Мазната храна не води до поява на акне

Развенчаване на популярни здравни митове

Снимка: iStock by Getty

Мазната храна не води до поява на акне

Развенчаване на популярни здравни митове

07:31 | 18 ноември 2024 | Автор : Анелия Николова 3 2655 Снимка: iStock by Getty

Митовете в здравеопазването често се създават и разпространяват поради редица фактори, включително човешката склонност да търси лесни обяснения, неразбирането на научните принципи и възможността за бързо разпространение на информация в съвременния свят. Свободният достъп до интернет и социалните медии са основни двигатели за разпространение на митове, като тези платформи позволяват на всеки да публикува и споделя съдържание без достатъчна проверка на достоверността му.

Здравето ни

Синдромът "Прочетох го в интернет"

С ясното съзнание, че сме електронна интернет медия, поддържаме тезата, че здравна информация трябва да се подава от професионалист, който има познанието и ресурса да публикува надеждна информация, особено когато го прави в специализирана рубрика. Понеже всеки може да бъде източник на информация — било то експерт, обикновен потребител или такъв, без никаква квалификация в съответната област, се създават ситуации, в които множеството мнения, без значение дали са научно обосновани или не, се смесват и лесно достигат до широка аудитория. Често информацията е поднесена така, че да изглежда достоверна, но в действителност е неточна или подвеждаща. Още повече, не всеки има необходимото образование или познания, за да различи научно доказаната информация от непотвърдения слух. Източниците или критериите за оценка на достоверността на информацията са често неясни за повечето потребители.

Търсене на лесни обяснения и емоционални реакции

В човешката природа е да се търсят лесни и бързи обяснения на сложни проблеми. В медицината, където състоянията могат да бъдат сложни и многозначни, хората предпочитат да вярват в митове и лесни решения, които не изискват задълбочено разбиране. Много митове възникват и се разпространяват благодарение на силни емоционални реакции, като страх (например от ваксини или нови лечения), които се усилват в социалните мрежи и могат да манипулират общественото мнение.

Някои митове се създават, когато хората вярват на личния си опит или на опита на близки и приятели, вместо да се опират на научни доказателства. Такива митове често се основават на анекдотични доказателства. Медиите, телевизионни предавания и инфлуенсъри също могат да играят роля в разпространението им, като създават впечатление за експертност, въпреки че не предоставят точна или обоснована информация.

И тъй като Интернет предоставя свободен достъп до всякаква информация, разочароващ е фактът, че същевременно липсва ефективен контрол върху качеството и достоверността на съдържанието. Затова в поредица от статии ще се опитаме да развенчаем някои от най-разпространените митове, свързани с медицината и с нашето здраве.

Мит 1: При вирусна инфекция трябва да останеш в леглото

Мнозина смятат, че при вирусно заболяване е абсолютно необходимо болния да остане в леглото, за да пестиш енергия и така да се възстановиш бързо. Въпреки че почивката е важна, твърдението, че трябва да лежиш през цялото време, не е вярно. Леката физическа активност може да помогне на имунната система да работи по-добре, особено ако състоянието на болния го допуска. Дори лекото движение като разходка може да бъде полезно, стига да не се претоварва организма. Разбира се, период на изтощителна температура може да отслаби цялата енергия на организма, но ключовото в случая не е да се избягва движението, а да не се допуска организмът да се претоварва. Някои хора "лекуват" грип с фитнес, други - с плуване в студена вода или с тичане в парка. Това е също толкова опасно и неефективно, както да стопираш цялата физическа активност и да броиш часовете в легнало положение.

Мит 2: Антибиотици "за всеки случай" при вирусни инфекции

Много хора вярват, че антибиотиците са ефективни при всяка болест, включително вирусни инфекции като настинка, грип и дори COVID-19. Това обаче е напълно погрешно разбиране. Антибиотиците са ефективни само срещу бактериални инфекции и не могат да помогнат при вирусни заболявания. Вирусите, които причиняват настинка или грип, изискват различен подход за лечение, като антивирусни лекарства или просто симптоматично лечение (например, препарати за облекчаване на болки и температура). Използването на антибиотици без нужда може да доведе до антибактериална резистентност, което прави бактериите по-устойчиви към лечението и може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Отделен факт е, че в хода на вирусната инфекция имунната система е тази, която лекува организма от вируса, докато антибиотиците я компрометират и правят оздравителния период по-бавен и дълъг.

Мит 3: Студените напитки причиняват настинка

Много хора вярват, че ако пият студени напитки, това може да доведе до настинка или грип. Въпреки че пиенето на много студени напитки може да раздразни гърлото, няма научни доказателства, че те могат директно да причинят инфекция. Настинката се причинява от вируси, а не от студ. Друг е въпросът, че резките температурни промени могат да отслабят имунната система и така да се увеличи уязвимостта към вирусни инфекции.

