Обезлюдени територии: Близо половин България е демографска пустиня

В 2000 селища за последните 30 години не се е родило нито едно дете

Снимка: Shutterstock

Обезлюдени територии: Близо половин България е демографска пустиня

В 2000 селища за последните 30 години не се е родило нито едно дете

21:38 | 31 май 2024 | Редактор : Аделина Томова 88 22154 Снимка: Shutterstock

Огромни територии в страната буквално са обезлюдени, населението се топи. Така 40% от територията на България се превръща в демографска пустиня. Според проучването на Българската академия на науките за двете последни десетилетия у нас се заличават цели населени места главно в Западна и Северозападна България, Странджа-Сакар, Централният Балкан, Габрово и Ловеч.

Демографска криза

Изчезват хората дори от райони с плодородни земи и възможности за фермерите като област Добрич например.

В 2000 селища за последните 30 години не се е родило нито едно дете.

Едва в 1/5 от общините у нас няма признаци на опустяване.

На около час от центъра на София се намира Плана - единственото село в област София-град, където хората живеят в демографска пустиня - по-малко от 10 души населяват един квадратен километър.

В късния следобед екип на БНТ се натъкна на пусти улици, заключени порти, рушащи се постройки и тук-там някоя нова къща.

Малко след четири часа в село Плана ги посрещат повече кучета, отколкото хора.

"Може и да не срещнете никой. До 1100 души е имало, а сега от социализма до днес сме около 200 къщи", заяви Костадин, жител на с. Плана.

Един от двамата жители, с които разговаряха репортерите, все пак ги успокои, че хора има - просто нямат адресна регистрация в селото. "Това, че не са по адресна регистрация тук, не означава, че няма хора. Специално на нашата улица 10 човека живеем. Идват туристи, но за живеене трудно се съгласяват. Явно на всеки му е по-добре по-лесното. В апартамента е по-удобно", коментира Георги, жител на с. Плана.

"Основният поток, както се вижда и от разликата в данните между двете преброявания 2001 и 2021 година, е от селата към градовете и особено към големите градове. Това може да обясни защо интензивността на обезлюдяване на някои селища е по-висока - два пъти по-висока в България, отколкото интензивността, която наблюдаваме спрямо намаляването на населението", допълни доц. Стоянка Черкезова, Институт за изследване на населението и човека към БАН.

Във Видинска област 10 процента от населението живее в демографски пустини.

По улиците в село Бояново няма хора, а в изоставените къщи никой не се връща. Обитаеми са само две. "Имаше семейства - тук си живееха основно старите, а младите събота и неделя идват и всичко това се обработваше - градини, лозя", споделя Йоло Йолов, жител на с. Бояново, област Видин.

Днес жителите в селото са петима, всички по настоящ адрес. Две възрастни семейства избрали живота на село след пенсионирането си заради спокойствието, което търсели. "Няма магазин, няма нищо. Младите няма да дойдат. Животът си отиде", добави Веселин Стоянов, жител на с. Бояново, обл. Видин.

Изключение е 25-годишната Веселка, но пък тя е на село по принуда. "Във Видин няма работа и дойдох да помагам на тях - на баба, на дядо", коментира Веселка Вергилова, внучка на Веселин.

"В близо 2000 селища в България повече от 30 години не е родено нито едно дете", заяви доц. Николай Цеков, специалист по регионална демография в БАН.

А ако тенденцията по обезлюдяването продължи, не ни очаква нищо друго освен: "Ще се окажем в няколко центрове в България свръхнаселени, без достатъчно детски градини, свръхзадръстени от коли и огромни части оставени на произвола на съдбата. Обезлюдени, губещи постоянно и население, и ресурси, обезценяване на икономическо-стопанските активи", каза още доц. Николай Цеков, специалист по регионална демография в БАН.

Според експертите спешно трябва да се направят модели за икономическо съживяване на общините - с инвеститори, които да привлекат хората в обезлюдяващите се райони. В противен случай България все повече ще прилича на най-северните части на Финландия и Швеция.

ИЗБРАНО