Това показват резултатите от матурите, представени днес от Министерството на
образованието, младежта и науката.
Скалата за оценяване е непроменена, като "слаб две" е от 0 до 22 точки, а "отличен шест" - от 95 до 100 точки, уточни заместник-министърът на образованието, младежта и науката Милена Дамянова.

51 ученици имат по две пълни шестици (6,00) на държавните зрелостни изпити тази учебна година, сочат още резултатите от матурите. 5038 ученици имат по две отлични оценки (над 5,50), 1446 ученици са с по две слаби оценки.
Двама ученици и на двете задължителни матури - по БЕЛ и по предмет по избор, са с нула точки.
На матурата по БЕЛ са се явили 60 791 зрелостници, а на втората задължителна матура по различните предмети - 62 040 зрелостници.

Средният успех на матурата по БЕЛ е 4,18 и е най-нисък за последните пет години. От министерството обясниха, че по-ниските резултати се дължат на променения формат на изпита, който въведе повече отворени въпроси в теста.

Резултатите на зрелостниците са по-високи по химия и опазване на околната среда, по биология и здравно образование, по физика и астрономия и по английски език, съобщи Евгения Костадинова, директор на дирекцията "Образователно съдържание и образователни програми" в МОМН.  Тя отбеляза, че през тази година обаче средният успех на зрелостниците по БЕЛ, по математика, по история и по останалите чужди езици е по-нисък от матурите през 2011 година.

Зрелостниците се затрудняват преди всичко при задачите, свързани с правопис, затруднява ги и литературната теория, коментира Евгения Костадинова. Учениците не четат внимателно условието и не изпълняват задачата в съответствие с него. Те често отбелязват повече от едни верен отговор.

Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов каза, че се запазва броят на зрелостниците, които са писали текст на матурата по БЕЛ.
През тази година учениците трябваше да напишат по 41-ви въпрос от теста по български език и литература есе или интерпретативно съчинение по темата "От здравия разум до поетическото безумие" върху романа "Под игото" на Иван Вазов. Около 30% от 60 791 зрелостници по БЕЛ не са писали по 41-ви въпрос, а останалите са се разпределили по равно при писането на есе или съчинение, показват данните на МОМН.
След изпита по БЕЛ повечето зрелостници коментираха, че са били изненадани от избора на Вазов и признаха, че задачата им се е сторила най-трудна от целия изпит.

Училищата с най-добри резултати по БЕЛ

За поредна година зрелостниците от Американския колеж в София са постигнали най-висок среден успех от 5,70 на държавния зрелостен изпит по БЕЛ.   На второ място е 91-ва Немска езикова гимназия в София със среден успех 5,67, трета е Езиковата гимназия "Пловдив" от Пловдив с 5,62. След това следват зрелостниците от 164-та Гимназия за преподаване на чужди езици в София  - с 5,51 и Първа езикова гимназия в София - с 5,54.

Сред десетте училища в страната с най-нисък среден успех на матурата по БЕЛ, девет от тях са професионални гимназии. Откакто се организират матурите, учениците от тези училища са с най-слаби резултати и на двете задължителни матури. На "първо" място в класацията на училищата с най-нисък успех по БЕЛ е ПГССХВТ "Ангел Кънчев" от Разград - със среден успех - 2,94. На десето място е ПГСС "Св. Климент Охридски" от Кюстендил - с 2,64. 

Данните на МОМН показват, че традицията и през тази година се запазва и най-високи резултати от матурите са постигнали зрелостниците от профилираните гимназии в страната. Те имат среден успех 5,08 по БЕЛ и 5,8 на матурите по останалите 13 предмета по избор.

При резултатите по БЕЛ по региони на първо място и през тази година се зрелостниците от София-град, следвани от учениците от Кърджали, а на последно място са Търговище и Разград.

Ученици, които не са се явили на задължителните матури или са изкарали "двойка" на тях, не могат да получат диплома за средно образование и не могат да кандидатстват във висше училище. През септември 2012 г. отново ще има сесия за явяване на държавни зрелостни изпити.