В храм-паметника "Св. Александър Невски" с тържествена литургия беше отбелязана 1000-годишнината от учредяването на Българската Охридска Архиепископия. Службата води българският патриарх Неофит.

През май Светият синод не се отзова на поканата от Македония български представители да участват в тържествата там по този повод. Стана ясно, че решението е било взето след "проведени обстойни разисквания и гласуване".

В края на миналата година Македонската православна църква изрази готовност да признае Българската църква за църква - майка и получи съгласието ѝ. Но след консултации по темата с гръцката, сръбската и руската, Българската православна църква не получи подкрепа за това.

По време на днешната литургия беше прочетено патриаршеското и синодално послание по повод годишнината на Българската Охридска Архиепископия. В него се казва, че част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години.

В посланието се отбелязва, че във връзка с отказа на Българската Православна Църква да участва в тържествата, проведени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към Свещеноначалието на светата Българска Патриаршия, са били отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство.

По повод създалата се ситуацията с посланието БПЦ заявява и припомня, че историята на Архиепископската катедра на древния и прославен в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата приемственост на родната ни Българска Православна Църква - Българска Патриаршия, както е записано и в приетия и утвърден от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав.

Също така, че такива са фактите от българската история, и те не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня. И припомнят, че покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а тъкмо Българска архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 г. Както и че след това в годините на възкресяването на българския дух - началото на организираното движение за завръщане на църковната ни самостоятелност е поставено тъкмо в Охрид, а дейците на църковната ни независимост настояват за възстановяване на Православната ни църква като приемник едновременно на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия.

Обръщайки се към българите БПЦ казва, че днес на Балканите съществуват съвсем различни в сравнение с далечното минало държавни и църковни реалности. Отбелязвайки, че вследствие от различни обществено-политически процеси в този регион през годините са утвърдени нови държави и нови поместни Православни църкви - приемници на една или друга, съществувала в миналото църковна юрисдикция. Онова обаче, което продължава и днес да обединява всички нас - без изключение - е нашата от Христа Иисуса поверена ни спасителна православна християнска вяра, се казва в посланието.

И се отбелязва, че заради това Българската църква е приела ролята на посредник за уреждането на каноническия църковен статут на Православната църква в Република Македония.

Посланието продължава с това, че "ние сме готови и днес да сторим всичко, което е по силите ни и което е в съгласие със свещените канони на светата Църква, за да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония - в съгласие с изричната и ясно изразена воля и на останалите братски Православни църкви".

БПЦ се обръща към миряните - в Родината и далеч от нея, с послание за мир и радост, като призовават всички към вярност на светото Православие и на светата Христова Църква, но "вярност още и към изкованата с толкова много труд и кръв Църква и държава, които нашите предци ни завещаха и с чиято историческа памет ни повелиха да не правим никакви компромиси, но да я пазим за поколенията - за да го има народът ни и занапред, за да пребъде България".