03:06 | 18.04.2025

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

пн

вт

ср

чт

пт

сб

нд

пн

вт

ср

чт

пт

сб

нд

Открити и лекувани навреме, родените по-малки на ръст и/или тегло деца се развиват без увреждания

Снимка: личен архив

Открити и лекувани навреме, родените по-малки на ръст и/или тегло деца се развиват без увреждания

08:09 | 30 юли 2024 | Автор: Магдалена Пенева 0 17977 Снимка: личен архив

Проф. д-р Виолета Йотова, дмн, детски ендокринолог, началник направление "Педиатрия" в УМБАЛ "Св. Марина" - Варна, обяснява подробно темата.

Проф. Йотова, за кои деца се казва, че са родени малки за гестационната си възраст?

Прагът за дефиниция спрямо ръст и тегло на доносените новородени за България от 2002 г. все още е валиден. Според него при доносено раждане момченцата трябва да имат тегло, не по-малко от 2600 г и ръст (или дължина) не по-малко от 48 см. Новородените момиченца трябва да са с тегло не по-малко от 2500 г и дължина не по-малка от 47 см.

Във всяка неонатологична и родилна структура по Националната програма за откриване и проследяване на деца, родени малки за гестационната си възраст може лесно да се направи диагностика и по т.нар. крива на Фентън - международно признат инструмент за установяване на изоставане в теглото и ръста спрямо гестационната възраст, особено подходящ при недоносени деца.

Нашата програма стартира през 2021 г. и наскоро приключи нейният първи етап. Провеждат я специалисти от УМБАЛ "Св. Марина"- Варна и Медицинския университет - Варна със съдействието на Варненското дружество по детска ендокринология и Българската асоциация по неонатология. Програмата е с продължителност 3 г. и е финансирана на конкурсен принцип от международен научен фонд. Целта е с участието на неонатолози, общопрактикуващи лекари, детски ендокринолози и родители децата да бъдат наблюдавани до 2-годишна възраст, за да се проследи растежът им. Около 10% от всички родени малки за гестационната си възраст деца няма да наваксат в растежа и при необходимост могат да бъдат подпомогнати да пораснат правилно. По Програмата обучаваме медицински сестри и акушерки за правилно измерване на ръста, теглото и обиколката на главата на новородените, а на включените родилни домове осигурихме инструменти за измерване и оценка на новородените.

За всеки етап от развитието на детето още от 50-те години на ХХ в. са приети множество различни норми за тегло, ръст и обиколка на главата. Съвременният международно възприет подход обаче е да се направят правилни измервания на новороденото и да се оценят по т. нар. стандарти на Фентън.

Има ли точни данни колко такива деца се раждат у нас годишно?

Точна статистика за страната няма, но според нашите предварителни данни за целите на Програмата, около 2200 до 3000 деца от общо 32 000 проследени новородени са родени с малки ръст и/или тегло. Това означава, че приблизително 7% от новородените в България са малки за гестационната си възраст. Подчертавам, че състоянието не зависи от степента на доносеност, т.е. дете с малък ръст и/или тегло може да се роди и при напълно доносена бременност.

Проучването съвместно с Българската асоциация по неонатология показва, че в момента у нас честотата на децата, родени малки за гестационната си възраст, е около 9%. Този извод се налага от данните на трите родилни структури, с които работихме устойчиво по Програмата от самото й начало. Досега са установени 900 деца от цялата страна, които са родени с малки ръст и/или тегло. Реалният им дял е по-голям, защото не всички родилни центрове работиха активно по проекта.

Как може да се откриват децата, родени малки за гестационната си възраст?

В програмата изготвихме алгоритъм, който предстои да предложим на Министерството на здравеопазването. Той трябва да стане част от Националната здравна информационна система (НЗИС), за да може тези деца да бъдат откривани навреме, а родителите - информирани. По този начин чрез неонатолозите и общопрактикуващите лекари може да се постигне своевременна диагностика за всички такива деца, независимо в коя част на страната са родени и независимо дали са родени доносени или недоносени. Диагностицираните деца след това трябва да се насочват към детски ендокринолог за проследяване и начало на терапия, ако е необходимо.

По какви причини може да се роди дете с дефицит в растежа?

Науката е извела като причини генетично предразположение, хипертония при майката, тежкото усложнение на бременността, наречено прееклампсия, многоплодни бременности, тютюнопушене и употреба на алкохол, зачеване инвитро и др.

