Люба, която преизпълни мечтата за 5 деца: Българките ще раждат повече, когато имат сигурност

Страшно е да живееш с мисълта, че най-доброто за децата ти е да станат емигранти, казва майката на 6 деца, за която те са наистина сбъдната мечта, а не случайност

08:31 | 6 декември 2023 | Автор : Надежда Христова 400 46692 Снимка: Личен архив

За хилядите любители на сладките изкушения Люба Златкова е непознато име. За разлика от Буболинката, която всички познават, а стотици са опитвали от невероятните й торти. За потребителките във форумите за майки пък Буболинката е примерът, на който се възхищават, но малцина дръзват да последват. Не за друго, а защото напук на демографската криза тази грациозна, красива и много усмихната жена е майка не на едно, две или три, а на цели шест деца. И то само от един мъж - любимия й Пламен, с когото споделят радости и тревоги от близо три десетилетия.

Демографска криза

Първи на бял свят в семейството на Люба и Пламен се появява Денис (роден е на 4 юли 1999 г.), следващият е Давид (ражда се рано сутринта на 7 февруари 2003 г.), трети е Девин (рожденият му ден е 9 юли 2007 г.), а четвърти е Дамян (изплаква в полунощ на 26 юни 2013 г). И след като три пъти се провежда следният почти комичен диалог - "Ей, имате си бебе! Честито! Момиченце ли е?", а Люба отвръща: "Не, пак е момче!", а питащите въздъхват: "Е, нищо! Да е живо и здраво!", на 12 януари 2018 г. се ражда Белослава. Мечтата на Люба вече е сбъдната, но това не пречи да се преизпълни. И така на 5 януари 2022 г. проплаква Аврора-Серафима.

За майчинството, трудностите, щастието и най-вече мотивацията да имаш в дома си повече смях, сълзи от щастие, но и бели коси заради грижи и тревоги, Люба разказва пред Dir.bg:

От 30 години слушаме, четем и говорим за това, че в България се раждат малко деца. И ти и съпругът ти раждате и отглеждате цели 6. Каква е мотивацията затова да сте родители на един волейболен отбор?

При мен желанието да имам много деца е нещо вродено. Откакто се помня най-голямата ми мечта е била да стана майка. А като ученичка фиксирах и бройката - пет, четири момчета и на финала едно момиченце за разкош. За щастие в лицето на съпруга ми срещнах човек, който с радост и ентусиазъм сбъдна мечтата ми. Даже малко се престарахме. Към днешна дата сме горди родители на четирима сина и две дъщерички. Децата, колкото и изтъркано да звучи, са най-голямото богатство. Те са дар, благословия, щастие. Каква по-голяма мотивация от това!

Кое е водещото едно българско семейство да има повече от едно дете - парите, жилището, помощта от държавата или просто желанието да имаш повече деца?

Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Нямам представа как хората си подреждат приоритетите. При едни желанието за деца надделява въпреки ниския стандарт на живот. При други егоизмът и стремежът към максимално личностно благоденствие напълно елиминират желанието за деца. Не бих съдила нито едните, нито другите. По-скоро не бих разбрала онези, които раждат деца заради помощи от държавата. Деца трябва да се създават с любов, желание и отговорност, а не по сметка. Децата са отговорност преди всичко на нас родителите. Нелепо е да родиш дете и да очакваш всички да са ти длъжни - държавата да ти го позлати, бабите да ти го гледат, целият блок да ходят по терлици, защото то спи...

Какво според теб би мотивирало българските семейства да имат повече деца?

Повече сигурност и то във всичките й аспекти. Ако човек се чувства финансово стабилен, ако не се страхува за живота и здравето си, за работното си място, ако вярва в собствените си способности, тогава много по-лесно би се решил да създаде едно, две или повече деца. Много ми е тъжно и болно, когато непрекъснато чувам "вие сте герои" или "ти си майка героиня". Защо отглеждането на шест деца се възприема като геройство, а не като нещо съвсем нормално? Докато за хората появата на дете е нещо стресиращо, свързано с трудности, лишения, ограничения, проблеми, няма как многодетният модел да се наложи.

Люба и Пламен с шестте си деца и приятелката на най-големия им син

Снимка: Личен архив

За много българки да си домакиня е неприемлив начин на живот - да го кажем така по-меко. Чувстваш ли се ощетена заради това, че си избрала този начин на живот, а не кариера в своята професия - впрочем каква е тя?

