кое е важно за един специализиран център в контекста на всичко казано дотук?

Експертизата! Не може общ диагностичен център да има подготовката и експертизата на специализирания център. Тук правим по 100 образни изследвания дневно на онкоболни пациенти. И сега си представете друг център, в който предимно се снимат гръбнаци. Тъй като вече навсякъде има добра апаратура и свободен достъп до нея, разликата идва от това кой и как я ползва. Достъпна квалифицирана помощ има в големите центрове.

Тоест, не е добре да избираме сами къде и как да се подлагаме на образно изследване?

Не е редно човек да се самоизследва. Много често се опитвам да убедя пациентите във важността на това да отидат първо на лекар, който да изложи съмненията си. Дори едно изследване на глава с ЯМР може да се направи по различни начини в зависимост от клиничния въпрос. Ако невролог се произнесе, че проблемът вероятно е съдов, тогава ще направя съдови програми, които ще оценят съдовете. Ако той търси метастази, тогава правя друго. Затова е изключително важно да има клиничен преглед преди изследването.

Отново се връщаме на човешкия фактор и правилната преценка.

Човешкият фактор има голямо значение, защото в тази специалност рентгенологът трябва да има голям обем знания за анатомията в подробности, тъй като наблюдаваме всичко в човешкото тяло в абсолютен детайл; трябва да се знае всичко за функцията на органите, за нормата и за всички патологични процеси.

Аз винаги насърчавам второ мнение. Няма лошо в това друг колега да погледне и да изкаже мнението си. В нашата клиника обсъждаме всички по-трудни случаи. . Никой не е безгрешен. В крайна сметка ние спасяваме пациента, не се спасяваме един друг. Тук няма място за професионално его.

С подкрепата на: УМБАЛ Младост