На 11 ноември светът отбелязва 100-годишнината от края на Първата световна война. Франция е домакин на церемониите по повод Деня на примирието (11 ноември 1918 г.), сключено в Компиен, недалеч от Париж.

Примирието е подписано малко след 5 часа сутринта, но официалните представители, обзети от някакво поетично чувство, отложили влизането му в сила с 6 часа, за да може това да стане в 11-ия час от 11-ия ден на 11-ия месец на 1918 г. Но това забавяне всъщност по доста непоетичен начин коствало живота на войници и от двете страни в края на тази война, в която и без това вече били загинали 17 милиона души, изтъкна в навечерието на честването Томас Адамсън от Асошиейтед прес.

Как започва войната

Съперничеството между държавите, сред които големите империи, на фона на новото преразпределение на света, и особено силните противоречия между Англия и Германия, Франция и Германия, Русия и Германия и Русия и Австрия довеждат до избухване на Първата световна война.

На 28 юни 1914 г. агенти на сръбската терористична националистическа организация застрелват в Сараево австрийския престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд. Управляващите кръгове в Германия използват атентата като повод за започване на голяма война, която трябва да удовлетвори издигнатите от тях териториални и икономически претенции.

Войната започват 8 държави - 44% от световното население. Към края и в бойните действия участват 33 от всичките тогавашни 59 държави - 87% от населението на Земята. Във войната са мобилизирани 73 млн. души, от които от Антантата - 48 млн., а от Централните сили - 25 милиона.

При над четири години военни действия

Първата световна война често се описва като първата "тотална война" заради драматичните си последици. Тя изобщо не прилича на повечето предишни войни. Използват се танкове, картечници, бойна авиация, подводници, мини и газови атаки. Фронтовете превръщат войната в огромна мелница на хора и животни, бойна техника и оръжия, боеприпаси, транспортни средства, инструменти с апокалиптични мащаби. След прекрасната епоха в началото на 20-и век и след сребърния век на изкуството и литературата, цивилизованият свят сякаш подивя, писа наскоро Виктор Ерофеев в Дойче веле, определяйки войната като "нечовешка мелачка".

Апокалипсисът на войната

Разрушават се сгради, складове, пътища, мостове, тунели, гари, дори болници и църкви. Армиите изискват все по-големи количества храна, дрехи, лекарства, цимент, метали, химикали, бои, дървен материал, пясък, бодлива тел, противогази, свързочна техника.

Икономиката се подчинява на законите на войната. В Русия 76% от промишлените работници пряко или косвено обслужват военното производство, в Италия - 64%, в Германия - 58%, във Франция - 57%, във Великобритания - 46%. Все повече жени и дори и деца заемат работните места на мобилизираните мъже не само в селското стопанство, но и във фабриките.

През есента на 1918 г. Антантата печели войната. По-точно на 8-11 ноември с.г. Германия капитулира. Френският генерал Фердинанд Жан Мари Фош, главнокомандващ Обединените сили, преговаря за примирие с германската делегация, начело с Матиас Ерцбергер, публицист и политик от Католическата центристка партия. Главните условия ни напомня справка на Наука.бг:

  • в срок от 15 дни германците да се изтеглят от Франция, Белгия, Люксембург, Елзас и Лотарингия;
  • да бъдат предадени военните на териали и средства за свръзка;
  • оттегляне на десния бряг на Рейн; освобождаване на военнопленниците;
  • отказване от договорите в Брест-Литовск и Букурещ;
  • изтегляне на германските части от изток и югоизток отвъд границите от 1914 г. (германските части трябва да останат на бившите руски територии до оттеглянето);
  • предаване на подводниците;
  • разоръжаване;
  • контрол на Антантата върху морския флот;
  • предаване на 2 хил. военни самолета.

На 9 ноември 1918 г. по време на германската революция (1918-1919) Филип Шайдеман, един от лидерите на десните социалдемократи, провъзгласява Германия за република. Във всички германски държави се извършват революционни преврати.

На 10 ноември германският император Вилхелм II избягва в Холандия. На следващия ден австрийският император Карл се отказва от властта и забягва в Швейцария. Австро-Унгария се разпада.

България първа излиза от войната

България влиза във войната на 14 октомври 1915 г. на страната на Германия и Австро-Унгария. На 29 септември 1918 г. България сключва примирие, въз основа на което трябва да освободи завзетите сръбски и гръцки земи. България е първата държава, която подписва примирие във войната.

Победата обаче не донася траен мир

Историята на Първата световна война е показателна не толкова за поделянето на света, империализма или псевдопатриотизма, колкото за несъвършенството на човешката природа. Опитът от 1918 ни учи, че една война, дори световна, може да избухне "просто така" по някаква трагична или нелепа случайност. Като резултат от Първата световна война се раждат и развиват два паралелни тоталитарни режима, които си приличат като близнаци по своята репресивна безпощадност: режимът в нацистка Германия и този в Сталинова Русия, пише Виктор Ерофеев.

Победените нямат право на никакви претенции. Започнала войната, Германия е на колене, в състояние на стопански хаос и национално унижение. Версайският договор от 1919 година оставя страната разорена и без това разсипана с анексии, 132 млрд. златни марки репарации, които следвоенните германски правителства първоначално почти не изплащат, контрибуции (принудително вземани в натура) и всевъзможни военни забрани.

Германия губи 13% от територията си и 11% от населението си. В тези 13% са разпределени голяма част от запасите на желязна руда, залежите от каменни въглища, мощностите за производство на чугун. Германия е лишена от колониите си, конфискувани са хиляди локомотиви, камиони, селскостопански машини, параходи, селскостопански животни и т.н.

