Как училища, преподаватели и ученици се справиха с шоковата дигитализация в изолацията покрай коронавируса, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година - разговаряме със заместник-министъра на образованието Петър Николов, който отговаря за висшето образование.
Той е роден в София през 1979 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култура "Св. Константин-Кирил Философ". Бакалавър по политология и магистър по политически мениджмънт на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Доктор по история на Нов Български Университет.
От 2010 г. е главен асистент в департамент "Политически науки" на Нов Български Университет. От 2015 до 2017 г. е главен редактор на теоретичното списание за политика и култура Conservative Quarterly. В периода 2014-2017 г. е парламентарен секретар на второто правителство на Бойко Борисов.
Научните интереси на д-р Николов са насочени основно към средновековната българска история, политическата философия и историята на политическите идеи. Автор е на четири монографии: "Раждането на българския консерватизъм" (2011 г.), "Династията на Срацимировци" (2012 г.), "Истинската история на Видинското княжество" (2014 г.) и "Политическият консерватизъм" (2017 г. в съавторство с д-р Ирена Тодорова).
Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията "Образование от А до #. Иновативното училище", което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. "Образование от А до #. Иновативното училище" е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.

- Г-н Николов, един от акцентите в новата стратегия на висшето образование през следващите 10 години предвижда възможността бъдещите студенти да завършват бакалавърска степен за три години. За кои специалности това ще е възможно и каква е целта?
- Имаме предвид европейската практика и опитът от нашата система за висше образование. В редица професионални направления има специалности, които предполагат възможност за по-кратък срок на подготовка от досега предвиждания за т.нар. академичен бакалавър четиригодишен срок на обучение. Там, където е възможно, ще бъде въведен тригодишният бакалавър с перспектива за надграждане в двугодишна магистърска степен.

- Отчита се, че по-краткият курс на обучение за придобиване на "бакалавър" е една от причините да се предпочитат университети в чужбина, защото в много случаи това означава по-динамична подготовка и по-бърза реализация на пазара на труда?
- В кои точно професионални направления и специалности ще се предлага тригодишният "бакалавър" решение ще се вземе след обсъждане с работодателите и с академичните среди.

- Предвижда ли се да има университети, които да предлагат изцяло онлайн обучение?
- Онлайн университетите са добра практика в световен мащаб, особено що се отнася до обучението на чуждестранни студенти или студенти от българската диаспора в чужбина. Тази форма на подготовка е особено подходяща и за системата на обучението през целия живот. Онлайн подготовката следва широко да се използва за надграждане на придобито образование, за придобиване на допълнителна квалификация или преквалификация. Провеждането на обучение в електронна среда през изминалите месеци потвърди възможността то да бъде полезна алтернатива на традиционното обучение по класическия метод.

Трябва да се отбележи, че дистанционното обучение се провежда по определени правила и изисквания, които са регламентирани в нарочна наредба. Националната агенция за оценяване и акредитация, съобразявайки се с тези изисквания, е органът, който дава акредитация за обучение в тази форма на подготовка. В момента, използвайки и опита, който висшите училища придобиха в условията на епидемична обстановка, работим по актуализирането на наредбата за дистанционно обучение.

- Какви са резултатите, с които разполага МОН, за онлайн обучението на висшите училища за втория семестър през тази година, които наложи Covid-19?
- Повечето висши училища имаха изградени електронно базирани платформи, които бяха използвани много успешно за провеждане на учебните занятия от разстояние и неприсъствено. Те позволиха на висшите училища да реагират много бързо, в рамките на дни, и да преминат от класическата форма на обучение в обучение от разстояние. Почти нямаше удължаване продължителността на обучението през летния семестър, а там, където това се наложи, бе поради естеството на обучението по определени специалности - основно медицинските специалности и училищата по изкуства.
Част от висшите училища проведоха семестриалните си изпити дистанционно чрез различни онлайн платформи в реално време. Друга част ги отложиха за по-късен етап, като се следи постоянно епидемиологичната обстановка, за да бъдат взети своевременно адекватни мерки. През целия период Министерството на образованието и науката подкрепяше провеждането на изпити чрез електронно базирани платформи в случаите, в които това беше възможно, както и при условия на равнопоставеност на изпитваните лица.
По отношение на кандидатстудентските кампании и записването във висшите училища една част от тях взеха решение да отложат провеждането на предварителни кандидатстудентски изпити и да проведат само редовни такива. В друга част бяха проведени предварителни изпити онлайн, като изцяло се гарантира равнопоставеност на кандидат-студентите от страна на висшите училища. Сроковете, за кандидатстудентската кампания на висшите училища, зависеха основно от датите за провеждане на държавните зрелостни и получаване на дипломите за завършено средно образование от зрелостниците. Беше изразена готовност на академичните ръководства да се съобразят с посочените обстоятелства и бяха променени сроковете за кандидатстудентските кампании и записването за обучение на първокурсниците във висшите училища в страната. Много от висшите училища решиха да не провеждат кандидат-студентски изпити, а да осъществят приема на база резултатите от държавните зрелостни изпити.

