Налице е и порочна прокурорска практика да се образуват наказателни производства срещу неизвестни длъжностни лица или неизвестни магистрати, след като са налице достатъчно данни, че конкретно лица са извършили престъпление, пише още в анализа, цитиран от БТА. 

Значителна част от делата, приключващи с оправдателни присъди, са образувани неоснователно и изобщо не е следвало да се внасят в съд. Търси се реализация на обвинителната теза "на всяка цена" в съда, без да се държи ясна сметка за възможния краен изход на производството.

Не се държи сметка за обстоятелството, че неблагополучието на обвинителната теза в съда ще има по-силен отрицателен обществен отзвук, вместо прокуратурата предварително да анализира поведението на обвиняемите и застъпи принципни позиции относно виновността им, се казва още в анализа.

От него става ясно още, че наказателната политика на държавата не е ефективна по отношение на корупцията, за разлика от престъпленията в други сфери. За периода от 2007 г. -до 2013 г. са образувани 418 453 досъдебни производства за корупционни престъпления.

Внесени са 135 135 прокурорски акта срещу 164 128 лица. Осъдени или санкционирани са 152 575 лица, а влезлите в сила присъди са 97 117. Оправданите лица са 6 480.

Друг важен проблем е, че данните за образуване на наказателни производства срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, се получават в прокуратурата значително време след извършване на деянията, а в повечето случаи се правят и продължителни проверки. Това затруднява събирането на доказателства, посочват авторите на доклада.