След войната и селското стопанство изживява криза - намалява производството на зърнени храни, картофи. Жизненият стандарт се срива.

Раждат се радикализмът, тлее желание за реванш

При описаната действителност възникват и бързо набират популярност радикални идеологии и движения като национал-социалистическото и комунистическото.

От началото на 30-те години Германия започва икономическо възстановяване, благодарение най-вече на засилване ролята на държавата в икономиката и възстановяване на финансовата система. Именно в този период избуяват реваншистките настроения за възстановяване на предишното имперско величие на Германия. През 1932-1933 г. пруското правителство е прогонено, национал-социалистите (нацистите) превземат властта, а Адолф Хитлер става канцлер на Третия райх. Извършва се драстични промени в немското общество и администрация и се достига до унищожителната Втора световна война. Този период е характерен с пълен тоталитарен политически контрол върху обществото.

Германците още страдат

75% от германците продължават да смятат, че заради престъпленията на Хитлер Германия все още не може да се смята за "нормална" държава и че трябва да играе "специална международна роля". Това означава, че в много германци по някакъв начин се съчетават две чувства - на гордост и на покаяние. Опитите да се реши този вътрешен конфликт в голяма степен формират днешната култура на Германия, дори когато темата на пръв поглед няма нищо общо с Хитлер, писа "The Economist" преди 2 години и половина в статия "Какво е днес Хитлер за германците" (превод на Цеца Христова). Всъщност, Германия се смущава от силата, включително и от своята собствена мощ. У дома и в чужбина тя винаги се застъпва за правото над могъществото. Оттук и нейната очевидна мания към правилата, което понякога дразни партньорите й. Това обяснява и нежеланието на Берлин да действа като "лидер", което съюзниците често изискват от него. Когато попитаха говорителя на Ангела Меркел дали тя е "най-мощният лидер в Европейския съюз", той възмутено отговори: "Ние не разсъждаваме с тези категории", писа британското издание.

Корените на войната

Европейската управляваща класа е била неспособна да защити националните аспирации и интереси по мирен начин и се е поддала на "агресивния национализъм" и амбициите за власт. Това каза президентът на Италия Серджо Матарела преди няколко дни на церемония в Триест. Този град бе неслучайно избран за церемония, край него са се провели някои от най-смъртоносните битки между италиански войници и войници на тогавашната Австро-Унгарска империя. Матарела призова младите хора да помнят уроците от войната.

Церемониите и символите

На 11 ноември битките, победите, виновните и победители сякаш нямат значение. Във фокуса са загиналите.

Във Великобритания на 11 ноември се отбелязва Денят за почит към загиналите във войните - Remembrance Day (или Armistice Day). Във Великобритания и Британската общност червеният мак е символ на примирието. Затова от началото на ноември повечето хората са окичени с макове. Дори дърветата по улиците са окичени.

В 11 часа на 11-ото число на 11-ия месец се почитат военните, цивилните военнослужещи и жените, участвали в двете световни войни и във всички следващи конфликти, в които са загинали британски военни или представители на Британската общност.

Няма знамена и плакати по улицата. Няма специални филми по телевизията и кината. Има само макове, които човек може да си купи от магазините или от доброволци на улицата. Хората носят маковете на реверите си.

Във Франция такъв символ е синята метличина.

По подобен повод - в памет на загиналите войници от Великобритания и нейните колонии, в рова около лондонския Тауър през 2014 г. (когато започва Първата световна войната) бяха поставени 888 246 керамични червени макове.

В САЩ 11 ноември е официален празник - Ден на ветераните (Veterans Day). На този ден гражданите оказват почит на загиналите войници и участниците във войните. 11 ноември е отреден в САЩ и за Ден на примирието, за да не бъдат забравени саможертвите дадени от жени и мъже по време на войната, за да бъде постигнат траен мир.

Макът е символът и в Германия. Море от гигантски макове е заляло от няколко дни мюнхенския площад "Кьонигсплац".

Доброволци помагаха на художника Валтер Кун да поставя червените цветя, направени от изкуствена коприна и високи около метър. Когато маковото поле бъде завършено, в него ще има около 3000 цветя. Роденият през 1946 година художник издигна и павилион, по чиито външни стени на различни езици са изписани думите "Никога повече". Инсталацията ще бъде официално открита на 11 ноември и ще може да бъде видяна до 2 декември.

Един град, разделен от Първата световна война, гради отново единството си

Разделен на две от Дунава и поделен между две държави след Първата световна война - Унгария и Словакия, град Комаром/Комарно малко по малко възвръща единството си.

Тази метаморфоза поднесла няколко изненади на Ищван Келемен, млад унгарски войник наборник през Първата световна война, жител на северния бряг, когато се върнал от плен през 1922 г.

"Внезапно той открил, че градът му е сменил държавата! Бил воювал на фронта като унгарски войник, а когато се прибрал у дома, се озовал в Чехословакия", разказва пред АФП неговият внук, също Ищван.

Дядото, роден през 1894 г. и починал почти на 100 години, след като Словакия получава независимост през 1993 г., обичал да се шегува, че е живял в шест държави, без да излиза от къщата си. Преминала от кралство Унгария към Чехословакия след Трианон, северната част на града фактически отново е присъединена към Унгария през 1938 г. под натиска на нацистка Германия. Интегриран в комунистическа Чехословакия след Втората световна война, Комарно за кратко е част от чешко-словашката федерация след падането на Берлинската стена - до словашката независимост.