Православната църква чества свети Трифон, а народната традиция - празника на плодородието, Трифон Зарезан, по стар стил. Прието е той да се отбелязва официално на 14 февруари, но мнозина празнуват по старата традиция, днес.

Свети Трифон бил родом от малоазийската област Фригия и живял в средата на III век. Семейството му било бедно и в детството си той пасял гъски, за да се прехранва. В същото време обаче Трифон, който от родителите си се запознал с християнската вяра, с интерес четял Евангелието, заучавал молитви и не пропускал богослужение в храма на родното си място.

Той получил от Бога благодат да върши чудеса, особено изцеления на болни. Младият християнин безплатно изцелявал различни болести на тялото, но и очиствал заразените от бесове души. Когато император Гордиан научил за чудодейните способности на Трифон, помолил го да излекува болната му дъщеря. След това се опитал да изрази своята благодарност, като предложил на светеца служба и пари, но Трифон учтиво отказал.

През следващите години той отстоявал християнската си вяра и се противопоставял на езичеството. Бил осъден на смърт чрез обезглавяване, но преди още палачът да вдигне меча си, свети Трифон предал духа си на Бог. Това станало в 250 г. Християни прибрали тленните му останки и ги съхранили като свещени мощи.

Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. В православния календар свети Трифон се чества на 1 февруари. Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари), Свети Симеон (3 февруари).

Това е изцяло мъжки празник, на този ден строго разграничени са ритуалите при мъжете и жените.

На лозята отиват само мъжете лозари, които изпълняват обичая зарязване.