"Това, което искаше за България, още не се е случило": 10 г. от смъртта на Жельо Желев (снимки)
В патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София бе отслужена панихида в памет на първия демократично избран президент на републиката
На 30 януари 2015 г. тъжна новина обикаля всички медии в страната и извън нея - от този свят си отива първият демократично избран президент на републиката - Желю Желев. 10 години по-късно паметта за него е жива, a панихида в столичния храм "Св. Александър Невски" събра политици, общественици, представители на институции и граждани.
Още по темата
Живот и дейност
Роден на 3 март 1935 г. Жельо Желев се превръща в емблематична фигура за българската история в края на комунистическия период и началото на прехода.
Преди да се превърне в символ на началото на демократичния преход Желев завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 г. От 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет на Софийския университет.
Бил е член на БКП, но през 1965 г. е изключен и интерниран в с. Грозден заради критиката в дисертацията му за Лениновото определение на материята. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът" с първоначално заглавие "Тоталитарната държава", която е забранена и спряна от разпространение, но преведена на 10 езика, припомнят от отдел "Справочна" на БТА.
Автор е и на книгите "Реалното физическо пространство" (1989), "Човекът и неговите личности. Релационна теория за личността." (1991), "Обръщенията на президента към народа и парламента" (1998), "Националната кръгла маса - 3 януари-14 май 1990 г." (1998), "В голямата политика" (1998), "Обръщения към нацията", "Интервютата януари 1989-септември 2000 г." (2004), "Въпреки всичко" (2005), "Митове и легенди за българския преход" (2014).
Панихида в памет на д-р Желев бе отслужена в храм "Св. Александър Невски" от Мелнишкия епископ Герасим в съслужение с духовници от Българската православна църква
Снимка: БТАВ края на 80-те години Желю Желев е един от инициаторите и организаторите на първите неформални опозиционни организации в България. На 3 ноември 1988 г. е сред учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. На 19 януари 1989 г. участва в срещата на 12 български интелектуалци - дисиденти с френския президент Франсоа Митеран в посолството на Франция в София.
На 1 август 1990 г. Седмото Велико народно събрание го избира за председател (президент) на Република България.
На 19 януари 1992 г. на втория тур на първите преки демократични избори за президент в страната Желю Желев и Блага Димитрова са избрани за президент и вицепрезидент, издигнати от коалиция Съюз на демократичните сили. На този пост е до януари 1997 г.
С дейността си като държавен глава Желев има заслуги за запазването на гражданския мир в страната в изключително трудни и опасни условия, както и за подписването през 1994 г. на Рамковия договор за участие на България в програмата на НАТО "Партньорство за мир".
През 1991 г. е избран за член на Висшия съвет и за "доктор хонорис кауза" по философия на Международната академия "Медичи". На 5 септември 1992 г. в Майнц, Германия, е избран за индивидуален член на Либералния интернационал и член на Бюрото на организацията, а от 8 септември 1994 г. е неин почетен патрон.
През 1996 г. основава и председателства фондация "Д-р Желю Желев". От 1998 г. е член на Борда на директорите на Атлантическия клуб в България. Инициатор е на създаването на Балканския политически клуб през май 2001 г. в София и е избран за председател. На 28 април 2001 г. под негов патронаж е създадена Асоциацията на философите от Югоизточна Европа.
През 2004 г. като специален представител на българското председателство в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа д-р Желю Желев осъществява в Грузия серия разговори по проблема за разрешаването на конфликта в Южна Осетия.
През март 2005 г. като специален пратеник на държавния глава Георги Първанов участва в Срещата на високо равнище по демокрацията, тероризма и сигурността в Мадрид. През 2011 г. е специален пратеник на министъра на външните работи Николай Младенов в Тунис като наблюдател на изборите за конституционно събрание на страната.
Желю Желев е почетен доктор на университетите в Мейн, Тел Авив, Анкара, Модерна (Лисабон), на Американския университет в Благоевград, на ЮЗУ "Неофит Рилски", на ВТУ "Св.св. Кирил и Методий". Два пъти е обявен за "Мъж на годината" (1990, 1992 г.). На 26 ноември 2002 г. е отличен от Атлантическия клуб в България за приноса си в утвърждаването на атлантическите ценности.
На 7 март 2005 г. президентът Георги Първанов удостоява д-р Желю Желев с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" с лента за изключително големите му заслуги като държавен глава, за приноса му в изграждането и утвърждаването на демокрацията и по повод 70 години от неговото рождение. На 15 януари 2010 г. македонският президент Георге Иванов му връчва най-високото държавно отличие - орден "Осми септември" за приноса му България първа да признае независимостта на Македония, както и за утвърждаването на нейната международна позиция.
От 2013 г. д-р Желю Желев участва в Съвет на президентите - инициатива на президента Росен Плевнелиев, където заедно с президента (1997-2002) Петър Стоянов и президента (2002-2012) Георги Първанов обменят неформално мнения по различни теми и важни за страната въпроси.
Панихида в памет на Желю Желев
Панихида в памет на първия демократично избран президент на България бе отслужена в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София.
Всички снимки от панихидата ВИЖТЕ ТУК >>>
Панихидата отслужи Мелнишкият епископ Герасим в съслужение с духовници от Българската православна църква. На службата присъстваха дъщеря му Станка Желева, членове на семейството, близки и приятели на д-р Жельо Желев, както и общественици, политици, представители на институции и граждани, дошли да почетат паметта му.
Присъстваха още Петър Стоянов, президент на България в периода 1997-2002 г., генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, председателят на Държавна агенция "Архиви" Михаил Груев.
"Желю Желев има своето незаобиколимо място в българската история. Първият председател на СДС, първият демократично избран президент, но освен като президент, хората от моето поколение го помнят и като един от малкото български дисиденти. По такива годишни всички трябва да си спомнят за д-р Желю Желев", заяви пред журналисти президентът на България в периода 1997-2002 г. Петър Стоянов.
"Желю Желев съумя да живее почтено в едни непочтени времена. Той ми беше не само политически съмишленик и духовен родственик, но и най-близък приятел, другар, спътник през времето", посочи писателят и журналист Димитър Бочев.
"Онова, на което дължа себе си, е приятелството ми с трима знаменити наши сънародници - Георги Марков, Асен Игнатов и Желю Желев. На него му липсваше порок, тъкмо за това и политическата му кариера приключи преждевременно. Развратното ни време не успя да понесе толкова много чистота и морал, колкото той притежаваше", заяви още Бочев.
"Баща ми беше човек с идеали, цели и идеи, за когото личният интерес и интригите не съществуваха. Баща ми направи много за България, но това трябва другите да го кажат, а не аз. Той беше прекрасен баща. Беше недоволен от това, че не е постигнал всичко, което искаше да се случи в България. За съжаление то още не се е случило. Беше добър, интелигентен и дискретен човек. Умееше да слуша и имаше оригинален начин на мислене", отбеляза Станка Желева.
"Ненавиждаше подлеците и страхливците. Това му помогна, защото беше много смел и човек с чисто сърце. Попречи му това, че вярваше прекалено много в хората и по някакъв начин беше наивен във вярата си в доброто", каза още дъщерята на Желю Желев.