Мит 4: Съществуват лекарства, които могат да излекуват всяка болест веднага

Лекарствата и медицинските терапии без съмнение играят важна роля в лечението на различни заболявания, но няма магически лекарства, които да лекуват всички болести. Забавен мит е, че милионерите имат достъп до свръх-скъпи терапии, които пречистват кръвта, черния дроб, мозъка, червата, променят микробиома, обновяват клетките и т.н. Ако имаше такова нещо, богатите нямаше да боледуват, нали? Има много медицински състояния, които изискват време за лечение, възстановяване или поддържане. Повечето не остри и не хирургични заболявания всъщност са хронични. Доколко се лекуват хроничните заболявания, това е тема за друг мит...

Мит 5: Ваксините са опасни и могат да причинят аутизъм

Този мит се разпространи широко след публикуването на изследване през 1998 г., което твърдеше, че ваксините могат да предизвикат аутизъм. Въпреки че изследването беше опровергано и изтеглено, този мит продължава да се разпространява. Научните доказателства, обаче, ясно показват, че ваксините са безопасни и не причиняват аутизъм. Ваксините защитават от опасни заболявания и играят ключова роля в предотвратяването на епидемии. Съществуват стотици проучвания, които потвърждават тяхната безопасност и ефективност, и те са подложени на строг контрол. Отказът от ваксиниране може да изложи както индивида, така и обществото на сериозен риск от заболявания, които могат да бъдат предотвратени.

В тази връзка не може да не се спомене, че някои хора имат индивидуални реакции спрямо определени ваксини, но това се наблюдава и при чувствителността към храни и вещества от околната среда. Наивно е да допуснем, че всеки човешки организъм, заради еднаквото си устройство с друг такъв, не притежава индивидуални характеристики. Много от реакциите при ваксиниране са допустими, очаквани и не означават нищо повече от индивидуална чувствителност. Дори има медицински данни, че хората, които имат по-висока реактивност към дадени ваксини, ако не са защитени, биха боледували по-тежко от въпросните заболявания спрямо онези, които не отговарят на ваксините със странични реакции.

Мит 6: Мазната храна образува и поддържа акнето

Митът, че яденето на мазни храни води до мазна кожа и акне, не е верен. Акнето всъщност е резултат от хормонални промени, генетика и натрупване на себум в порите, а не от хранителните мазнини. Въпреки това, прекомерната консумация на захар и преработени продукти може да влоши състоянието. По-важни за кожата са фактори като стрес, хормони и правилната грижа. За да поддържаме здрав вид на кожата, е полезно да избягваме преработените храни и да включваме плодове, зеленчуци и омега-3 мастни киселини в диетата си.

Мит7: Захарта прави децата хиперактивни

Митът, че захарта прави децата хиперактивни, е широко разпространен, но научните изследвания показват, че няма пряка връзка между консумацията на захар и хиперактивността. Причината за този мит често е свързана с обстановката, в която децата ядат сладки храни - празници, партита или специални поводи, където те естествено са по-развълнувани. Също така очакванията на родителите могат да повлияят на тяхното възприятие за поведението на децата.

Въпреки че захарта не прави децата хиперактивни, прекомерната ѝ консумация има други отрицателни ефекти, като риск от наднормено тегло, проблеми със зъбите и енергийна възбудимост, която енергия идва по линия на преработването на въглехидратите и няма общо с хиперактивността. Детска хиперактивност е състояние, при което детето показва постоянно високо ниво на активност, импулсивност и трудност при задържане на вниманието, които значително влияят на ежедневното му функциониране. Често се бърка с прекомерната енергийна възбудимост, която е временно поведение, провокирано от обстановка или емоции, но не е трайна и не пречи на адаптацията.

Мит 8: Суровият мед е по-здравословен от обработения

Смята се, че суровият мед е по-полезен, защото запазва повече витамини, ензими и антиоксиданти, които се губят при обработката. Въпреки че суровият мед наистина съдържа малко повече полезни вещества, разликата е минимална и не оказва значително влияние върху здравето. Основните предимства на меда, като естествения му сладък вкус и антибактериалните му свойства, се запазват и след обработката. Освен това суровият мед може да съдържа малки количества пчелен прашец или бактерии, които са безопасни за повечето хора, но могат да бъдат рискови за малки деца и хора с отслабена имунна система.

Мит 9: Витамин С може да предотврати вирусна инфекция

Много хора вярват, че витамин C е вълшебен лек срещу вирусни инфекции и че ако го приемат редовно, ще избегнат заболяванията. Истината е, че витамин C не може напълно да предотврати заболеваемостта от вируси, но може леко да намали продължителността и тежестта на симптомите. Ежедневният му прием е полезен за укрепване на имунната система, но не е необходимо да се прекалява. Големи дози витамин C не само че не осигуряват допълнителна защита, но могат да доведат и до някои странични ефекти. Най-добрият начин да си набавяме витамин C е чрез балансирана диета, включваща цитруси, киви, чушки и други пресни плодове и зеленчуци.

Мит 10: Глутенът е вреден

През последните години глутенът стана обект на много критики, като мнозина вярват, че той е вреден за здравето дори на хора, които нямат диагностицирана непоносимост. Истината обаче е, че глутенът е напълно безопасен за повечето хора. Той е проблем само за хора с целиакия, автоимунни заболявания или чувствителност към глутен (интолеранс). Избягването му без причина може дори да е вредно, защото глутен-съдържащите храни често осигуряват фибри, витамини и минерали.

ИЗБРАНО