До 2075 г. населението на страната ще намалее до под 5 милиона, или по-точно до 4 млн. и 972 хиляди. Населението на 65 и повече навършени години ще бъде 25.5%, а коефициентът на възрастова зависимост - 69.1, или на 100 лица от населението в активна възраст ще се падат 69 лица в зависимите възрасти - под 15 и над 64 години. Това показва една от демографските прогнози на Националния статистически институт.

За прогнозите си НСИ използва три различни сценария за проекциите на населението в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на страната. Цитираният по-горе се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки.

Според първия сценарий, който можем да наречем осреднен, през 2090 година в България ще живеят 4 915 423 души. Най-голям срив се очаква в областите Видин и Смолян.

Ако към 31.12.2022 година в област Видин са живеели 72 754 души, но през 2090 година те ще са 30 448 души. Цифрите за Смолян са още по-стряскащи. Областта е дом на 93 354 души към 31.12.2022 г., но според прогнозата през 2090 г. там ще живеят едва 20 063 души.

Положителен прираст се очаква единствено в областите Сливен и Пловдив. София-град и Варна също запазват населението си почти без промяна.

Другите два сценария са разработени при хипотезите, че демографското развитие ще протича при благоприятни и съответно при неблагоприятни социално-икономически процеси в страната. 

Благоприятният сценарий - на относително ускоряване - показва, че през 2025 г. населението ни ще е 6 272 002, а през 2090 г. - 5 100 943. 

В случай на относително забавяне от настоящите темпове в демографията ни, или негативният сценарий, то през 2025 г. ще сме 6 259 552 души население, а през 2090 г. 4 790 139.

Снимка: С. Гогов, Dir.bg

Можем да сравним средния сценарий с данните от преброяванията в България през последните 100 години. Ако направим това, ще открием, че населението през 2090 година ще бъде сходно с нивата отбелязани малко след Първата световна война.

Периодът между началото на Балканските войни и края на Първата световна война е свързан с рязък демографски срив. Причината за това е близо десетилетие на кръвопролитни конфликти и загубата на територии - Южна Добруджа, Беломорска Тракия и Македония. Въпреки това е много вероятно, населението през 2090 година да е по-малко спрямо измереното през 1920 г.