В последно време зачестиха бруталните убийства на жени у нас. Според Юлия Андонова от фондация "П.У.Л.С.", която предоставя подкрепа и услуги за хора, пострадали от насилие в региона на Югозападна България, държавата продължава да бори домашното насилие като сезонен туризъм, а не с целенасочена политика.

Статистиката на МВР за м.г. показва, че са убити 8 жени от общо 95 убийства в страната. В последно време, като че ли драстичното посегателство над жени зачести. През юни 55-годишният Борислав Стоянов уби сестра си в Созопол, 37-годишна жена бе убита от 41-годишния си приятел, който след това се е самоубил в гората край Кубрат. Пак през юни 27-годишният айтозлия Теньо Енчев преби до смърт 19-годишната си приятелка Ивета Тинева, майка на тригодишният им син. През май след битов скандал 53-годишният Божидар Стоилков уби 32-годишната Мариана Димитрова, 45-годишният Гюнай Мюмюн от хасковското село Козлец сложи край на живота от ревност на жената, с която живееше на семейни начала. Пак през май 33-годишният Живко Костов уби 27-годишната Боряна Иванова, с която живееше на семейни начала. На 31 март в село Косово, 63-годишният софиянец Найденов уби съпругата си. През февруари 62-годишният Стоян уби жена си в село Кермен, а в началото на годината Милан Й. уби 18-годишната си приятелка, за което вече е и осъден. Това е само част от черната хроника.

У нас няма точна статистика колко са жертвите на домашно насилие. В 91% от случаите на убийства на жени извършителите са мъже, показват данни на правосъдното министерство. В 35% от случаите убиецът е бивш или настоящ интимен партньор на жената, а в 25 на сто - близък роднина. Само 9% от убийците са непознати за жертвите.

От началото на тази година до април 150 жени и деца са потърсили помощ само от Фондация П.У.Л.С. , а в различни градове на страната работят около десетина организации. За паралел за цялата минала година само в тази организация е оказана помощ на 240 души.

"На 10 юни постъпи обаждане към нашата организация със случай от едно градче близо до Плевен. Помощ търсеше жена, която се нуждаеше от спешна закрила. Потърсих колегите от Плевен, но се оказа, че центърът там е затворен от 2 или 3 юни. Бях разбрала, че те имат някакви недоразумения с Общината. Този център беше единственият в тази част на България, който помага. Така и не успяхме да помогнем на жертвата на насилие, защото нямаше и средства да стигне от Плевен до някоя друга точка на страната, където има центрове. Бях много шокирана, защото в Районното управление на полицията, откъдето е жертвата, не знаеха, че в Плевен е имало такъв център и че не работи в момента", заяви за Дир.бг Юлия Андонова от "П.У.Л.С.".

В същото време, според нея, е имало много гръмки обещания в публичното пространство, че ще отварят нови центрове и програми, чрез които да има финансиране за жертвите на насилие.

"Да, би било страхотно, ако това се случи. Но то засега не се случва. Държавата няма целенасочена политика за борба с домашното насилие. Да, тя отвори програмата по член 7 от Закона за домашно насилие, но проектите са със срок на изпълнение от април до октомври тази година и ние с колегите си дадохме сметка, че държавата бори домашното насилие като сезонен туризъм, то е жестоко шеговито. Все едно домашното насилие е само лятно явление, с едни безумни ограничения в проектите, държавата финансира 30% от проекта в началото и останалите 70% ги изплаща едва когато са отчетени тези средства. Това създава големи трудности, защото някой от организациите трябва да теглят кредити, за да може да имат средства, за да реализират дейностите по проекта в момента. Когато говорим за чувствителност или подкрепа, това означава да работим заедно на всички нива и не просто да закриваме центрове или бюджетната година да приключва октомври. А и каква превенция примерно ние можем да правим в училище през лятото, ако говорим за повишаване на чувствителността и промяна на нагласи", коментира Андонова.

Според нея последните убийства за пореден път доказват, че Истанбулската конвенция е важна.

"Защото, ако я имахме и започнем да прилагаме мерките, които са предвидени там най-малкото нямаше да се чудим в кой регион колко жертви на насилие има, както и обобщена статистика ще има и при НПО-та", смята Андонова.

Тя сподели примерно и че при обученията в Кърджали на всяко тяхно ходене те имат информация за поне пет случая на домашно насилие, но там нямат към кого да насочат жертвите.

"Има една фейсбук група "Не си сама", към която и ние се присъединихме като организация - там всеки ден споделят нужда от помощ и сами се обединяват, за да може да се случат някакви смислени неща и да си помогнат сами, особено в регионите, където няма организации, които предоставят психологическа подкрепа за пострадалите от насилие", сподели Андонова.

За 2017 година планът за финансиране на НПО-та не беше одобрен от Министерство на правосъдието, а за 2018 година го обявиха с много голямо закъснение. Тя попита къде са отишли средствата за 2017 г., защото те на практика са били пропуснати. За 2017 г. на практика средствата трябваше да са едни 500 000 лева от държавния бюджет.

Националната програма за превенция и защита от домашно насилие бе предложена за обществено обсъждане едва през ноември (2017 г.), а би трябвало да предвижда мерки за цялата (2017) година, заради което тя бе удължена за 2018 г.

По тази програма Министерският съвет отпуска на Министерството на правосъдието по 500 000 лв. годишно, с които се финансират на проектен принцип консултативните центрове за жертви на насилие в страната, националната гореща телефонна линия за подкрепа и насочване на хора, пострадали от насилие, програмите за работа с извършителите, както и с жертвите, програми за обучение на полицаи и др.