- Имат ли готовност висшите училища у нас за хибридна подготовка (дистанционно и традиционно) на бъдещите висшисти наесен с оглед на пандемията и доколко това може да залегне и в бъдещето развитие на тази форма на обучение в стратегията на висшето образование?
- Възникването и разпространението на пандемията COVID-19 на глобално ниво наложи използването на иновативни методи за обучение във висшите училища в Република България. През последните месеци обучението се провеждаше в електронна среда, чрез използването на електронно базираните платформи на висшите училища. Осъществяването на учебния процес и контрол по усвояване на учебния материал с помощта на платформите разкри допълнителни възможности като по-добра визуализация на обучителните материали, директен достъп до съдържанието на полезни интернет страници и видео канали, споделяне на файлове, в т.ч. и разработки от студентите, както и своевременно отразяване на корекции от страна на преподавателите, задаване на конкретни задачи за самостоятелна подготовка и възможност за изпитване и оценяване в електронна среда.
Електронното обучение, осъществявано в условията на пандемия с помощта на електронно базирани платформи, показа, че може да бъде едно полезно допълнение към традиционното обучение във висшите училища.
Прилагането на смесен модел на обучение се приема положително и намира широката подкрепа както от студентите, така и от преподавателите.
Изследване, проведено в рамките на Рейтинговата система на висшите училища за 2019 г., показва, че мнозинството от студентите в България са на мнение, че още преди началото на епидемията висшите училища редовно са използвали различни форми за онлайн обучение, осигурявали са достъп до онлайн ресурси и са предоставяли административни услуги по електронен път. Над 2/3 от анкетираните в изследването студенти са изразили съгласие с твърдението, че повечето преподаватели използват възможностите на новите технологии в преподаването на учебния материал (69% от анкетираните) и предоставят лекциите си онлайн (72%). Също толкова голям дял от анкетираните са били съгласни с твърдението, че могат да използват безплатен достъп до интернет във висшите училища (74%), имат лесен достъп до достатъчно електронна литература за обучението си (66%) и че повечето административни услуги във висшите училища са достъпни по интернет (67%).
По време на обявеното извънредно положение за целите на Рейтинговата система в анкетите, проучващи студентското мнение, беше въведен допълнителен модул въпроси, свързани с провежданото дистанционно обучение. Резултатите от това проучване ще са готови и ще бъдат оповестени в края на юли или началото на август и тогава ще знаем повече за удовлетвореността на студентите от дистанционното обучение.

- Какви са рисковете и проблемите за конкретни специалности (медицина, фармация, стоматология и др.), свързани с дистанционното обучение и как може това да бъде преодоляно?
- В по-голяма степен учебният процес във висшите училища, обучаващи в медицинските специалности, беше проблемен. Просто естеството на обучението, което изисква присъствена форма на обучение по някои от изучаваните дисциплини, провеждане на клинични практики и държавни изпити и т.н., е необходимо да се проведат на живо.
Също така юридическите факултети на висши училища предпочетоха да провеждат една част от обучението си, както и провеждането на държавните изпити, присъствено в своите аули с мотива, че според Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "Юрист" от 1996 г., при обучението на студенти в тази специалност няма дистанционна форма на обучение.

- Къде са проблемите в техническото оборудване и организация в материалните бази на висшите училища, свързани с онлайн обучението? Предвиждат ли се целеви субсидии към тях?
- Повечето висши училища имат електронно базирани платформи, изградени преди възникването и разпространението на пандемията COVID-19, които се използваха пълноценно при обучението от дистанция. Те позволяваха по-добра визуализация на обучителните материали, директен достъп до съдържанието на полезни интернет страници и видео канали, споделяне на файлове, в т.ч. и разработки от студентите на графики, таблици, както и своевременно отразяване на корекции от страна на преподавателите, задаване на конкретни задачи за самостоятелна подготовка и възможност за изпитване и оценяване в електронна среда. Във висшите училища, където провеждането на обучението от разстояние не беше възможно да се осъществи, удължиха продължителността на летния семестър на учебната 2019/2020 г., за да може чрез присъствена форма на обучение на територията на висшите училища да се предаде изучаваният учебен материал.
Основно засегнати бяха висшите училища, обучаващи студенти в медицинските специалности по отношение на провеждането на клиничните практики, държавните изпити, които е необходимо да се проведат в присъствена форма на обучение.
През последните месеци висшите училища установиха безспорната необходимост от изцяло изградени и напълно функциониращи системи за електронно обучение, които могат да бъдат използвани като допълнение към традиционния метод на обучение, а при необходимост да са в състояние изцяло да го заместят.
В момента се обсъжда възможността висшите училища да могат да кандидатстват за създаване и надграждане на електронни платформи за обучение, развитие на електронната среда за обучение и дигитализация, закупуване на оборудване и обзавеждане за учебни кабинети и лаборатории чрез подаване на проектни предложения по оперативните програми през новия програмен период 2021-2027 (ОП "Региони в растеж", приоритетна ос 3 "Регионална образователна инфраструктура").

