Разрази се спор между фармацевти и депутати да има ли автомати за лекарства в малки и отдалечени населени места с недостиг на аптеки заради законопроект, планиращ подобни машини да бъдат закупени и въведени в експлоатация.

Има ли опасност за здравето на хората, ако бъдат поставени вендинг автомати за медикаменти и каква е ползата от тях коментираха пред медиите в парламента Андрей Чорбанов от "Има такъв народ", Маргарита Генчева от "Възраждане" и Александър Симидчиев от "Продължаваме промяната-Демократична България". Миналата седмица в пленарната зала бяха приети на първо четене промени, предложени от "Възраждане", в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. С измененията се създава правна възможност в населени места, в които има установен недостиг на аптеки, да бъдат поставени автомати за продажба на лекарствени продукти, съобразно регулацията на действащата нормативна уредба.

Фармацевти веднага реагираха, съобщи БТА. Инициативният комитет на магистър-фармацевтите в позиция до медиите обяви, че смята автоматизираната система за продажба на лекарства за опасна.

Страховете са неоснователни, няма как в машините да се продават лекарства, които са с рецепта, защото лицензионният режим на тези автомати ще е като при аптеките, посочи Андрей Чорбанов, зам.-председател на здравната комисия. Във вендинг автоматите за лекарства ще има само и единствено такива медикаменти, които са без лекарско предписание - аспирин, аналгин и др., каза той и уточни, че тези медикаменти и в момента не подлежат на контрол в смисъл, в който се влага от фармацевтите.

Чорбанов отбеляза, че лекарствата, които ще се предлагат в тези автомати, в голяма част от европейските страни могат да бъдат купени и от супермаркета. Сега, който и да ходи до големия град, купува лекарства и ги носи на възрастните хора по селата, които не могат да отидат да си купят, добави депутатът. Защо аптеките не протестираха, когато затвориха малките аптеки по селата, попита Чорбанов. Според него такива автомати трябва да бъдат поставени най-вече в селата, тъй като в повечето от тях няма аптеки, както и има областни центрове, в които няма денонощни аптеки.

Темата коментира и председателят на здравната комисия Александър Симидчиев от "Продължаваме промяната-Демократична България". Според него проблемът е в концепцията. Притесненията били най-вече, че възрастните хора в селата може да не успеят да се справят с технологията. Рисковете са, че ще инвестираме в инсталиране на вендинг автомати на места, където няма да има пълноценен ефект от тях, разясни Симидчиев, като подчерта, че ПГ на ПП-ДБ винаги се били за развитие на технологиите, но всичко трябва да бъде добре премислено. Затова смятам да предложа и създаването на работна група веднага след парламентарната здравна комисия утре, на която да се чуят всички гледни точки, съобщи председателят ѝ. На нея ще бъдат поканени представители на общините. Ако една вендинг машина струва 180 хил. лв., това е практически една година заплатата, за да може да бъде разкрита денонощна аптека - въпросът е къде слагаме парите и какво получаваме накрая, добави депутатът.

Оставаме открити за всички работещи предложения, които да допълнят нашата идея за подобряване достъпа на пациентите до лекарствени продукти, коментира Маргарита Генчева от "Възраждане", член на здравната комисия. Става дума за лекарствени автомати за лекарствени продукти, които не са по лекарско предписание.

Във връзка с финансирането припомни, че в бюджета на Здравната каса за тази година е предвидена такава сума, която не се усвоява. Очевидно, това не е достатъчен финансов стимул за фармацевтите, за да откриват аптеки и филиали в малки населени места, смята депутатът.

Едва 2% от населението нямат достъп до аптека на територията на общината, в която живее. Това каза пред журналисти магистър-фармацевтът Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз. Представители на БФС, на Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА), на Националната аптечна камара (НАК), на Инициативния комитет от магистър-фармацевти (ИКМФ) и на Националната аптечна браншова организация (НАБО) изразиха пред журналисти единодушното си мнение против приетите на първо четене в пленарна зала промени, според които ще бъде възможна продажбата на лекарства чрез автомати, разположени извън аптеки.

Аптеките в България са 3266, посочи Маринов. По думите му в ЕС на 4122 души има една аптека, което означава, че в страната ни аптеките на глава от населението са близо два пъти повече, предава БТА.

С промяна в Закона за здравното осигуряване се въведе методика за финансиране на аптеки, работещи по договор с НЗОК и открити в отдалечени и труднодостъпни райони, припомни Маринов и посочи, че в резултат на тази методика през последните осем месеца са отворени девет денонощни аптеки. Седем от тях са открити в области, в които преди това не е имало денонощна аптека, добави Маринов. През тази година половината от новооткритите аптеки са в села и в малки градове, които са извън областни центрове. Ако се повиши целевото финансиране, навсякъде ще има аптеки и няма да има нужда от автомати за лекарства, допълни Маринов.

Поставянето на автомати за продажба на лекарства ще задълбочи проблема с достъпа до лекарства, тъй като те ще бъдат пряка конкуренция на вече действащи аптеки и много от тези аптеки ще престанат да работят, каза още той.

Антон Вълев попита кой ще носи наказателна отговорност, ако дете си купи лекарство от машина и го изпие или бременна жена си купи капки за нос, които биха могли да провокират аборт. Ако някой иска да помогне на обществото, трябва да се повиши финансирането, каза още Вълев и посочи, че издържането на нощна смяна в една аптека предполага допълнително близо четири щатни бройки за магистър- фармацевти, което означава 18 500 лв за заплати на месец. Бюджетът за 28 нощни смени годишно е нищожен спрямо бюджета на НЗОК, а парите, които ще изхарчим по този начин, са нищожни спрямо обществената полезност, допълни той.

За пореден път становищата от фармацевтичните организации не бяха разчетени по правилния начин от някои депутати, защото нито една фармацевтична организация не е дала положително становище в подкрепа на предложения законопроект, каза магистър-фармацевт Аделина Любенова. Ако между първо и второ четене на законопроекта не се организира широка дискусия, отговорността за самолечението на пациентите ще бъде на депутатите, добави тя. Любенова предложи общините да си отворят общински аптеки.

Свидетели сме на откровен политически PR, който предлага едно потенциално опасно за здравето решение, каза Николай Костов. Той посочи, че ако се приемат текстовете в този им вид, ще настояват за детайлна регулация на целия процес - на какви условия да отговарят автоматите, списък на продаваните в тях лекарства, лицата, които ще могат да зареждат автоматите и др.

Текстовете в проекта са неясни, не дават отговор какви ще са лекарствата, кой ще обслужва автоматите, има ли опасност в този предложен текст да се разгърне и да се отиде към продажба на лекарства по лекарско предписание чрез автомати, каза Анжела Мизова, заместник-председател на съсловната организация. По думите й стремежът на държавата трябва да е към разкриване на аптеки, в които се предлага пълноценна фармацевтична грижа.

Красимир Качулев, собственик на аптека, каза, че законопроектът е лобистки, а поставяне на автомати извън аптеки е рисково, тъй като няма контрол от страна на магистър-фармацевт.

Проф. Генка Петрова от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет - София посочи, че продажбата на лекарства през автомати носи риск за пациентите, живеещи в отдалечени и труднодостъпни места, тъй като там живеят основно възрастни хора, страдащи от няколко заболявания и приемащи 5 -10 лекарства едновременно. Допускането на прием на лекарства за тези хора без консултация с лекар или фармацевт е високорисково и е безотговорност, допълни тя.

Преди дни фармацевтите обявиха протестна готовност заради приетите преди дни на първо четене промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.