Какво е маймунска шарка?

Човешката маймунска шарка е зоонозна вирусна болест, причинена от вируса на маймунската шарка. За пръв път е констатирана като човешка болест през 1970 г. Оттогава се докладват увеличаващи се случаи в редица африкански страни, като това се дължи на комбинация от фактори, включващи от една страна увеличена експозиция (обезлесяване, военни конфликти и бежански вълни) и от друга - много по-добро наблюдение и лабораторен капацитет на африканския континент.

Първото разпространение на човешка маймунска шарка извън Африка е през 2003 г. в САЩ. По-късно, през 2018-19 г. двама пътници от Обединеното Кралство, един от Израел и един от Сингапур - всички посетили Нигерия - са диагностицирани с човешка маймунска шарка. Това е и първият път, в който пътуващи са асоциирани с предаване на тази болест извън действащо огнище.

Какъв е произходът на настоящото разпространение?

За разлика от предишните случаи в Европа, голяма част от настоящите нямат никаква история на пътувания до части в Западна или в Централна Африка, където човешката маймунска шарка е ендемична. Някои от настоящите случаи са посетили едни и същи събития в различни държави-членки на ЕС, където са имали или много близки, или сексуални контакти с други. Необходими са допълнителни изследвания и секвенирания, за да се определят точните обстоятелства, в които заболелите са били инфектирани.

Доколко трябва да се тревожим от настоящето разпространение?

Най-вероятно е болестта да се разпространи чрез близки контакти, особено при наличие на сексуални дейности. И в тази група рискът от заразяване е много висок. Вероятността от разпространение на човешка маймунска шарка при хора с многобройни сексуални партньори, както и мъже, които имат сексуални отношения с представили от своя пол, се възприемат от институциите на ЕС като най-рискови. От друга страна, трябва да се отбележи, че вероятността от разпространение на широко популационно ниво е нисък и болшинството случаи понастоящем са с леки до средни симптоми. Здравните власти трябва вече да приоритизират идентифицирането и менажирането (диагностика и терапия - бел.пр.) на болестта, както и проследяването на контактите при случаи на човешка маймунска шарка.

Как се предава човешката маймунска шарка?

Тя не се предава лесно между хората. Заразяването от човек на човек се случва единствено при близък контакт с инфекциозен материал от кожни рани (лезии) на инфектиран, от респираторни капки при дълъг контакт лице в лице, от фомити (инфектирани предмети). Болшинството от случаите в настоящото разпространение са на диагностицирани мъже, които са имали хомосексуални връзки и наличието на лезии в повечето случаи ясно показват заразяване по време на полов акт.

Какви са симптомите на човешката маймунска шарка?

Човешката маймунска шарка обикновено започва с комбинация от следните симптоми: температура с втрисане, студени тръпки, главоболие, изтощение, астения, подуване на лимфните възли, болки в гърба и мускулни болки. Обривът се развива обикновено от 1 до 3 дни след появата на температура. Той се проявява първо по лицето и се разпространява по другите части на тялото, вкл. ръцете и краката. Кожните лезии първо изглеждат като петна, след това еволюират в папули (пъпки), мехури, гнойни пъпки, корички и накрая ситни струпеи.

Колко тежко е заболяването?

Клиничното проявление на човешката маймунска шарка е обикновено леко, както се съобщава при повечето случаи в Европа до сега. В Нигерия се наблюдава, че при западноафриканската монофилетична група* има смъртност от 3,3%. Смъртността е по-висока сред децата и младите хора, а имунокомпрометираните индивиди имат особено висок риск за тежките форми на болестта. Повечето хора се възстановяват в рамките на седмици.

Как мога да предпазя себе си и другите от човешката маймунска шарка?

Инфектираните хора трябва да останат изолирани, докато струпеите изпопадат и трябва да избягват особено близък контакт с имуносупресирани и с животни. Сексуалното въздържание и близкият физически контакт също се препоръчва, докато обривът не премине. Заразените трябва да останат в едно помещение и да ползват определени предмети от бита (дрехи, спално бельо, хавлии, посуда - чинии, чаши), които не трябва да се споделят с други членове на домакинството.

Близките контакти със заразени с човешка маймунска шарка трябва да се самонаблюдават за развитието на симптоми 21 дни след последната среща с болен и трябва да избягват близък физически контакт с малки деца, бременни жени и имунокомпрометирани, докато се изключи заразяване.

Болногледачите, помощниците и роднините трябва да избягват допир до кожните лезии с голи ръце, трябва да носят ръкавици за еднократна употреба и да спазват стриктна хигиена на ръцете.

Могат ли презервативите да предотвратят разпространяването на вируса на маймунската шарка?

Използването на презервативи постоянно се насърчава по време на сексуални действия за превенция на ХИВ и други сексуално-преносими заболявания. Презервативите сами по себе си не могат да осигурят пълна защита срещу предаване на човешка маймунска шарка, тъй като контактът с кожни лезии може да е достатъчен за заразяването.

Трябва ли хората, които са се възстановили от маймунска шарка да ползват презервативи?

Понастоящем не е ясно дали предаването на вируса може да се осъществи чрез семенна течност и ако това е така, за колко време. Следователно, като предпазна мярка се препоръчва употребата на презервативи по време на секс да продължи 12 седмици след възстановяването от болестта.

Какъв е рискът от по-широко разпространение в Европа?

Предвид необичайно високата честота на предаване от човек на човек, наблюдавана в последните седмици, както и вероятното заразяване без история на пътуване до ендемични райони, вероятността от последващо разпространение на вируса чрез близки контакти, както и по време на сексуални действия, се счита за високо. Вероятността за предаване между индивиди без близки контакти се счита за много ниска.

Как се лекува човешката маймунска шарка? Има ли ваксина срещу нея?

Лечението е предимно симптоматично и поддържащо, включващо превенция и лечение на вторичните бактериални инфекции. Ваксината срещу едра шарка може да предостави кръстосана защита за вируса на маймунската шарка. Тя може да бъде използвана за профилактика преди и след експозиция на близки контакти с повишен риск от тежко заболяване. Липсва важна информация за използването на наличните в момента ваксини срещу едра шарка за групи с повишен риск от тежко протичане на болестта. В допълнение, антивирусните средства са потенциална терапевтична опция за тежките случаи. Ваксината срещу едра шарка, приложена в първите четири дни след експозицията с установен случай с маймунска шарка, може да прояви значителен защитен ефект.

Защо Европейският център по заразни болести препоръчва болните да избягват контакта с животни?

Домашните бозайници, особено гризачите, са податливи на вируса на маймунската шарка. Ако тези домашни любимци предадат болестта на диви животни, съществува риск болестта да стане ендемична в Европа при тези животински популации. Следователно е необходимо тясно сътрудничество между хуманните и ветеринарните здравни власти, за да се предотврати предаването на болестта на дивата природа.

Маймунската шарка е необичайно заболяване, но се е появявало в Европа и в миналото. Защо в момента привлича такова внимание?

Преди случаите са били спорадично внесени и свързани с пътуване до ендемични страни, докато при тези огнища виждаме необичайна честота на случаи на заразени в общността без връзка с пътуване. В допълнение, болестта засяга непропорционално определени групи, т.е. мъже, които правят секс с мъже, вероятно заради близък или сексуален контакт по време на скорошни събития.

*Монофилетичната група е група от видове, които са свързани помежду си с история на уникален произход, тоест рода на предците и всичките му потомци.

Статията можете да прочетете ТУК:

Превод: Анелия Николова