Днес празнуваме Трифон Зарезан. Празникът е посветен на труда и любовта на българите към лозята, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон.

Историята на празника

Макар денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Макар всяка година празникът да се радва на голямо внимание и да е отбелязван шумно с много веселба и усмивки, малко от нас знаят историята на неговия произход.

Според православната църква, Свети мъченик Трифон е роден около 225г. в село Комсада. Той живее праведно и загива заради отказа си да отхвърли християнската вяра. По време на гоненията срещу християните светецът е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.

И докато житието на Свети Трифон ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, то народни предания в някои части на страната твърдят, че той е бил брат на Богородица.

Легендата гласи, че един ден в началото на февруари, докато Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко "понаправил" глава, подкастря старите израстъци.

Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Трифон отново се присмял, казвайки че не е пиян, та да си отреже носа. Понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си - откъдето и различните наименования на празника - Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Зарязването на лозята

Трифон Зарезан е обвързван с много обичаи. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер - този ритуал се нарича "зарязване".

След това всички се събирали и избирали "царя на лозята", който най-често е най-щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи - ритуал, който отново ни напомня за древния тракийски бог Дионис.

Тогава всички мъже вадели от торбите гозбите, приготвени от техните жени, и правели шумно угощение. След като приключело то, "царят" се качвал на "колесница" и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял котел, като давали първо на "царя" да пие и след това на придружителите му.

С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!", а царят отвръщал "Амин". След като всички домове били обиколени, мъжете отивали в царската къща, където царя се преобличал в нови дрехи и угощението и веселбата продължавали или на неговата трапеза, или на мегдана под звуците на гайди, гъдулки и тъпан до първи петли.

Изпиваме по 24 литра вино годишно

Над 60 хиляди хектара са гроздовите насаждения в България. Винарските предприятия на територията на страната са повече от 320 и броят им непрекъснато расте, дори и в пандемията. Тези предприятия са произвели 100 милиона литра вино през 2021 г., което е с близо 20 милиона литра повече спрямо предходната година.

По количество произведено вино България се нарежда на 21-во място в света.

Covid пандемията и периодичното затваряне или ограничаване на капацитета на заведенията оказват влияние върху консумацията на алкохол, защото обикновено и виното, и високоалкохолните напитки се консумират в социалната среда, обясняват от сектора.

По данни на националната статистика на всеки българин се падат по около 24 литра консумирано вино годишно.

По целия свят днес се отбелязва и Свети Валентин, известен като Деня на влюбените. Празникът носи името на светец-мъченик, почитан в Католическата църква. Роден недалеч от Рим, през II век преди Христа. От 18 век тръгва традицията с изпращане на сладкиши и картички, украсени с цветя, панделки и знаци за любов.