Епилепсията или "свещената болест", както са я наричали през дълбоката древност, е най-честото неврологично заболяване, което всъщност не е обособена болест, а симптом, в резултат от различни нарушения в електрическата активност на мозъка. Всеки 20-и човек поне веднъж в живота си преживява епилептичен припадък, а 1 от 200 души носи диагнозата епилепсия. Тя е с най-висока честота сред децата и възрастните, като при възрастните се наблюдава повече сред прекаралите инсулт или сред онези, които имат дегенеративни мозъчни заболявания или мозъчен тумор.

У нас хората с епилепсия са 75 000.

Считана за проява на свръхестествено състояние (от обладаване от зли духове до проява на гениалност и божественост), до XVII век екзорсизмът, спиритуалистичните ритуали, социалното заклеймяване и изолация са били методите, чрез които са третирали болните. Дори Хипократ с неговия труд "За свещената болест" не успява да убеди съвременниците си, че припадъците и гърчовете не са проява на божествено проклятие или просветление, а локализиран в мозъка неврологичен проблем, който е с изявена наследственост и прогноза, по-тежка при проява в ранна възраст. Едва през 1912 г. неврологът-психиатър Алфред Хауптман прибягва до широко разпространеното тогава средство за седация фенобарбитал, прилагайки го на своите пациенти с епилепсия. Той отчита разреждане на честотата на припадъците и така се появява първата реална антиконвулсивна терапия.

Диагностиката е половината от лечението

За 110 години се знае достатъчно много за епилепсията, но не всичко - при 60% от хората причините остават неизвестни. Знаят се само някои от тях: мозъчна травма, генетични мутации, абнормално развитие на част от мозъка, наследственост, мозъчни инфекции, травматизъм при раждане... Търсят се връзки с различни интоксикации, рискови фактори по време на бременността и др. Изследванията на мозъчната активност - най-често чрез електроенцефалография и невровизуализация - показват свръхвъзбудимост и промяна в електрическата активност на групи неврони.

Но не всеки припадък е епилепсия!

Заради сходството в клиничната картина, някои психогенни припадъци са третирани като епилептични. За успокоение на майките: фебрилният гърч и доброкачествените неонатални пристъпи не са форма на епилепсия.

Самите припадъци са много разнообразни по своята проява - от силен конвулсивен гърч до състояния на ступор, често премигване и загуба на съзнание в рамките на секунда или чувство на обърканост, придружено с действие, което остава неосъзнато. Това ги прави изключително трудни за диагностициранe. До 30% от случаите на епилептичен пристъп се поставя погрешна диагноза. Неправилно разчетените изследвания могат да доведат до учестяване на припадъците поради назначена погрешна терапия. Точната диагностика и опитността на специалиста са водещо условие за успешното лечение.

Медикаментозните терапии повлияват едва 70-80% от пациентите. Случва се лечението да се преустанови след определен период без гърчове. Епилептичната хирургия е опция за пациентите, които не се повлияват от консервативно лечение, а когато това не е възможно, невростимулацията е другата алтернатива.

Какво да НЕ правите с човек в епилептичен припадък

Епилептичният припадък е смущаващ за околните и често буди основателна тревога. Всяка година един ден от февруари се посвещава на информираността по отношение на епилепсията. Това, което хората, необременени от това заболяване трябва да знаят, ако попаднат в ситуация на получаващ конвулсии човек, е:

  • - Да не се правят опити конвулсиите да бъдат насилствено прекратени чрез задържане или обгръщане на тялото.
  • - Да не се вдига човекът от земята. Може да се наклони тялото му на една страна, за да се предпази от вдишване на слюнка.
  • - При възможност да се предостави безопасна среда, върху която припадащият да легне.
  • - Да не му се предлагат течност, храни или медикаменти като дойде в съзнание.
  • - Да се извика Спешна помощ, ако пристъпът продължи повече от 5мин или в кратък период след първия последва нов припадък.

Как влияе COVID на епилептичните припадъци?

Тъй като коронавирусната инфекция засяга кръвоносната система, която е доставчик на кислород до мозъка, правилното функциониране на невроните и предаването на сигнализация по електрохимичен път е зависимо от оксидативния процес. Неврологичния статус и усложнения от типа "мозъчна мъгла" след боледуване от COVID са изпитание за здравия мозък, а когато има налична абнормална електрическа активност, рискът при пациентите се увеличава.

Редица световни проучвания отчитат особена уязвимост при епилептиците от новата коронавирусна инфекция и боледуването при тях минава по-тежко, зачестяват припадъците, а смъртност е процентно завишена. Затова всички организации, които събират данни за заболеваемостта сред тази група пациенти препоръчват ваксинацията срещу COVID-19, особено във възрастта между 16 и 64г. За децата над 5 години се препоръчват две дози от ваксината. Проучванията отчитат висока протекция при ваксинираните пациенти. Специалистите у нас също подкрепят ваксинационната политика. Няма данни за постваксинални усложнения.