Родственикът на Майстора Павел Антонов: Крадците на картините са най-ниското звено в схемата

"Животът не трябва да е подвластен на страх, а на порива към свобода и изкуствo"

Снимка: Булфото

Родственикът на Майстора Павел Антонов: Крадците на картините са най-ниското звено в схемата

"Животът не трябва да е подвластен на страх, а на порива към свобода и изкуствo"

16:50 | 7 януари 2019 | Автор : Калин Каменов 27 5183 Снимка: Булфото

Полицията е задържала двамата мъже, които откраднаха 15 картини на Владимир Димитров-Майстора и Димитър Киров-Ди Киро от дома на техния родственик Павел Антонов в София. След като картините бяха откраднати, те са били продадени, но полицията вече е иззела част от тях. Ето какво сподели пред Dir.bg Павел Антонов, който е собственик на имота, от който бяха задигнати ценните произведения.

Още по темата

- Г-н Антонов, полицията вече залови крадците на картините на Владимир Димитров-Майстора и Димитър Киров-Di Kiro, които бяха взети от вашия дом. Извършителите са двама роми.

- Да, служителят от СДВР, който завежда отдела за културни и исторически ценности и води разследването, ме информира за държането на двамата крадци. Но, за мен, самите извършители са най-ниското звено в една престъпна схема, в която, за съжаление, попаднах. Случаят още не е приключен, защото липсват още 3 картини, сред които един портрет от Майстора, на който е изобразена баба ми Вера като момиче.

- Какво имате предвид?

- Говоря за това, че самите крадци са просто извършители, които, надявам се, ще си получат заслуженото. По-неприятното в случая е това, че е сработила схемата за пласиране. Има един прекупвач, картините попадат после в антиквар. Останало е само да се затвори кръгът и картините да стигнат до колекционер. Тогава вече сигурно биха се продали и за доста по-големи суми, защото това, което сега се коментира като пари, не е реално. За един колекционер тези картини може да имат цена, за мен нямат. Тези картини за мен са с огромна сантиментална стойност и нямат цена.

Снимка: Официална страница във Фейсбук на Павел Антонов

- Много хора ви обвиняват, че не сте се грижили за тях, че нямате охрана, аларма и т.н. в къщата.

- Тези картини винаги са били в тази къща, а тя никога не била с аларма. Откакто почина баща ми, просто в нея не се живее постоянно. Нямам нито сили, нито желание да я продам. В тази къща има много голяма енергия, тя е пълна със спомени. В нея са се събирали уникални хора, за да общуват. И именно такава е и моята идея. Да съхраня това и да я превърна в едно културно средище, в което хората хем ще се наслаждават на изкуството, хем ще творят, хем ще реализират гражданската си енергия. Искам да я превърна в средище на доброто начало в изкуството, политиката и живота. И вече работя по въпроса.

- В смисъл?

- Работя с архитект, който да изготви проект по тази концепция. Този дом, който е бил посещаван от видни художници и музиканти, в който е живял родът ми, ще бъде развит. Аз съм третият Павел след баща ми и прадядо ми. Тук има много история, изкуство, има и политическа линия, защото както предците ми, така и Владимир Димитров-Майстора са били свободолюбиви и критични към всяка несправедливост. В този дом има позитивна енергия. Аз искам да вкарам вътре и журналистика и гражданска активност, с която се занимавам. Вярвам, че ще стане нещо интересно.

- Третият Павел в тази къща звучи интересно.

- Фасадата на дома на тримата Павлевци - строен през 1945 година от прадядо ми Павел Георгиев от руините на предишния им дом, съборен от бомбардировка през Втората световна война. Дядо Павел живее там до смъртта му през 1968 г. Вторият Павел е баща ми, Павел Антонов, собственик на къщата от 1975-а до 2017 г. Третият съм аз. Обитавах я между 1975 и 2001 година, когато отпътувах за Будапеща. Две жени са стопанисвали къщата. Първата, до 1972 г., е Траяна, прабаба ми, за която се разказват легенди, че била могъща жена. Тя и дядо Павел са изобразени над вратата, обградени от петте си дъщери, израснали тук: баба ми Вера, Надежда, Люба, Донка (по съпруг Паприкова, станала известна като българската Майка Тереза) и Павлина. Втората стопанка на дома е майка ми - Елка Андреева, която си отиде през 2015. С нея присъстваме в композицията, рисувана от Димитър Киров - Di Kiro през 1975, когато аз нямам 3 години, въпреки че не сме били модели на Владимир Димитров-Майстора. Майстора е първи братовчед на дядо Павел. Изобразен е в цял ръст в ляво от прозореца. Композицията е първа монументална творба на Димитър Киров - Di Kiro. Той я посвещава композицията Майстора и фамилията Георгиеви-Антонови, от която също е част, тъй като през 1965 се е омъжил за леля ми Ро. Тя, както и баща ми, също е рисувана от Майстора. Нейният лик е включен като част от характерния за цялото по-нататъшно творчество на Димитър Киров - Di Kiro неразривно свързан двоен семеен портрет. На фасадата има още един женски образ, който интерпретира популярен женски лик из творчеството на Майстора, чийто модел не е от фамилията. Киров довършва композицията с флорални мотиви, характерни за селските идилични творби на Майстора. Техниката на фасадата е зграфито. Къщата е била средище на семейни и приятелски тържества и чествания с много музика, изпълнявана често на живо. Това са традициите, които искам да съхраня тук.

- Кога очаквате да ви върнат картините?

- Не мога да кажа. Зависи от разследващите. Казват ми, че това може да се проточи. Факт е обаче, че, след като неприятният случай стана обществено достояние, много хора искат да помогнат.

- В дома ви няма картини вече.

- Прибрани са. Първоначално при огледа даже описах и неща, които по-късно намерих, но полицията е наясно с това. Пак ще кажа, че за мен не са проблем извършителите, а хората по веригата - пласьор, антиквар и е добре, че в случая нямаме колекционер. Сега крадците ще влязат в затвора, но на тяхно място ще се появят нови нископлатени "работници". Пласьорите - за мен те са големият проблем.

- Но такива картини трудно се пласират, прекалено известни са авторите.

- Да, и това е една от причините полицията да си свърши бързо работата. След като давах показания след обира, много бързо информацията стана обществено достояние, а аз не съм казвал на никого. Но факт е, че това може би спомогна за бързото разплитане на случая. Когато стана кражбата, се свързах с близък колекционер. Той ми каза същото: "Не се притеснявай, защото произведенията реално са непродаваеми. Прекалено известни са."

И така стана. Лесно могат да бъдат проследени. Иначе домът ми никога не е бил пазен. СОТ и камери са нещо, което може да възпре подобен акт, но не и ако някой е решил да прави обир. Изкуството за мен не трябва да се държи в каса, в сейф или зад решетки. Изкуството не е за отбран елит. Поне аз така разбирам нещата. Изкуството е да облагородява живота. Хората да го гледат, да му се радват, да има обмен на позитивна енергия. Бащиният ми дом никога не е бил под ключ. Това е и чарът на тази къща, защото животът не трябва да е подвластен на страха, а на порива към свобода и изкуство. Смисълът на живота е да намираш наоколо добро и красота и точно това е идеята, която искам да реализирам.

ИЗБРАНО