Вчера пред bTV бизнесмени се оплакаха, че Александров им е дал заеми, като в договорите били заложени скрити лихви. Според тях дела срещу Александров са били подправяни в негова полза и то само за 4 дни около Коледа. Те имат съмнения, че той влияе на съда.

Прокуратурата разследва бившия финансов министър Стоян Александров за лихварство, съобщи говорителят на главния прокурор – Румяна Арнаудова.

Проверката се води от Софийската градска прокуратура и е започнала на 8 септември. Тя е за периода 2002 – 2016 г.

Това са едни 5-6 човека, които не искат да си върнат парите, коментира лаконично Александров.

Според преподавателя по банково право и бивш шеф на Сметната палата Валери Димитров за това, което е направил Александров, не са приложими нито Законът за кредитните институции, нито Наказателният кодекс.

Димитров обясни, че Александров е сключил договори, за които се прилага Законът за задълженията и договорите. Те очевидно са неизгодни за кредитополучателите, но това не е дейност, която е поставена под разрешителен режим. Предоставянето на заеми със собствени средства, когато е по занятие, е поставено под регистрационен режим според Закона за кредитните институции. Регистрацията не е разрешение.

Проблемът е, че нито Законът за кредитните институции, нито Търговският закон дават определение какво е „по занятие“, каза Димитров. Същото е и становището на БНБ.

Николай Ганев, адвокат на един от потърпевшите, показа справка от Агенцията по вписванията, според която между 2002 и 2014 г. Александров е дал над 50 заема като физическо лице.

При 50 заема би могъл да се постави въпросът дали това не е по занятие, призна Димитров. Той повтори, проблемът е в това, че самият банков закон не е дефинирал понятието „по занятие“. „Затова нещата увисват, затова Наказателният кодекс не е приложим. Проблемът е, че няма институция, която да упражнява надзор дали определени лица не извършват тази дейност по занятие“, коментира Димитров.

По думите му това може да определи само съдът.

Димитров каза още, че всичко е законно според Закона за задълженията и договорите, ако е в рамките на договорната свобода, т.е. страните може да договорят всичко, което не нарушава добрите нрави. Ако длъжникът претендира, че договорът е сключен при неизгодни условия, при крайна нужда, противоречи на добрите нрави, той може да го оспори по съдебен ред, обясни проф. Димитров.