Вярвам, че човек трябва да прави това, в което е добър и което го прави щастлив. Моето призвание е да бъда майка. За мен това е сбъдната мечта. Няма как да съм по-щастлива, удовлетворена, завършена. Стремежът ми е да съм не просто майка, а добра майка. С годините прецених, че семейството и децата са ми по-важни от кариерата. Решението да напусна работа и да си остана у дома не е по принуда, а изцяло по мое желание. И за секунда не съм съжалила за взетото решение. За мен статутът на домакиня нито е обиден, нито ми тежи. Но сте права, че много жени го асоциират с нереализираност, неудовлетвореност, нисък социален статус, ниско образование, ниско самочувствие.

Представата на обществото за домакиня е ограничена и занемарена женица, незначима, потисната, без социален и културен живот, без амбиции и цели, без перспектива, без време за себе си, без интереси и без какво ли не още. Но смело мога да заявя, че не всички домакини сме такива. И че да родиш повечко деца не е равнозначно на самоубийство. Може би и това е един от начините да се популяризира многодетният модел - като се променят общественото мнение и нагласа. Нека хората видят, че образовани, интелигентни, възпитани и нормални хора раждат и отглеждат по три и повече деца.

А относно въпроса за професията - завършила съм Първа английска езикова гимназия в София и "Туризъм и рекреация" в Българо-датския колеж в Ботевград. По специалността си съм работила малко. Но съм била каква ли не - анкетьор, барманка, продавачка, преподавател по английски език, секретарка (сега му викат административен асистент или офис мениджър), сладкар. Последният ми проект бе собствено училище за бъдещи и настоящи родители. Отделно помагам с каквото мога в бизнеса на съпруга ми. Работата не ме плаши. Каквото и да върша, правя го с желание и давам всичко от себе си.

Каквото и да си говорим, деца се гледат с любов, но и с пари. Доколко факторът финанси е важен за броя на децата в едно семейство?

О, да! Безспорно е така! Абсолютно безотговорно е човек да създава деца, ако няма пари. Не става въпрос за огромно финансово състояние, но трябва да разполага с достатъчно средства, за да им осигури приемливи условия на живот. Освен санитарния минимум от подслон, храна, дрехи и обувки, децата имат нужда и от образование, почивки и пътувания, забавления, празници, подаръци. Добре е да развиват таланта си, да спортуват. Като пораснат, искат джобни. Макар детското здравеопазване да се води безплатно, реално разходите за лекари, изследвания и лекарства не са никак малко. Издръжката на едно дете е съществено перо в семейния бюджет. Колкото повече деца, толкова по-големи разходи.

Снимка: Личен архив

А какво прави държавата в това отношение? Намалява размера на еднократната помощ и детските надбавки за трето и следващо дете. Да не говорим, че сумите са смешни, дори подигравателни. Към днешна дата еднократната помощ при раждане е както следва - 250 лв. за първо дете, 600 лв. за второ, 300 лв. за трето и 200 лв. за четвърто и всяко следващо. Надбавките са 50 лв. за едно дете, 110 лв. за две деца, за три и четири деца - 165 лв. и по 20 лв. за всяко следващо. При това надбавки получават само семействата с доход до 510 лв. на човек от семейството, а от януари 2024 година прагът се вдига на 710 лв. Разбира се, трябва да отбележим и положителните аспекти в социалната ни политика по отношение на децата. Майките с осигурителен стаж минимум 12 месеца имат право на цели 3 години отпуск по майчинство, като първите две години са платени, а третата е неплатена, но се счита за трудов стаж. Обезщетението за бременност и раждане е за срок от 410 дни и в размер 90% от осигурителния доход.

Обезщетението за отглеждане на дете до навършване на 2 годишна възраст е 780 лв. за всички. За сравнение - през 2013 година, когато родих четвъртото си дете, обезщетението за отглеждане бе само половин година и в размер на 310 лв. Похвална е и инициативата детските ясли и градини в София да са безплатни за всички деца. До скоро това бе привилегия само за третото и всяко следващо дете. Адмирации и за Агенция "Социално подпомагане", която продължава да субсидира детска млечна кухня, от която могат да се възползват всички деца на възраст от 10 месеца до 3 години, отглеждани в домашни условия при символична цена на купона и качествено и разнообразно меню. Не мога да не спомена и Банката за майчина кърма в София, която от 1989 година предоставя на всички нуждаещи се бебета безплатно или срещу сумата от 1.80 лв за литър така безценното и полезно майчино мляко.

