Проф. Ивайло Дичев: Сакрализирането на "Под игото" е функция на комплексарски национализъм

Проф. Ивайло Дичев: Сакрализирането на "Под игото" е функция на комплексарски национализъм

Преподавателят по културна антропология заяви, че тези, които се вдигнаха на нож срещу издателство „Византия“, разглеждат Вазовия роман като Корана, в който нищо не може да се пипа или превежда

БНР

Проф. Ивайло Дичев: Сакрализирането на "Под игото" е функция на комплексарски национализъм

11:47 | 3 декември 2019 | Редактор : Надежда Христова 496 13513 БНР

Тези, които се вдигнаха на нож срещу издателство „Византия“, разглеждат романа на Иван Вазов - "Под игото", като Корана, в който нищо не може да се пипа или превежда. Сакрализирането на "Под игото" е функция на комплексарски национализъм. Това заявява в интервю за в. "Марица" Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по повод изданието на романа на патриарха на българската литература, "преведено" на съвременен български език, което разбуни духовете в социалните мрежи. В осъвременената версия на издателство "Византия" са заменени над 6000 архаични думи.

Още по темата

По думите на проф. Дичев, много хора искрено се възмущават от такива дреболии.

"Бяха научени да се възмущават... или пък не се отучиха, защото работата си е такава от комунистическо време. Затова си заслужава да говорим за кризата на идентичността, за все по-тежките ни национални комплекси. Откъде ли идват? Според мен те са функция на претенциите ни. Смятаме се за най-велики, древни, културни, пък виждаш ли - все сме на опашката. Ако се вгледаме честно в себе си, ще си дадем сметка за това, което сме, ще почнем да ценим онова, което можем, без да страдаме за неща, които нямаме. Наричам го санстефански комплекс - можело е България да е по-голяма, ама на, не се е случило, нито пък по-нататъшното княжество е успяло да завоюва териториите, които си представя, че му се полагат. И оттук - едно перманентно страдание. Нямаме си Юго и Дикенс, ама дай сега да сакрализираме Вазов до небето", допълни преподавателят по културна антропология.

Според него, романът на Вазов трябва да се учи като документ за епохата, да се търси в него духът на онова време, бита, манталитета на хората тогава, следосвобожденското героизиране със задна дата на борбите т.е той е по-подходящ за часове по история.

ИЗБРАНО