По данни на неправителствени организации годишно държавата губи стотици хиляди левове от подобни обезщетения. 38 дела са заведени от пациенти само за последната година, признават от самото министерство. За по-голямата част от тях - 29, обаче, все още няма решения.

Със спечелени дела, но все още без обезщетение е пациентка, която преди 5 години била диагностицирана със злокачествен тумор в мозъка. Предпочита да остане анонимна, защото се страхува от предразсъдъците към болестта й могат да попречат на сегашната й работа.

„Тумор. Беше в центъра на мозъка и нямаше как да се изреже целият участък и затова направих химио- и лъчетерапия и се оказа, че има сантиметър и половина, който не може да бъде отстранен, защото ще остана инвалид за цял живот”, разказа пациентката пред Нова телевизия.

Препоръчват й лечение в чужбина с кибернож. Тя моли държавата да плати. Здравното министерство и касата отказват, а жената тръгва за турска клиника с пари от заеми. Лечението е напълно успешно.

„След като отново получих отказ от Министерството на здравеопазването да ми бъде платена сумата, заведох дело срещу тях. И първата, и втората съдебна инстанция казаха, че сумата ми се дължи”, добави тя.

Изплатени са само адвокатските хонорари. Пациентката завежда второ дело, печели и него, но все още чака парите.

Този случай е един от десетките, с които се сблъсква адвокат Христина Николова. Разказва, че често пациентите не успяват да дочакат разрешение от министерството.

„Отнема им месеци на Комисията за лечение в чужбина да разгледат един случай. Искат няколко пъти оферти от пациентите, при положение, че те въобще не са задължени да представят оферти при касата за възстановяване на сума трябват 2 години”, допълва Христина Николова.

Според европейските регламенти всеки пациент може да поиска да се лекува в чужбина, твърдят правозащитниците.

„Здравната каса плаща до стойността, която е у нас, ако не поискате предварително разрешение. Ако поискате предварително разрешение – НЗОК или Министерството на здравеопазването заплащат цялата стойност на лечението”, обяснява д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Пациентските организации съветват – в случай на отказ да се търси не само обезщетение от държавата, но и персонална отговорност – с иск към виновно длъжностно лице.