Според социолозите сред противниците, освен интернет потребителите (70 на сто от тях), са и хората, които най-активно посещават културни събития - млади, високо образовани, с високи доходи, предаде БТА.

"Техните потребителски практики се характеризират едновременно със купуване на културни продукти и ползване на безплатно съдържание в интернет.
Затова и позицията на дружествата за защита на авторски права остава нечута за мнозинството - 61%, или среща отпор от малкото запознати с нея - 20 на сто", коментират от "Алфа рисърч".

Около 2/3 от българските граждани оценяват процеса на изработване и подписване на AКTA като непрозрачен. 49 на сто признават, че не са запознати какво съдържа споразумението.
До голяма степен това се дължи на спецификата на проблема, който засяга регулирането на взаимоотношения, с които хората не са наясно, но виждат заплаха в крайния резултат, отбелязват социолозите.

Съдържанието на AКTA се свързва предимно със задължението потребителите да плащат за информацията - 31 на сто, която ползват в интернет и с опита за защита на авторските права на музикални, филмови и други творби в интернет - 27 процента.

Тезата за "репресивен характер" на заложените в споразумението мерки се споделя от около една четвърт от българите - 23 на сто го свързват с опит да се преследват потребители, ползващи пиратско съдържание, а по 16 процента с блокиране на сайтове с пиратско съдържание и с тотално следене и ограничаване на свободата в интернет.

Социолозите обобщават, че няколко основни пункта определят общественото мнение за АКТА в страната - слаба запознатост и неяснота за съдържанието на споразумението, силна критика за липсата на прозрачност при изработването и подписването му, както и преобладаващо несъгласие България да приеме АКТА.

Министерският съвет вече взе решение, с което замрази процедурата по ратификация на АКТА, докато не стане ясна позицията на останалите страни от ЕС.

Повечето от българите са склонни да допуснат държавна регулация в различни сфери, а не приемат намесата на държавата само в медиите и частния живот на гражданите.
В мнозинството си българите продължават да смятат, че там, където регулацията не е постигнала добри резултати, е необходима още по-голяма регулация.
72 на сто са убедени, че е добре държавата да се намесва в икономиката, 67 процента - във финансовите институции. Дори по отношение на съдебната система, пред която почти винаги стои определението "независима", мненията са поляризирани - 41 на сто смятат, че е добре държавата да се намесва, 40 процента - не, отбелязват социолозите.

Единствените две сфери, в които българите не допускат намесата на държавата са медиите - 21 процента "да" срещу 61 на сто - "не", както и в частния живот на гражданите - 19 на сто "да", срещу 64 на сто - "не", сочат данните.