Опитът за покушение срещу известния ромски бизнесмен Кирил Кирилов - Японеца бе извършен през лятото на 2003 г. Тогава двама маскирани стреляха по него от пистов мотор в центъра на София, но той оцеля.

През май 2016 г. Специализираният наказателен съд наложи наказание по 17 години лишаване от свобода на Костинбродския и Богьовеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Спецмагистратите обаче признаха за невиновни Йосифов – за образуване и ръководене на организирана престъпна група и Ивайло Симеонов, Вергил Славов, Марян Атанасов и Александър Йорданов – за участие в организирана престъпна група. 

На 07.07.2017 г. Апелативният спецнаказателен съд отмени ефективните присъди и оправда изцяло Йосифов и Симеонов.

Прокуратурата обаче обжалва решението на втората инстанция пред Върховния касационен съд. 

На 12 февруари т.г. тричленен състав на ВКС постанови, че Йоско Костинбродския, който изчезна още през 2014 г. и оттогава се издирва от Интерпол, и Ивайло Богьовеца са невинни, но остави в сила присъдите на Ивайло Симеонов и Марян Атанасов.

Симеонов е осъден на 8 месеца „лишаване от свобода“ и глоба от 300 лв. (за държане на радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това), а Марян Атанасов получи условна присъда от 2 години с 4-годишен изпитателен срок за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия без надлежно разрешение.

Върховните съдии са категорични, че изложената от въззивната инстанция подробна аргументация обуславя несъстоятелност и на доводите на прокурора за грубо незачитане на процесуалните предписания при очертаване на фактическите положения за несъпричастност на Йосифов и Симеонов към опита за убийство на Кирил Киров и за пренебрежително отношение към значими обвинителни доказателствени източници.

В мотивите на решението на ВКС се подчертава:

„Съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК е недопустимо постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Поради това само когато всички факти, включени в обсега на причинно-следствения процес на престъплението и неговото авторство бъдат напълно изяснени и установени, съдът може да обяви осъдителен съдебен акт, който не може да почива на несигурност, на предположения и колебливи изводи относно обективните и субективните признаци на престъпното деяние и участието на извършителя в него.

Неизменна и последователна е правната теория и съдебната практика, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига по безспорен начин да е установена тяхната неразривна фактическа и логическа връзка, при която да не е възможен друг извод освен единствения – за извършеното деяние и неговото авторство. Тази връзка обаче в конкретиката на случая, не е налице“.