Цветница е, 346 000 българи празнуват имен ден

Православният свят отбелязва Вход Господен в Ерусалим

Снимка: БТА

Цветница е, 346 000 българи празнуват имен ден

Православният свят отбелязва Вход Господен в Ерусалим

08:42 | 9 април 2023 | Редактор : Ива Капкова 9 3335 Снимка: БТА

Православният свят отбелязва един от големите християнски празници - Вход Господен в Ерусалим. Дни преди своята Кръстна смърт Иисус Христос бил посрещнат тържествено в свещения град.

Множеството го приветствало с палмови клони. Така е установена традицията в храмовете да се раздават осветени върбови клонки. Празникът се нарича още Връбница или Цветница и е с най-много именици у нас - над 346 хиляди души.

Евангелските текстове разказват как при последното си идване в Йерусалим, Христос бил посрещнат царствено и с почести, предсказани от старозаветните пророци. Мнозина искали да видят този, който възкресил Лазар предишния ден.

С възторжени възгласи и палмови клонки, деца и възрастни приветствали Спасителя. В злоба и завист негодували първосвещениците, които се сговорили да убият него и Лазар.

"Господ влиза на осле в Ерусалим. Надявам се ние да го посрещнем в сърцата си, а не да кажем "разпни го" и да сме винаги с него."

Като спомен за тържественото събитие в свещения град е установена традицията в храмовете да се раздават осветени върбови клонки. Те се отнасят по домовете за благословение.

"Празнуваме всички, които сме с имена на цветя, с имена на дървета. Ще отида на литургия, ще съпреживея големия празник, след което ще отпразнувам своя имен ден".

В храмовете се раздават осветени върбови клонки. За смисъла на тази традиция разказва отец Дончо Александров от храма "Свети Атанасий" във Варна.

"Ние носим тези върбови клонки в нашите домове с тази вяра, че сме били свидетели на Христовото влизане в нашия живот, това е знак на нашата вяра и благословение, което отнасяме в нашия дом от нашия Спасител", разказа за смисъла на тази традиция отец Дончо Александров от храма "Свети Атанасий" във Варна, цитиран от БНР.

За Ловеч Цветница е неофициалният празник на града, който събира хиляди ловчанлии и гости с традиционния панаир на занаятите, национален събор на народната творчество, представяне на местни обичаи и много веселие.

Още от XVIII век на площада в стария квартал "Вароша" майстори представят български занаяти, а традицията повелява всеки от гостите на празника да си закупи по нещо за здраве и късмет.

На двете сцени във "Вароша" и двора на бившата казарма продължава националния фолклорен събор с участието на самодейни състави, към читалища, фолклорни формации и индивидуални изпълнители.

ИЗБРАНО