"Хората с такъв проблем като моя трябва да бъдат постоянни в борбата си, да не се отпускат, да не се отчайват, да вярват в това, което правят, да гледат напред и да знаят, че чудеса се случват." Това заяви в ексклузивно интервю за Дир.бг жената, която успя да пребори рак на гърдата в последен стадий с помощна на два неконвенционални метода за лечение в българска клиника.

След проведено 18-месечно лечение контролните й изследвания показват пълно отсъствие на тумор и костни метастази.

По нейна молба, няма да съобщаваме истинското й име, а ще я наричаме Вяра, защото тя се чувства по-добре, когато хората, които я познават, не знаят за болестта й. 

"Аз не съм такъв човек, който обича да говори за себе си - да се хвали с хубави неща или да се оплаква, притеснителна съм. Просто исках да го запазя за себе си и го споделих само с хората от обкръжението ми, от които не можех да го скрия. Така избрах за себе си. Така се чувствам по-добре", казва Вяра.

Трудно й е да говори за себе си и да се връща назад в мъчителните спомени. Съгласи се да разкаже своята история единствено за да потвърди постигнатия успех в лечението й.

А състоянието, в което я поема лекуващият й лекар, е изключително тежко. Тя е в последен стадий на рак на гърдата, с метастази не само по костите, но и в лимфните възли. При такова състояние прогнозите за живот са около три месеца, казва д-р Христо Дамянов.

И така, Вяра е четиридесетгодишна, щастливо омъжена жена. Преди 5 години тя прави ин витро процедури, когато напипва бучка в дясната си гърда:

- През 2013 г. напипах бучка в гърдата си. Казах на лекуващия ми лекар, съответно отидох на мамолог, но те ме убедиха, че нямало проблем да продължа с ин витро процедурите. Питах, много пъти питах, застрашава ли здравето ми, но за някои лекари явно моите пари са били по-важни, отколкото моето здраве.

- Смятате, че това е довело до влошаване на състоянието Ви ли?

- Да. Повлия ми отрицателно. Мамологът ме увери, че ако има една бременност, това ще бъде добре. Да, така беше, но после когато се прекъсна, нещата се обърнаха. Направих още две стимулации, които ускориха процеса и така се стигна до по-лошото. Това в началото, когато го открих, не беше лошо - водеха го като състояние на гърдата. Даже ме оставиха само под наблюдение и докторът ми каза след една година да се видим. Но аз ходех на по-редовни прегледи.

- Кога се разбра, че процесът се е ускорил?

- Връщате ме много назад, това са лоши моменти за мен, аз се мъча да ги забравя и дори съм ги и забравила, не помня всичко с точни дати, но година след това нещата се промениха. Дори поискаха да ми направят операция - мастектомия, но аз отказах. На по-късен етап нещата започнаха да става все по-зле. Тази бучка, както аз я наричам, стана по-голяма, започнах да имам неразположения, болки и се наложи да направя операцията. Това стана през 2016 г. След това ходих на скенер, който установи, че има разсейки. Предложиха ми химиотерапия и лъчетерапия, но аз отказах, защото знам, че това е много натоварващо организма лечение. Бях чела за клиниката на д-р Дамянов, че неговият метод на лечение е по-щадящ за организма, има по-малко странични ефекти и се насочих директно към него. По това време вече имах силни болки и трудно се движех.

- Как понесохте лечението, болезнено ли беше?

-  Лечението не е болезнено, дори не се чувствах като в болнично заведение. Просто аз се настроих така, че като отида там, доколкото е възможно в такова състояние, човек да изпитва по-други чувства, настроих се на мен да ми бъде по-добре, не да се измъчвам като знам за какво съм там.

- И това продължи 18 месеца?

- Да, с известни прекъсвания. Един-два месеца бях по-добре, но нещата се върнаха,  пак започнахме лечение и с по-голям хъс, труд, усилия, вяра, надежда, упоритост, с усилията на екипа на д-р Дамянов подобряването ставаше постепенно. Това е много труден, бавен и сложен процес.

