14:33 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Кристина Баксанова пред Dir.bg: Европа говори за коронавируса и протестите у нас

Светът около нас непрекъснато се променя и ние трябва да показваме това, коментира журналистът на bTV

Снимка: bTV

Кристина Баксанова пред Dir.bg: Европа говори за коронавируса и протестите у нас

Светът около нас непрекъснато се променя и ние трябва да показваме това, коментира журналистът на bTV

09:12 | 10 август 2020 | Автор: Антоанета Велева 44 7091 Снимка: bTV

Журналистът от bTV Кристина Баксанова в интервю за Dir.bg - за България в контекста на Европа, изборите в САЩ, българските протести, сравнени с европейските протести, за работата й и нещо лично.

- Кои според Вас са основните приоритети, по които трябва да работи България в контекста на Обединена Европа?

Важният въпрос е - какво се случва в Европа?! България вече 13 години е член на ЕС. Това означава, че като европейци имаме права, но имаме и задължения, защото участваме в изграждането на бъдещето на Европа.

Само за десетина години в Европа се случиха финансовата криза, украинската криза, бежанската криза, Brexit, а сега и кризата с новия коронавирус. Като европейци ни очакват и много други проблеми, а има и все още такива, които са нерешени - например Brexit.

Когато искаме да бъдем приемани като европейци и гласът ни да се чува, не трябва да се забравя, че сме избрали принципите и сме приели правилата на Обединена Европа за спазване върховенството на закона. Прозрачността на действията е това, което помага страната ни да изгражда доверие и така да отстоява своите интереси, да помагат, за да бъдат преодолени кризите. Само така в бъдеще нашата Европа може да бъде, както сега обичат да повтарят европейските политици - солидарна и с грижа към природата.

- Какво се чува в момента в Европа за България?

В Европа в момента се чуват въпроси и коментари по две основните теми, свързани с България - разпространението на коронавируса и политическата ситуация с гражданските протести. Въпроси като: Колко безопасна е ваканция у нас? Какъв риск носят пристигащите от България? Каква е същността на протестите? Случва ли се политическа реформа?

Покрай COVID-19 бе поставен и друг много важен европейски проблем - условията и правилата, при които работят сезонните работници от Източна Европа. Например в Германия видяхме как медиите разпознаваха проблема с кланиците, който стана голяма тема. С политическа воля там се намериха решения - допуснатите грешки бяха поправени със законодателни промени, които да гарантират по-добри условия за работа и на българите.

- Може ли да направите паралел между протестите у нас и на жълтите жилетки във Франция?

Двата протеста са много различни, но общото е, че и едните, и другите протестиращи искат да участват в изграждането на бъдещето на Европа.

Протестите във Франция бяха предимно заради социално недоволство, насочени срещу президента Макрон - идеите му за данъчна политика, за по-високи цени на горивата и т.н. Протестиращите у нас поставят други проблеми - върховенство на закона, борба с корупцията, реформа на политическия елит. Това са искания, свързани с основните европейски принципи. Ако се загледате в лицата на протестите у нас, ще видите голяма част от поколението на европейска България, на тези първи 13 години членство в ЕС, което отвори границите, но и което непрекъснато ни дава уроци по демокрация.

- На фона на ситуацията в цяла Европа, как се справя България с кризата с коронавируса? Кои са най-добрите и най-лошите примери в Европа?

Пандемията е нова криза за света. Тя все още е в началото и все още не знаем как ще се развие. Досега нито една страна в света не е успяла да се справи с нея, затова подобни оценки няма да са обективни. Имаше грешки и все още се допускат грешки. Трябва да продължим да се учим. През последните дни отново се увеличават случаите на заразени в цяла Европа, затова не трябва да се следват тези, които игнорират опасността, нито пък лобизмът да е водещ аргумент за взимане на решение, свързано с тази криза. Как се справяме зависи от личната отговорност и е интелектуално предизвикателство.

- Какво означава приемането на България в чакалнята на Еврозоната за хората у нас?

Финансовата политика е дългосрочна политика. Еврото е стабилна валута. Една слаба валута със сигурност е по-уязвима във финансовия свят и крие по-големи рискове, а последиците от това се плащат от хората. Ако България продължи по пътя за приемане на еврото, това ще бъде стъпка да направим нашите финанси по-сигурни.

- Ще изберат ли САЩ нов президент тази година какви са вашите прогнози?

През последните години видяхме, че е трудно да се правят прогнози за избори, особено когато се обединяват популисти с медии. Истината в такива случаи не е критерий и е трудно за прогнози.

Кризата с коронавируса и последвалите икономически проблеми не изглеждат в момента да са в полза на президента Тръмп. Вълната от протести заради случая "Джордж Флойд" показа, че американското общество може да се учи от грешките и да отстоява гражданските си права. Със сигурност предизборната кампания за президентските избори ще бъде много оспорвана. Обрати са възможни във всеки един момент, както показа и последният вот през 2016 година. Много важно е как ще протече предизборната надпревара в големите градове, но често решаваща се оказва тази във вътрешността на страната.

Снимка: bTV

- Кои са най-големите предизвикателства при отразяването на международни новини през последните години? Как се справяте с тях в нюзрума на bTV?