- Ще има ли промяна в европейските програми за обмен на студенти заради Covid-19?
- Във връзка с усложнената ситуация, причинена от разпространението на COVID-19, Европейската комисия въвежда възможността за комбинирани мобилности - виртуална мобилност съчетана с физическа мобилност. Тази стъпка е от изключителна важност, защото ще обхваща и предстоящите студентски мобилности, които ще стартират през есента на 2020г. и са част от настоящата Програма "Еразъм+". Това ще позволи на голяма част от българските студентите да планират и реализират мобилност през предстоящата академична година, въпреки че нямат потвърждение от приемащите висши училища, че учебната година ще стартира с редовни занятия. Подобна е ситуацията и за чуждестранните студенти, които ще реализират мобилност в България, но заради усложненото положение все още не знаят дали ще има присъствени занятия в университетите, дали ще има карантинен период, когато пристигнат в страната и дали ще могат да пътуват свободно. Възможността за провеждането на комбинирани и виртуални мобилности ще бъде продължена и през новия програмен период 2021-2027, не само заради ситуацията с COVID-19, но и защото комбинираните мобилности ще позволят на повече студенти да се включат в Програмата, което е една от основните ѝ цели.
Европейската комисия планира разработването на редица "инструменти", които ще подпомогнат за дигитализирането на част от дейностите през новия програмен период. Това значително ще улесни възможностите на висшите училища да организират работния и учебния процес онлайн. Предвидени са възможности за достъп до различни административни и образователни ресурси посредством инициативата "Европейска студентска карта". Целта на която е студентите, които я притежават, да могат да се легитимират както във висшето училище, където се обучават, така и във висшето училище, където ще реализират мобилност.
Разработва се нова версия на приложението "Erasmus+ App", което ще позволява на студентите лесно и бързо да получават информация за мобилността им, насоки за организирането и реализирането ѝ, информация за различни събития и инициативи, както и достъп до платформата за онлайн езикова подкрепа "OLS". Платформата за онлайн езикова подкрепа позволява на студентите да проверят нивото на езиковите си познания и да следват онлайн езиков курс преди и по време на мобилността. Всички ресурси са онлайн, което позволява на студентите да се обучават в удобно за тях време и място.

- Факт е това тази година, че има повече кандидати за следване във висшите ни учебни заведения? Как си го обяснявате?
- Не знам дали напливът се дължи на това, че се приема само по документи - по оценка от диплома и оценка от матурата, или много български ученици, които завършват сега, заради коронавируса се отказаха да следват в чужбина и предпочетоха да следват в български университети. Във всеки случай този ефект, на което и от двете да се дължи, е положителен, защото е добре, като цяло, да се преустанови тази практика със специализираните изпити за всеки университет. Завършващите полагат Държавен зрелостен изпит, а това дава база за еднакво оценяване за всички абитуриенти. Според мен е хубаво да се влиза във висшите училища на база оценка на държавни зрелостни изпити и мисля, че това е шанс за българското висше образование. Тази година по-малко българчета ще отидат да учат в чужбина. Но тези, които започнат следването си у нас, ще могат да видя промените, които се случиха в университетите ни. Имайте предвид, че през последните години българските университети дръпнаха много напред - модернизират се и се европеизират. Има една инерционна нагласа от предишни години, че образованието в чужбина е по-добро от това в България, но мога да кажа, че това вече не е така. Всички, които сега влязат в университетите, ще го видят.

- И пак да ви върна към това, че дистанционното обучение има своите положителни неща, но общото мнение е, че не е приложимо за всички специалности. При дисциплини като медицина и архитектура нещата не са много добри...
- Коментирах вече, че при медицината това е ясно. Няма как да се случи. Нали си представяме, че няма как един човек, който не е виждал на живо тялото на болен, утре да го пратим да оперира. Надявам се, че епидемията ще намалее и ще успеем да уредим и нормализираме нещата. Със сигурност медицинските специалност ще трябва да имат присъствени часове. Как точно ще се направи това - дали с по-малко студенти, дали по групи, дали някакъв друг стандарт ще се определи, ще видим. Няма как всички специалности да минат на дистанционно обучение. За мен дистанционното обучение има много предимства и е хубаво университетите да мога да го предлагат. Може би ще станем свидетели на някаква хибридна форма в близко бъдеще. Добре е един студент да влезе в университета, да усети присъствието на преподавателя, на атмосферата, да бъде със своите колеги, да се потопи в нова общност. Това е нещо незаменимо и ако изчезне напълно, няма да е добре.