Ще помогнат ли и кои икономически мерки от страна на държавата, за да има повече семейства като вашето?

Не съм сигурна, че само икономически мерки биха помогнали. Желанието за дете трябва да е преди всичко вътрешна потребност, копнеж, мечта. За жалост в съвремието ни хората все повече се превръщат в егоисти. Поставят на преден план собственото си благоденствие, материалните придобивки и облаги, удоволствията, професионалната реализация, високия стандарт на живот. Изцяло отхвърлят мисълта за деца или ги отлагат във времето. В един момент, обаче, се оказва, че вече е твърде късно за дете.

За съжаление около 150 000 двойки в България не могат да имат деца по естествен път. Лекарите настояват за безплатни профилактични прегледи, безплатни изследвания и т.н. Ти как се справи по време на твоите бременности и подкрепяш ли подобни мерки?

Това е толкова сериозен и страшен проблем! Имам много близки и познати, които са минали през този ад или тепърва се сблъскват с проблема. До такава степен ме боли за тях, че чак се чувствам виновна, задето аз имам деца, а те не могат. Разбира се, че профилактиката и превенцията трябва да са в основата на всяка съвременна здравна система. И разбира се, че те трябва да са напълно безплатни и достъпни за всички. Не съм сигурна, обаче, доколко част от лекарите са съвестни и спазват положената Хипократова клетва. Имам чувството, че превърнаха трагедията на всички бездетни двойки в бизнес.

Моите бременности невинаги са протичали гладко. Имам и една неуспешна. Попадала съм на прекрасни лекари, но и на брутално отношение и тотална некомпетентност. Държавата може и трябва да инвестира в подготовката на добри кадри и модерна апаратура, но моралът и съвестта са въпрос на личен избор. Практика да си плащаме (доброволно или принудително), за да си осигурим по-качествено здравеопазване или по-добро отношение е повече от порочна.

От друга страна няма как да си немарлив към собственото си здраве и системно да неглижираш проблемите, а после да търсиш вината в лекарите, в системата, в държавата и къде ли не още.

Много българи казват, че нямат повече деца заради държавата. Ти би ли посъветвала своите деца да емигрират?

Принципно ненавиждам оправданията. А това с държавата ми е супер тъпо (извинявам се за тийнейджърския изказ). Държавата това сме ние, колкото и изтъркано и клиширано да звучи. Ние си избираме управниците (или поне така си мислим), ние им търпим простотиите и наглостта, затваряме си очите за престъпленията и корупцията, съзнателно нарушаваме законите, за да сме тарикати. Изискванията и очакванията ни към другите винаги са огромни, а ние не даваме нищо в замяна. Все някой ни е крив или виновен. Възмущаваме се колко са невъзпитани чуждите деца, а не познаваме своите. Мрънкаш, че жълтите павета не били наредени като хората и накърняват самочувствието ти на кореняк софиянец, обаче не си почистваш след кучето и си хвърляш боклука през прозореца.

Втриса ме, когато чуя, че някой си кръщава детето с лесно за произнасяне име, за да няма проблеми като отиде някой ден да живее в чужбина. Представяте ли си?! Страшно е да живееш с мисълта, че най-доброто за децата ти е да станат емигранти. За някои това се превръща във фикс идея, в смисъла на живота им. Работят на няколко места, продават жилища и ценности само и само да изпратят детето да учи в чужбина и при късмет никога повече да не се върне в България. Аз не искам това за моите деца. Искам те да обичат родината си. И тя да обича тях. Само така ще се съхраним като народ.

И накрая - какво си казваш в края на един ден, когато всички деца са в креватите и ти можеш да чуеш собствените си мисли?

Ох, това с креватите е трудна задача! Всичките ми деца са много енергични и хич не обичат да си лягат. Понякога да ги сложа в леглата ми коства много нерви и разправии, но никога не пропускам да ги целуна. С всеки един имаме или сме имали специален ритуал и пожелания за "лека нощ".

Всяка вечер е различно. Понякога съм толкова изморена, че заспивам моментално. Друг път съм толкова притеснена, че цяла нощ не мога да мигна. Докато премисля всяко от децата и дошло време за ставане. Най-кошмарни са ми нощите с болни деца, а те, за съжаление, не са рядкост. Но какъвто и да е случаят, винаги заспивам с мисълта, че съм щастливка и с благодарност за всичко, което имам и което нямам. И се будя пак по същия начин - щастлива и благодарна.

ИЗБРАНО