Светът около нас непрекъснато се променя и ние, журналистите, трябва да показваме това. Всеки ден следим процеси и се занимаване с идеи на различни хора от различни държави. Не всяка идея обаче е искрена в заявените намерения. Непрекъснато се налага да учим бързо - кои факти са верни, кои аргументи са важни, на кого да имаме доверие. Разбира се, много важно е да познаваме темата, за да я представим ясно и хората да могат да разберат къде са проблемите, какви идеи има за решения, какви правила трябва да се спазват. В различните европейски държави, например, проблемите често се разглеждат по различен начин, затова когато се търсят решения, трябва да знаем как действат другите. Следим какво казват политиците, но и какво съобщават медиите в останалите страни. С помощта на нашите кореспонденти във Франция, Германия, Великобритания, Италия, Съединените щати успяваме да имаме и своя гледна точка към по-важните събития или да откриваме теми, които липсват в големия международен поток. Иска ми се в ефир да има повече време за разгръщане на международните теми, но за зрителите са важни и вътрешните събития.

В технически план едно от предизвикателствата, с което често се сблъскваме е видеоматериалът, който получаваме от големите агенции. Същата картина получават и другите медии и това създава усещане за еднотипност. За да се справим с това, в bTV се възползваме от достъпа ни до репортажи и материали на наши партньорски телевизии от групата на Central European Media Group, работим заедно и с други медии. Всеки от екипа ни има контакти и с чуждестранни колеги-журналисти, което помага за обмен на различни теми и репортажи, както и за бърза проверка на факти.

Снимка: bTV

- Как пандемията промени начина на работа на международния отдел на bTV? Отрази ли се това на качеството на работата ви и доверието на зрителите?

Кризата с коронавируса в момента много ясно показва колко важно е да не се съобщават глупости, а лъжите да бъдат опровергавани с факти. Важно е за нашето здраве, важно е и за нашата икономика. Работата по време на кризата поставя много и различни предизвикателства, които са преодолими със спазването на старите правила в журналистиката - позоваване на факти, проверена информация и представяне на различни експертни мнения. В тази пандемия ние всички сме в една лодка. Затова в bTV всеки ден полагаме усилия да съберем най-важната и проверена информация по темата.

В логистичен план новата криза въведе ограничения и затрудни работата на терен, но откри възможности за интервюта чрез Интернет и по-лесен достъп до световни експерти и анализатори. Много от редакциите в Европа промениха работните графици, за да имат резервни екипи, като така бъде опазено здравето на журналистите, но и гарантиран процеса на информираност на аудиторията. Това е важно и за bTV.

- Какви качества трябва да владее международният репортер, редактор, продуцент, за да стане част от Вашия екип?

Процесите в света дават по по-широк поглед и помагат за анализ на събития, които имат своето отражение и върху страната ни. Дават по-задълбочен контекст. В нашата работа много важно качество е любопитството към света, желанието да разбереш, опознаеш и изслушаш другия.

В политиката на bTV Новините всеки журналист трябва да работи на терен като репортер. Това включва и международните редактори, които често са на различни точки по света, за да отразяват някои от по-важните събития - само от началото на тази година имахме екипи, които отразяваха brexit, напрежението на гръцко-турската граница заради мигрантски поток, протестите в Съединените щати, кризата с КОВИД-19 в Европа. А през последните години тези примери са много повече. Освен познания по темата, е необходима дисциплина, устойчивост на стрес, работа в екип, както и познаване на новите технологии - да можеш да се включиш сам на живо във всеки един момент, да изпратиш звук, видео и т.н. Светът не спи. Събитията се случват всеки момент от денонощието и те определят нашия работен ритъм.

- Възможна ли е емисия без международни новини в днешно време?

Възможна е, но защо? Светът стана много по-близък до нас през последните години. Много наши сънародници живея в други държави. Всяко семейство има роднина или познат, който е в чужбина и се интересува какво се случва в там.

Днес, в тази криза, във времето на lockdown, обмяната на информация е тази, която свързва хората. Ако светът стане скучен, няма да има нужда да се следят процесите в него. В момента не изглежда да е така.

Визитка

Кристина Баксанова е един от най-емблематичните репортери и водещи на bTV Новините още от самото създаване на телевизията през септември 2000 г. Автор е на много документални филми за bTV Документитe и bTV Репортерите.

Завършила е журналистика с профил "Международни отношения" в СУ "Св. Климент Охридски", има множество специализации в Европа и докторска дисертация за новата външна политика на Германия и Югоизточна Европа.

Любопитството й винаги е било към света - какво се случва извън границите ни и как това засяга България. Повече от 10 години Кристина Баксанова отразява събитията и политическите процеси във ФРГ, следи диалога между Берлин, Брюксел и София, защото вярва, че журналистите трябва да правят прозрачни процесите, при които се взимат решения, засягащи обществото. Именно тя показа на зрителите на bTV атентатите в Мюнхен и Ансбах, и дипломатическите преговори за бъдещето на ЕС след BREXIT.

Кристина Баксанова е носител на множество призове, сред които почетната награда на БЧК (2002), годишната награда на неправителствени организации за представяне на проблеми, свързани с опазване на околната среда (2002), филмова награда за документалистика за филма "Португалия в ЕС" на Европейския медиен фестивал в Русе (2004), награда за телевизионен документален филм "Непознатият цар" от поредицата "Цар Фердинанд Български - непознатите години" на международния филмов фестивал в Балчик (2008), почетна награда за принос в отразяване на проблемите в здравеопазването (2011) на Българския лекарски съюз и други. Най-ценната награда за нея обаче е, когато неин репортаж е променил статукво, несправедливост или е помогнал на някого.

ИЗБРАНО