Българската православна църква почита днес паметта на Светите Христови апостоли - Петър и Павел. Като разпространители на християнството те претърпели много страдания и гонения, и са наречени "първовърховни престолници и вселенски учители".

Светите апостоли Петър и Павел са наречени първовърховни, тъй като най-много са се потрудили при поставянето на основите на Светата църква Христова.

Петър, беден рибар от град Витсаида край Генисаретското или Галилейското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи. Св. апостол Петър заедно с брат си Андрей били първите, които Господ повикал за Свои ученици и последователи. Той се отличавал с чисто сърце и душевна простота. Винаги, когато Спасителят запитвал или изисквал отговор от учениците си, винаги пръв и от името на всички отговарял Св. апостол Петър.

Св. апостол Павел, преди да стане Христов последовател и апостол, се наричал Савел. Той бил учен за времето си човек. Но въпреки това бил душевно сляп и непросветен. Роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядвал юдейската религия и бил сред гонителите на християните. На път за Дамаск бил е ослепен от видение на Господа. Завели го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник станал най-ревностен разпространител на Христовото учение и се проявил като писател. Под въздействието на Св. Дух написал 14 послания, които съдържат правила за вяра и живот. Тъй като посланията са написани за младите християнски общини и за техните пастири, Св. апостол Павел подробно обяснява как трябва да постъпват хората, за да носят достойно името християни. През 67 г. заедно със сподвижника му Петър са разпнати на кръст от император Нерон в Рим.

За живота на двамата апостоли има сведения в книгата "Деяния на светите апостоли", а за Св. Петър - и в Светото Евангелие. Грешките и заблудите им не са скрити, затова примерът на двамата Христови апостоли е много поучителен.