Протест в Сопот заради "Под игото": Запалете новото издание! Преводачката: Светотатство е, но решава проблем

Дали всяко българско дете разбира какво означава изразът "слепи очи" в книгата, попита Нели Стефанова и даде за пример, че първа е била "История Славянобългарская"

Снимка: БНР/bTV

Протест в Сопот заради "Под игото": Запалете новото издание! Преводачката: Светотатство е, но решава проблем

10:25 | 5 декември 2019 | Редактор : Десислава Димитрова 257 9334 Снимка: БНР/bTV

Жителите на Сопот излязоха на протест срещу "превода" на съвременен български език на романа на Иван Вазов "Под игото". В него хиляди архаични думи са заменени с думи, които използваме в езика днес.

Виж още Проф. Ивайло Дичев: Сакрализирането на "Под игото" е функция на комплексарски национализъм

С трибагреници, народни песни и танци хората от родния град на писателя изразиха възмущението си от опита езикът на романа да бъде приближен до днешното поколение, съобщи bTV.

Кметът на Сопот Николай Дойнов заяви, че "преводът" е неприемлив и хората от града се разграничават от това издание.

"Препоръчвам на издателите да го съберат на някоя поляна и да го запалят, защото думите на Вазов изразяват човешката душа в периодите на Възраждането и Освобождението", заяви той.

Протестиращите допълниха, че "преводът" дори не е коректен. Те обявиха, че нямат против издание с бележки под линия или речник, защото Вазов не може да бъде преведен.

Снимка: bTV

"Заличава се българщината, защото патриотичният дълг ще го изтрием. "Под игото" е нашата памет", първият по време и стойност български роман и ние трябва да запазим автентичността на нашия език", коментира жител на Сопот.

Снимка: bTV

По време на демонстрацията хората обявиха, че не бива младежите да учат по "новото" издание, като дадоха пример с Гьоте, който се изучава на старонемски.

Снимка: bTV

Междувременно преводачката Нели Стефанова коментира скандала по телефона за сутрешния блок на БНТ, като призна, че това е светотатство, но заяви, че то е необходимо.

"Правенето на подобен превод е светотатство, кощунство. Аз съм съгласна с тези обвинения от страна на моите опоненти. Но питам: Трябва ли да се отреже част, за да се запази цялото? Трябва ли да се отреже крайник, за да се запази животът на човека или животното? Трябва ли да се наруши сакралността на този текст, за да може информацията от него да стигне до днешните и идните поколения? Нашият отговор е "Да". Ние предлагаме два варианта на решение на този въпрос. Вариантът децата сами да търсят в интернет значението на думите не работи, защото веднъж оказали се там, децата намират значително по-интересни неща там".

По думите на Стефанова млади хора, които са родители, също не биха могли да се справят с този текст. Според нея пред децата трябва да се поставят задачи, които са по силите им.

В интервю за "24 часа" пък тя даде примери:

"Дали всяко българско дете разбира какво означава изразът "слепи очи" в "Под игото"? В съвременния език "слепи очи" означава "незрящи очи", а в тогавашния език означава "слепоочия". В "Под игото" пише: "Една минута той мисли. Страшно напрегнатите жили на слепите му очи издаваха силна умствена работа. Той се пак наведе и прошушна нещо на Колча." (Тук става дума за Колчо, чието име е във винителен падеж и в подобни случаи децата смятат, че става дума за женско име.)

Друг пример - още на първата страница от романа се говори за "гологлав мъж". В езика на съвременните младежи тази дума означава "обръснат нула номер". А тогава "гологлав" означава "човек с непокрита глава". Когато обясниш, че и жената може да бъде гологлава, децата не разбират за какво става дума. Трябва да се навлезе в атмосферата на онова време и да се разкаже, че мъжете и жените са ходели само с покрити глави. Мъжът е можел да сваля калпака си само когато влиза в църква, когато се храни и когато спи. А жената е оставала без забрадка само когато спи. Навсякъде другаде тя е пребрадена".

"Нашият възрожденски и следосвобожденски език е създаден благодарение на творчеството и самоотвержения труд на отделни личности като Иван Вазов. Но за него няма написан учебник, за да го научим. А вече няма и от кого. Нямаме и единен речник. Първият превод на литературно произведение от български на български език е "История славянобългарская", която всъщност е прецедентът в нашата литература, а не "Под игото на съвременен български език" и нашия скромен труд, свързан с неговото популяризиране. Ще припомня също, че в Европа много книги са преведени от старите форми на техните езици на нов език. Това там не е драма, а осъзната обществена необходимост, която се приема с благодарност", подчерта Стефанова.

На въпрос дали нейните преводи се купуват, тя отговори:

"Не много. Прекалено скъпи са. На пазара има много евтини издания. От нашите две издания повече се купува книжката, която струва 12 лв. (с 4200 обяснения в скоби). Цената е определяща. Ако я бях направила по 3 лв., щеше да "хвърчи", казано без чувство за елегантност на израза. Но няма как. Ще трябва да помислим по въпроса за достъпността на това издание".