Shutterstock
Ръкописи и икони от България в Третяковската галерия
Икони, църковна утвар и ръкописи от България ще бъдат изложени през 2018 година в Третяковската галерия в Москва.
Директорът на Националния исторически музей (НИМ) доц. д-р Бони Петрунова посети руската столица във връзка с организирането на предстояща изложба.
Освен НИМ, са поканени да участват са още седем престижни български научни и културни институции – Национален археологически институт с музей към БАН, Музей за християнско изкуство - Крипта на храм-паметник „Св. Александър Невски“ към Националната художествена галерия, Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Ив. Дуйчев“ към СУ „Климент Охридски“, Национален църковен историко-археологически музей при Св. Синод, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Археологически музей, Несебър и Регионален исторически музей, Велико Търново.
Предвижда се в експозицията да бъдат включени над 50 експоната, които са сред най-ценните притежания на своите хранилища. Най-много са движимите културни ценности от НИМ, който ще бъде организатор на събитието.
Сред тях са Двустранна икона с изображение на св. Христос Пантократор от XIII в. и Христос в гроба от XVII-XVIII в., икона с образа на св. Йоан Златоуст от края на XIV – началото на XV в., олтарни двери от XVI в., рисувани най-вероятно от прочутия зограф Онуфрий, Дечанската дарохранителница от 1626 г. и архиепископската митра на охридския архиепископ Йоасаф II (1719-1745), изработена във Венеция с инкрустации на множество скъпоценни камъни.
Изключителни паметници на културата от останалите участващи музеи са: уникална мозаечна икона от първата четвърт на XIV в. от Археологическия институт с музей, впечатляваща Йерусалимия от XIX в. от Криптата, ценни ръкописни евангелия с характерна за периода украса и миниатюри от XIII и XIV в. от националната библиотека, както и гръцки ръкописи от безценната колекция на Центъра за славяно-византийски проучвания и др.
Освен НИМ, са поканени да участват са още седем престижни български научни и културни институции – Национален археологически институт с музей към БАН, Музей за християнско изкуство - Крипта на храм-паметник „Св. Александър Невски“ към Националната художествена галерия, Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Ив. Дуйчев“ към СУ „Климент Охридски“, Национален църковен историко-археологически музей при Св. Синод, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Археологически музей, Несебър и Регионален исторически музей, Велико Търново.
Предвижда се в експозицията да бъдат включени над 50 експоната, които са сред най-ценните притежания на своите хранилища. Най-много са движимите културни ценности от НИМ, който ще бъде организатор на събитието.
Сред тях са Двустранна икона с изображение на св. Христос Пантократор от XIII в. и Христос в гроба от XVII-XVIII в., икона с образа на св. Йоан Златоуст от края на XIV – началото на XV в., олтарни двери от XVI в., рисувани най-вероятно от прочутия зограф Онуфрий, Дечанската дарохранителница от 1626 г. и архиепископската митра на охридския архиепископ Йоасаф II (1719-1745), изработена във Венеция с инкрустации на множество скъпоценни камъни.
Изключителни паметници на културата от останалите участващи музеи са: уникална мозаечна икона от първата четвърт на XIV в. от Археологическия институт с музей, впечатляваща Йерусалимия от XIX в. от Криптата, ценни ръкописни евангелия с характерна за периода украса и миниатюри от XIII и XIV в. от националната библиотека, както и гръцки ръкописи от безценната колекция на Центъра за славяно-византийски проучвания и др.