Преди няколко седмици Dir.bg изпрати няколко въпроса до Българската агенция по безопасност на храните във връзка с извършваната дезинфекция на граничните ни пунктове с Турция. Причината за това беше репортерската ни проверка за наличие на епизоотични заболявания в България и в Турция, съответно в страницата на нашата агенция и в страницата на турската агенция.

В страницата на Главната дирекция по храните и контрола в земеделското министерство на Турция бяха посочени няколко български района със забрана за внос на живи животни заради болести по тях - в Стара Загора и Хасково /птичи грип/, в Бургас и Ямбол /чума по овцете и козите/, във Видин, Кърджали и Монтана /"Нюкясълска болест"/, в Ловеч, Перник, Сливен, Видин, Враца и София - област /"Син език"/.

Проверка в страницата на Българската агенция по безопасност на храните не показа наличие на забрана за внос поради установени болести по животните, както и обявена епизоотична обстановка от наша страна за Турция. На турските гранични пунктове въпреки обявената забрана от страна на турското министерство дезинфекция и дезинсекция не се извършва. В същото време така нареченият "златен гьол" от наша страна работи на пълни обороти. Мирисът на позната съставка от дезинфектант ни провокира да зададем няколко въпроса към Българската агенция по безопасност на храните. Получените отговори са по-скоро формални, отколкото изчерпателени.

С първото ни питане се поинтересувахме срещу какво се дезинфекцират превозните средства на входа към България на граничните пунктове с Турция. Отговорът на агенцията ни препрати към Закона за ветеринарномедицинската дейност и постановената от него профилактична дезинфекция и дезинсекция на границата при обявена епизоотична обстановка. Такава обаче няма, поне според официалната страница на българската агенция. В същия отговор се посочва, че според същия закон проверките по официалния контрол на граничните пунктове включват проверка на документи, идентичност, физическа проверка и дезинфекция и дезинсекция на влизащите в България превозни средства. Само, че такава не се извършва на границата ни с Гърция, Румъния и Сърбия, а само на един пункт с Македония, където "къпането на колите" е безплатно. На другите го няма. Според чиновниците в агенцията такава дезинфекция трябва да се прави на всички сухопътни пунктове от трета държава - това означава и на границата ни със Сърбия, и на тази с Македония. Такава дезинфекция няма, показва нашата проверка. 

В мистерия е обвито ценообразуването на таксата за услугата "дезинфекция на автомобил". Тя е на стойност от 4 лева, към които се добавя 1 лев за фирмата, чийто служители събират парите за това. В интернет-страницата на агенцията, където е публикувана тарифата с въпросната такса, липсва информация за това какво включва тази цена и как е изчислена. А добре известно е, че таксите за дейности, извършвани от държавата, няма как да надвишават стойността на направените разходи за услугата. Такава проверка не може да бъде направена, а от Агенцията по храните отказват да посочат механизма на ценообразуването на тази такса, събирана от десетки хиляди автомобили, влизащи от Турция в България.

Поради познатия мирис на препарата попитахме и за съдържанието на дезинфекционната течност, с която се извършва обливането на колите. Оказа се, че това е препарат за почистване на басейни с активно вещество хлор. В информационната листовка на този препарат се посочва, че той е вреден при поглъщане, предизвиква дразнене на очите и дихателните пътища, токсичен е за водните организми с дълготраен ефект, отделя токсичен газ при контакт с киселини.

Според агенцията автомобилите се обработват с разтвор от 2.5 до 5 грама хлорен препарат в 10 литра вода, без да се отмива. За справка допустимото количество хлор в питейната вода, която тече в чешмите ни е 0.04 грама на 10 литра. Това е и причината да попитаме има ли анализ как влияе течността, изливана върху колите на влизане в България, върху боята им и върху хората при случайно попадане на препарата.

Отговор от държавната институция няма, освен това, че се следи за концентрация на хлор в препарата, с който обливат колите. Полезно е да знаете, и това няма да ви го кажат оттам, че белината е вредна за автомобилните бои, именно заради хлорните съединения в нея. Затова се препоръчва отмиването й при попадане върху колата. Това важи за всички хлорни препарати поради окислителните им способности, въпреки добилите особена популярност покрай пандемията с дезинфекционните им свойства.

Продължаваме да следим информация от Българската агенция за безопасност на храните, която може би ще даде отговор защо всъщност се дезинфекцират коли, без да има официално обявена причина за това.