Сред важните причини за раждане на деца с по-малко тегло са късната възраст за първо раждане - за съвременните жени в България тя вече е 34 г., както и растящият брой инвитро бременности. Модерни течения като силно ограничителните диети на младите жени, които ще стават майки, също се отразяват негативно. По същия начин влияе и ненужното ограничаване на физическата активност и ежедневното движение, наблюдавано при голяма част от бременните днес.

Има ли рискове за развитието на тези деца?

При децата, родени малки за гестационната си възраст, се наблюдават някои ранни усложнения.

Около 30% от тях страдат от хипогликемия, която може да причини трайни мозъчни увреди, ако не се открие и лекува навреме. Следва и по-висок риск от сърдечно-съдови и метаболитни заболявания по-нататък през годините.

Друго усложнение, което се появява още в ранното детство, са дислипидемиите - нарушения в мастната обмяна. По-късно тези вече възрастни хора страдат много по-често от инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс, диабет тип 2.

Ниската минерална плътност на костите също е сред усложненията на това състояние. Тя се нормализира след лечение с растежен хормон, ако се налага такова.

При родените малки за гестационната си възраст деца смъртността е до 10 пъти по-висока в сравнение с родените с нормални показатели, но все пак е по-ниска от смъртността при недоносените деца.

В какви случаи е необходима терапия и какво представлява тя?

Повечето деца наваксват с израстването, но има и такива (около 10%), при които това не може да стане по естествен път. Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) е одобрила през 2003 г. терапия с растежен хормон за деца, родени малки за гестационната си възраст, които не показват наваксване в растежа. Това е стандартът за лечение в света, чиято цел е децата да започнат да растат нормално, но и да се предотвратят сериозни здравни рискове. Чрез растежния хормон се изграждат мускулите при тези деца, които са по-недоразвити спрямо мастната тъкан. Те започват да се движат повече, което благоприятства и мозъчната дейност.

Приложението на растежен хормон улеснява наваксването в интелектуалното развитие с възрастта, което се наблюдава при някои от тези деца. Чрез проследяването и терапията се избягва и затлъстяването, което при тези деца започва на възраст между 6 и 8 г. Затлъстяването може да има критични последици поради ескалация на нарушенията в обмяната на веществата, присъщи за малките за гестационната си възраст деца.

Поради всички изброени по-горе причини е много важно децата да бъдат консултирани възможно най-рано от детски ендокринолог. Лечението с растежен хормон е ефикасно, само ако започне навреме, т.е. преди да е приключил периодът на растежа. При родените малки за гестационната възраст деца по принцип пубертетът започва по-рано, а това означава и по-рано приключващо израстване - още един фактор, който ограничава възможностите за провеждане на адекватно лечение и достигане на достатъчен краен ръст. Същевременно в нашата работа виждаме, че в България проблемът не се възприема като сериозен здравен риск и често тези деца се смятат просто за по-дребнички.

Осигурен ли е достъпът на пациентите до необходимата терапия? Реимбурсира ли се от Националната здравноосигурителна каса?

Лечението с растежен хормон е разрешено у нас, но вече над 15 години се финансира от благотворителната инициатива "Българската Коледа". То трябва да бъде реимбурсирано от здравната каса и ние като специалисти сме направили нужното. По този въпрос се работи активно и вярвам, че скоро реимбурсацията ще бъде факт. Необходимо е да се осигури лечение за около 60 деца, които са на терапия с растежен хормон до навършване на 12-13 години. Резултатите са максимално добри, ако лечението започне на около 4-годишна възраст.

Съдържанието на настоящия материал е непромоционално по характер, с образователна цел и е в съответствие с приложимото законодателство в страната. Материалът може да съдържа обзор на една или повече научни публикации. Авторските права върху тези публикации принадлежат на съответните им притежатели и съдържащите се в тях данни, мнения, становища и препоръки са на техните автори. Материалът може да съдържа един или повече линкове към информационно съдържание, разработено и притежавано от трета страна/трети страни, за което Пфайзер България не може да носи отговорност.

PP-UNP-BGR-0076/юли 2024 г.

Пфайзер Люксембург САРЛ клон България

бул. "Цариградско шосе" 115 M, Европейски търговски център, сграда Д, етаж 4, София 1784, България; Тел.: +359 2 970 4333

Източник: Pfizer