БГНЕС
Децата по-тормозени у дома, отколкото в Интернет
Тормозът върху деца в класа и семейството е с 40% повече от този в Интернет, сочат данните на изследване, съобщи БГНЕС.
Истината е, че децата в Интернет срещат много по-малко тормоз, отколкото в живота и това е видно от графиката на моята презентация. За 12 месеца децата, тормозени в класа и в семейството, са с 40% повече от другите им връстници, тормозени в Интернет. Този извод направи днес д-р Стефания Димитрова, председател на Фондация "Мадара - България", един от организаторите на международния форум "Не! на тормоза с електронни средства над деца". На него да поканени гости и изследователи от Полша, Словакия, Словения и Чехия.
Ние, възрастните и децата като че ли се движим в паралелни реалности - децата са вече "туземците" на Интернет пространството, те го познават много добре и имат типично техни канали за информация, за които ние и не подозираме, коментира д-р Димитрова.
Разликите между кибертормоза, осъществяван върху децата в България и в другите страни от ЕС, са в наша полза. Но това е много подвеждащо, защото, според изследванията само 1% от българските деца си дават сметка, че са жертви на насилие онлайн, подчерта председателят на Фондация "Мадара - България".
Причината за това е, че те до такава степен са тормозени в реалния живот, че агресията в Интернет не им изглежда плашеща. Родителите на близо 60% от децата, подложени на сексуални послания, отказват да припознаят проблема. 30% от тях признават, че не знаят за това, а другите 30% казват, че това не е възможно да се случи с тяхното дете. Истината е, че техните деца вече са били атакувани по този начин, така че вече говорим за една много ниска култура на родителите, смята д-р Стефания Димитрова.
Децата и родителите поравно смятат, че най-опасно е сексуалното съдържание в Интернет, екстремистките сайтове с насилие и др. Но за разлика от другите страни, в които е проведено изследването, българчетата смятат, че освен порнографията, толкова опасни са и поканите за консумация на наркотици.
Шокиращото е, че България е единствена в челото на този фактор сред опасностите за подрастващите. Както каза един от лекторите ни днес, д-р Зденек Залис от Националния център за безопасен Интернет в Прага, семейството като че ли е в упадък, както и културата на родителите, отбеляза д-р Димитрова. Нашата задача е да повишаваме информираността и да повдигаме глас в обществото, за да можем да подкрепим отговорността на родителите към децата им. Вече има "Училища за родители", "Вечери за родители", които са добър пример и добри практики, препоръча тя.
Ние, възрастните и децата като че ли се движим в паралелни реалности - децата са вече "туземците" на Интернет пространството, те го познават много добре и имат типично техни канали за информация, за които ние и не подозираме, коментира д-р Димитрова.
Разликите между кибертормоза, осъществяван върху децата в България и в другите страни от ЕС, са в наша полза. Но това е много подвеждащо, защото, според изследванията само 1% от българските деца си дават сметка, че са жертви на насилие онлайн, подчерта председателят на Фондация "Мадара - България".
Причината за това е, че те до такава степен са тормозени в реалния живот, че агресията в Интернет не им изглежда плашеща. Родителите на близо 60% от децата, подложени на сексуални послания, отказват да припознаят проблема. 30% от тях признават, че не знаят за това, а другите 30% казват, че това не е възможно да се случи с тяхното дете. Истината е, че техните деца вече са били атакувани по този начин, така че вече говорим за една много ниска култура на родителите, смята д-р Стефания Димитрова.
Децата и родителите поравно смятат, че най-опасно е сексуалното съдържание в Интернет, екстремистките сайтове с насилие и др. Но за разлика от другите страни, в които е проведено изследването, българчетата смятат, че освен порнографията, толкова опасни са и поканите за консумация на наркотици.
Шокиращото е, че България е единствена в челото на този фактор сред опасностите за подрастващите. Както каза един от лекторите ни днес, д-р Зденек Залис от Националния център за безопасен Интернет в Прага, семейството като че ли е в упадък, както и културата на родителите, отбеляза д-р Димитрова. Нашата задача е да повишаваме информираността и да повдигаме глас в обществото, за да можем да подкрепим отговорността на родителите към децата им. Вече има "Училища за родители", "Вечери за родители", които са добър пример и добри практики, препоръча тя.