Класическото преброяване на населението остава в историята
Алтернативата е институтът да събира данните от съществуващите регистри в различни институции
Най-старият метод за преброяване на населението, който се смята и за най-точен, остава в историята. Такива са плановете не само в България, а редица страни вече не събират демографски данни чрез отиване на място и разговори с хората. Най-старият метод обаче все още се смята и за най-точен.
"Последното класическо преброяване е вече минало. От тук нататък няма да има такова с обход по къщите. Такъв е планът и вече някои страни го прилагат", каза в интервю за "Дневник" Атанас Атанасов, председател на Националния статистически институт.
Алтернативата не е онлайн преброяване, а институтът да събира данните от съществуващите регистри в различни институции.
Последното преброяване се сблъска с редица проблеми като първо бе отложено заради ограниченията, произтичащи от пандемията. После отново заради нея трудно се набраха преброители, а самите домакинства отказваха достъп. Част от хората по традиция се преброиха онлайн.
Атанасов поясни пред "Дневник", че освен с преброяването данни за демографията в страната се събират и чрез тези за ражданията и умиранията, за миграцията. Последните обаче са най-оскъдни. Причината е, че когато напусне един човек пределите на страната, или обратно, когато се върне, той невинаги се регистрира. Това е моментът, в който НСИ започва да губи следите на информацията и тази липса се трупа с годините. Изчистването става при следващо преброяване като се комбинират данни, установени при лично посещение и такива от регистри. Такова изчистване в броя на населението между двете преброявания НСИ направи съвсем наскоро.