- Как се чувствате сега, както преди болестта ли?

- Сега се чувствам много добре. Но поради това голямо поражение на организма, не бих казала, че мога да върша това, което вършех преди с такава сила, но мога всичко на 100 процента да правя. Примерно, сега като върша два часа нещо, след това си лягам да си отпочина, да не се натоварвам. Все пак възстановителният период продължава. Въпреки хубавите резултати не мога да тръгна от днес да бягам, както се казва. Просто се пазя, щадя се, защото всичко е отскоро. Гледам да не се преуморявам, но мога всичко да върша. Мога да шофирам колата си, мога да се грижа за къщата си, за семейството си.

- Предполагам, че в битката с болестта Ви е помогнала много подкрепата на най-близките хора до Вас?

- Абсолютно. Това е от изключително значение. В този момент да ми покажат колко важна съм за тях, колко много ме обичат... Без тази подкрепа, някой да имаш до себе си в тази борба, е, предполагам, трудно. Подкрепата е много важна, но трябва и самият болен да не се отчайва, да не се поддава на лоши мисли, да е борбен, да е силен, просто да гледа напред. Всичко това помага в много голяма степен.

Това е и моето послание към хората с такъв проблем, да бъдат по-постоянни в борбата си, да не се отпускат, да не се отчайват, да знаят, че чудеса се случват. Да бъдат силни и да вярват, да вярват в Господ, има Господ.

- Как продължава лечението сега?

- Продължавам домашната си програма на лечение. Режимът на хранене е много важен. Този режим на хранене аз го следвам от деня, в който разбрах за заболяването. Не съм чакала да отида там, за да разбера, че някои неща не трябва да се употребяват и дори да ги опитвам. От 4 г. съм на този режим, но за мен това не е просто диета, това е начин на хранене, оттук насетне някои неща за мен са забранени. Но се свиква, като знае човек, че е много важно за здравето му, че това му помага, се абстрахира. Защо да не го направи, какво му пречи?

- Какви ограничения спазвате в режима си на хранене?

- Лично за моя проблем съм чела, че не трябва да се употребяват млечни продукти и млякото най-вече - прясно и кисело. Аз не ям месо, вегетарианка съм. Няколко години след това се отказах и от рибата. Наблягам на зеленчуците и постната храна, плодове също, например ябълка, ако ми се хапва плод. Сега през лятото имаме толкова прекрасни плодове и си позволявам да опитам. Но месата, сметани и тем подобни не съм ги близвала. Кафе, алкохол, цигари да не говорим, които са абсолютно забранени. Така че човек трябва да има самодисциплина. Да умее да се контролира.

- Вие сте много смела и борбена жена, откъде черпите тази сила?

- Пак повтарям, не трябва да чакаме лекарите да си свършат своята работа, а трябва и ние да дадем нещо от себе си. 50% ако прави нещо лекарят с лекарствата, другото ние трябва да дадем. Не може да легнем и да си кажем, че те ще свършат цялата работа. Трябва да се включим във всичко. Човек трябва да промени мисленето и начина си на живот, но след като е за добро, не виждам защо човек да не го направи. Все пак се отнася до най-важното -  до здравето ни.

- Каква беше най-драстичната промяна в начина Ви на живот, която наложи лечението?

- Не бих казала, че за мен беше нещо драстично или невъзможно. Аз съм такъв човек, че за мен няма невъзможни неща. Има не искам, не мога, не става, а не невъзможно. Затова не бих казала, че нещо ми е било трудно да го направя. Това, което се отнася до мен, до моите възможности и усилия, не мисля, че ми е било трудно.

Процесът на лечение е бавен, труден, но човек трябва да е търпелив, да има търпение, да вярва в това, което прави, защото ако не вярва в нещо, в което вършиш, защо тръгваш да го правиш въобще. Трябва да вярва в лекуващите го лекари, да изпълнява техните препоръки и нещата малко по малко си идват на мястото.