Кризата се отразява най-зле на младите, най-големият страх е колко ще продължи

Учените от СУ с проучване как ни се отразява и какви са страховете ни заради извънредното положение

13:25 | 6 април 2020 | Редактор : Антония Чорева 29 5140 Снимка: Getty Images/Guliver photos

Младите хора до 29 години имат най-високи нива на тъга, тревога, страх и паника от извънредното положение заради разпространението на коронавируса.

Извънредна обстановка

Това посочват данни от изследване на проф. Соня Карабельова, д-р Бисерка Зарбова и докторант Радина Стоянова от катедрата "Обща, експериментална, развитийна и здравна психология" към Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", съобщава БТА.

Данните показват, че младежите са и най-гневни, а търсенето на емоционална подкрепа е най-ниско в тази възрастова група.

Най-често използваният източник на информация са официалните изявления на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса - 72,9 на сто от анкетираните отговарят така. Социалните мрежи са на второ място - 56,3 процента, а на трето - научни издания и публикации - 51,5 на сто.

Мъжете реагират по-гневно на ситуацията от жените, като в същото време използват по-често иронията и чувството на хумор.

Жените преживяват по-силно емоции като страх и тревога и акцентират върху споделянето и търсенето на емоционална подкрепа в онлайн общуването.

Според данните хората над 49 години са с най-високи нива на възприет контрол и най-ниска степен на възприемана заплаха от ситуацията. В същото време те са и тези, които най-много търсят подкрепа онлайн.

Хората с по-високо образование изпитват по-голям дискомфорт от ограниченията в социалния живот. Живеещите в провинцията пък са по-оптимистични в сегашната ситуация.

Семейните също в по-малка степен възприемат положението като заплашително и имат усещането за по-голям личен контрол.

Най-често споделяните очаквания за последствията от ситуацията са да настъпи финансов и икономически крах в световен мащаб -73,2 на сто, последици в политически и управленски аспект - 71,5 процента, но и да се променят ценностите на хората - 68,3 на сто, хората да започнат да обръщат повече внимание на начина си на живот и на здравето си - по 65,8 на сто и да настъпят сериозни промени в човешките взаимоотношения - 62,8 процента.

Независимо от извънредния характер на ситуацията, участвалите в изследването не я преживяват като силно стресираща.

Картината за влиянието на ситуацията с коронавируса се допълва и от друго проучване на доц. Маргарита Бакрачева за реакциите на хората преди и след обявяването на извънредното положение, което показва, че страховете логично постепенно се повишават. Изследването е направено между 8 и 30 март в две направления - едното е анализ на споделеното във Фейсбук съдържание на 531 души на възраст от 30 до 70 години,а другото е анкета сред 103 младежи между 21 и 25 години.

Оказва се още, че в началото фокусът на хората в социалната мрежа е бил коронавирусът, като по-нататък заболяването и извънредното положение са продължили да бъдат водещ обект на дискусии, но са започнали да се появяват и други теми.

Полярните мнения и нападките са били основно заради спазване и неспазване на мерките срещу разпространението на вируса. Отчита се повишаване на доверието в мерките, които правителството взема още след първите случаи, регистрирани в България.

Анкетираните младежи споделят основно страха от смъртта, от загуба на любим човек, за личното здраве, от финансови проблеми, от непознатото, коментира доц. Бакрачева.

Плашат ги и липсата на контрол над ситуацията, усещането за несигурност и безнадеждност, изпитват и гняв. Те смятат също, че психозата може да се окаже не по-малък бич от самата болест. Основните фактори, които според младите хора могат да помогнат в тази ситуация, са медиите да поднасят и добри новини и да се ограничи негативната информация. В личен план младежите отбелязват като "противоотрова" постоянната ангажираност, включване в дейности в помощ на другите и обобщават, че "сега е време да свършим всичко, което отлагаме".

Преживяването на негативни емоции се засилва и от неяснотата за това колко дълго ще продължи това положение. В началната фаза на развитие на кризата за младите хора тя е изненадваща, не е очаквана и вероятно те не са подготвени. От друга страна, негативните чувства с висок енергиен заряд имат ресурса да задвижат иновативни идеи и творчески процеси за реализирането им в критична ситуация, отбелязват психолозите. По-възрастното поколение, макар да не е подготвено също за това развитие, все пак има опит от справянето с предишни кризи, има и повече критичност в осмислянето на събитията и борбеност за преодоляване на трудностите. С развитието на ситуацията със сигурност ще има динамика в преживяванията и на двете групи, прогнозират от екипа на проф. Карабельова.

От своя страна доц. Бакрачева е категорична, че след пандемията животът няма да бъде същият. Мисленето ни няма как да не се промени след преживяването на усещане, че не можеш да планираш и управляваш живота си, как всичко може да рухне за миг, като в същото време не можеш да избягаш, защото всичко е глобално.

В същото време съществуват вътрешният импулс да бъдеш автономен и външният натиск животът да продължи. Фокусът ни ще се премести в търсенето на смисъл не само в големите планове и цели, а и в краткосрочните, ще преосмислим взаимоотношенията и начина на общуване с другите, всеки ще потърси индивидуален смисъл в несигурността и неопределеността, смята тя.

Изследването на екипа от Софийски университет е публикувано на http://phls.uni-sofia.bg/article/3016. То проведено в периода 18-22 март през онлайн социалните мрежи, между и пет и десет дни след обявяването на извънредното положение в България, сред 1504 участници.

ИЗБРАНО